2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 768
С., 15.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 624/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. Г. от Б., срещу определение от 30.05.2012 г. на Бургаски апелативен съд, постановено по ч. т. д. № 141/2012 г. в частта, с която е отхвърлена претенцията на жалбоподателя за заплащане на съдебни разноски за разликата над присъдените 3 425,20 лв. до претендираните 6 667,60 лв., представляваща адвокатски хонорар.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение в обжалваната част. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на Върховен касационен съд.
Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] е изразил становище за недопустимост на подадената частна жалба. Изложени са доводи и за неоснователноста на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
С обжалваното в настоящото производство определение, Бургаският апелативен съд е уважил молбата на ответника като е редуцирал адвокатския хонорар до минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 1 621,20 лв. Със същото се отменя частично определението на ОС [населено място] и се отхвърля претенцията на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски за разликата над присъдени общо 3 425,20 лв. до претендирания размер 6 667,60 лв.
Определението е постановено в съответствие с т.3 на ТР на ОСГТК на ВКС от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., в което е прието, че при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от ДР Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Посоченото от жалбоподателя противоречие в съдебната практика по изложения въпрос, е преодоляно с цитираното тълкувателно решение на ВКС, задължително за съдилищата и включващо се в актовете, изброени в чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 30.05.2012 г. на Бургаски апелативен съд, постановено по ч. т. д. № 141/2012 г. в частта, с която е отхвърлена претенцията на жалбоподателя за заплащане на съдебни разноски за разликата над присъдените 3 425,20 лв. до претендираните 6 667,60 лв., представляваща адвокатски хонорар.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: