4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 768
С., 07,10,2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 335/2015 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 1816 от 04.11.2015г. по гр.д.2641/15 на Варненски окръжен съд.
Ответникът по касация- [фирма], [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал,че e налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като е поставил въпроса – „Съществува ли за електроразпределителното дружество задължение за осигуряване на визуален достъп на клиента до средствата за търговско измерване, включително да предостави на потребителя нееднократна и реална възможност за контрол на показанията на средството за търговско измерване/ елекромер/”. Касаторът е сочил противоречие при разрешаването на този въпрос с приетото с решение по гр.д. № 6458/15 на Варненски районен съд. С последното е било направено разграничение между възможността да бъде осъществяван контрол върху показанията на електромера и възможността да бъде извършена проверка, каквото както е сочил касаторът, не е направено в обжалваното решение. Страната е поддържала наличие и на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, в каквато връзка е поставила въпроса – „Съществува ли задължение за електроразпределителното дружество по силата на закона / респ. норма на подзаконов нормативен акт / и договора за пренос на ел. енергия, да монтира СТИ на или до границата имота на потребителя и по такъв начин, че потребителя да отчита нееднократно показанията на електромера по всяко удобно за него време, вкл. във връзка с възможността като цяло да бъде постоянно уведомен за потреблението си”. Касаторът е заявил наличие на поддържаното основание с твърдението си за липса на съдебна практика по този въпрос, както и с развити доводи за обществената значимост на отговора му. Цитирано е и решение на Съда на ЕС във връзка с осигуряване на възможност на заинтересованите лица да измерват, проследяват и регулират потреблението си на ел.енергия.Други доводи не са развити.
Ксаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Поставеният във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК правен въпрос е релевантен, тъй като е формирал решаващ извод на въззивният съд, с оглед разглеждане изцяло на възможността за осъществяване на проверка на електромера, като действие по контрола, който е установен в общите правила и който може да упражнява при определени условия потребителя на ел. енергия. Страната обаче не установява допълнително основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е установила влизане в сила на съдебният акт на Варненски районен съд, който подлежи на обжалване. Нешо повече, основателно е възражението на противната страна, че същият не е влязъл в сила, с оглед направена справка по номера на акта. Следователно обсъжданото решение, по което производството все още е висящо не формира съдебна практика по смисъла на разясненията, дадени с т.3 ТРОСГТК №1 /09г. Или, страната не установява наличие на основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Дори и да бъде изведен релевантен въпрос от вторият поставен от касатора, въпреки че същият е хипотетичен и фактически, свързан със защитната теза на страната, а не с решаващите изводи на съда, то той би обосновал единствено само общо основание за допускане на акта до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ в каквато връзка е поставен въпросът/, то касатора, следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е общото лаконично твърдение, че от чл.32,ал.2 Наредбата №6/14г. и от Директиви на ЕП и Съвета, ще бъде изведено твърдяното от касатора задължение на противната страна за поставяне на измервателното устройство по начин, който не ограничава перманентния достъп на потребителя до него. Цитираните норми, обаче не въвеждат такова императивно задължение от една страна, а от друга самото основание на иска предполага доказаността му като уредено в сключения договор, респективно в действащите общи условия и съответно установено с конкретна законова норма, която императивно да предписва такова задължение, което следва да се съобразява, дори и когато не е било уговорено между страните. Освен това, липсва каквото и да било обосноваване от касатора, за това че цитираните норми са неясни и непълни, което налага тяхното тълкуване по реда на чл.290 ГПК. Ирелевантно е посоченото от страната в тази връзка решение на съда на ЕС, тъй като същото третира различни правни отношения на основата на дискриминация по етнически признак и разглеждането в този контекст на действията на електроразпределителното дружество, с цел преодоляване на дискриминационния подход. С действащите общи условия е осигурена възможността, предвидена с цитираните от страната актове на ЕП и Съвета за получаване на информация от потребителя за потреблението на ел. енергия във всеки момент, в който той изиска такива данни. Следователно, страната не обосновава необходимост от тълкуване на посочените от нея разпоредби в контекста на твърдението си за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед така заявеното изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, не са установяват предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и решението на Варненски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1816 от 04.11.2015г. по гр.д.2641/15 на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: