О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
София, 11.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 09 февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 197 /2016 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. С. Л. против решение № 3473/19.05.2015г. по гр.д.№ 14406/2013г. на СГС, с което е обезсилено решение от 13.06.2008 г. по гр. д. 1175/2007 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от него на лично основание и поддържан като универсален правоприемник на М. Г. З., починала в хода на процеса и заместена от него и наследницата С. С. Л. иск по чл. 13, ал. 1 ПУРНЕС /отм/ за отмяна на решение от 23.05.2006 г. на общото събрание на етажна собственост, находяща се в [населено място],[жк][жилищен адрес] и [фирма], ведно с разпределителен протокол – анекс към протокола към него.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на съдебното решение, поради това, че съдът се е занимал по въпроса за допустимостта на иска без да е бил поставен този въпрос в производството пред РС и да е обсъждан от него.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата е формулиран въпроса за това може ли въззивната инстанция да се занимава служебно с допустимостта на предявения иск без това да е обсъждано в производството пред РС и в мотивите на решението.
Ответникът по касация не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск е установено следното:
Ищецът е подал искова молба на 22.01.2007г., в която твърди, че през август 2006г. е получил данъчна фактура от „Софийска вода АД за дължима сума за студена вода „старо салдо” за сумата 1897,21 лв. При опит да плати текущото си задължение му било отказано и обяснено, че трябва да плати старото си задължение, което е съобразно решението на общото събрание. Показан му бил анекс-разпределение с подписи на други лица срещу номера на апартамента му. Внесъл жалба на 28.08.2006г. в [фирма], на която няма отговор. В края на 2006г. бил поканен на разговор с представител на [фирма] за разрешаване на спора. Разговорът се провел на 16.01.2007г., по време на който му бил показан документа, въз основа на който е издадена фактурата, а той е съставлявал решение на общото събрание от 30.04.2006г. /приложено към исковата молба/, с което е решено остатъкът от дължимата сума след определянето на задълженията за студена вода на собствениците на 22 апартамента да се определи като дължима сума от собствениците на апартамент № 27, които не са се явили на събранието и не са представили квитанции какви суми са плащали за студена вода. Спорът обаче не бил разрешен на срещата с представителите на [фирма], проведена на 16.01.2007г., поради което той е подал на 22.01.2007г. искова молба за отмяна на решението на общото събрание от 30.04.2006г. Ищецът оспорва законосъобразността на решението на две основания – първо, че не е свикано по надлежния ред и не му е връчена лична покана на него и майка му, които са съсобственици на апартамента и че не е имало основание за решение за разпределение на консумираната вода, или за включване в разпределението и на апартаментите, които имат индивидуални уреди за отчитане от преди отчетния период. Възразява се и по това, че възприетия критерии за разпределение за него – не доказване на плащания, поради което му е разпределено останалото количество консумирана вода от входа е необективен и незаконосъобразен, което опорочава и взетото решение.
Не е установено кои са били членовете на управителния съвет, но в производството пред РС като такива са призовавани Б. К., която е изготвила разделителния протокол, Б. И. и И. К., които са членове на избраната с протокол от 30.04.2006г. комисия от етажните собственици.
РС е отхвърлил иска, като е приел, че искът не е насочен срещу лица, които имат представителни функции по отношение на етажната собственост, а против ответника [фирма] е следвало да се предяви отрицателен установителен иск. Установено е, че такъв иск е бил предявен, но с влязло в сила решение по гр.д.№ 17 546/ 2011г. на СГС, този иск е отхвърлен поради това, че основанието за задължението – решението на общото събрание не е отменено, а възражението за погасяване по давност не било основателно.
Въззивната инстанция е приела, че искът не е бил предявен в преклузивния срок по чл. 13, ал.2 ПУРНЕС, поради което е недопустим. Съдът е приел, че ищецът е узнал за решението най-късно на 28.08.2006г., когато подал жалба до [фирма]. Към този момент той знаел за размера на дължимата сума и основанието – решение на общото събрание на етажната собственост, с което са разпределени дължимите суми от всеки апартамент за консумирана студена вода.
Поставеният въпрос за допустимостта на предявения иск, респективно за допустимостта на решението на РС е относим към решаващите мотиви на въззивното решение. Тъй като за допустимостта, съдът следи служебно, следва да се допусне касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3473/19.05.2015г. по гр.д.№ 14406/2013г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от Г. С. Л..
Указва на кастора да внесе държавна такса за разглеждане на касационата жалба по същество в размер на 20 лв. в едноседмичен срок от събощението и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: