Р Е Ш Е Н И Е
№ 77
гр. София, 12.07.2017 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Р.Иванова .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 5/2017 година.
Производството е по чл. 73, ал.2 ЗЧСИ
Образувано е по жалба на ЧСИ И. Т. Ч. против решение от 30.08.2016г. , постановено по дисциплинарно дело № 42/2015 г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители , с което му е наложено наказание по чл. 68 ал.1 т.2 ЗЧСИ за четири нарушения . С акт №2184 от 12.11.2015г на ДК към КЧСИ е образувано настоящето дисциплинарно производство, след като с решение № 258 от 96.11.2015г състав на ВКС ІІІ г.о е отменил отказа да се образува производство по д. дело № 17/2011г поради изтекла давност и е върнал преписката за разглеждане по същество искането на Министъра на правосъдието на РБ за налагане на дисциплинарно наказание на Частен съдебен изпълнител И. Ч. рег. №783 с район на действие СГС , за пет отделно посочени в искането нарушения, допуснати по изп.дело №20117830400073 по описа на ЧСИ за 2011г Дисциплинарният състав , с решението от 30.08.2016г е приел за извършени четири от посочените нарушения , като е определил наказание глоба по чл. 68 ал.1 т.2 ЗЧСИ за всяко от нарушенията по отделно в размер на 2000 лева, общо 8 000 лева , както следва : 1. Че по изп.д №73/2011г е нарушил чл. 268 АПК във вр чл.29ЗОбС,чл.426, ал.1 ГПК и чл. 19 ал.1 ЗЧСИ , като е образувал изпълнителното производство без да има издаден изпълнителен лист или друг акт , подлежащ на изпълнение .2.Че е нарушил чл. 426, ал.1 ГПК във вр чл. 19 ал.1 ЗЧСИ ,като в поканата за доброволно изпълнение до длъжника (ПДИ) е посочил като дължима „законна лихва в размер на 1 397 157,90 лв” без да има изпълнителен титул за такава сума. 3.Че не е изпълнил решение № 3722/25.07.2011г. на Административен съд София-град по адм.д. № 4508/2011г ,с което съдът е отменил действията му,представляващи налагане на запор върху Банкови сметки на Столична община ,като е вдигнал само два от наложените запори .4. Че е нарушил чл. 282 ал.3 във вр. чл.282 ал.1 т.7 АПК , като не се е произнесъл по молбата на длъжника за прекратяване на производството .
В жалбата се иска обезсилване на решението , като недопустимо постановено след изтичане на давностния срок за реализиране на дисциплинарна отговорност. Шестмесечния срок по чл. 69 ал.1 ЗЧСИ ,започнал да тече най-късно на 17.11.2011г е бил изтекъл за всички нарушения ,освен това е изтекъл и абсолютния двугодишен давностен срок. Оплакванията в жалбата са и за съществени нарушения на процесуални правила , нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Фактически липсват мотиви на кои дати са извършени нарушенията ,каква е формата на вината ,субективната страна на нарушенията , смегчаващите и утежняващи обстоятелства. Жалбоподателят оспорва да са извършено нарушение по т.1 от решението, тъй като освен изпълнителен лист , законът предвижда и други актове(чл.426 ал.1 ГПК )Делото е образувано на 09.02.2011г на основание чл. 269 АПК при условията на чл.428 ГПК , срещу Столична община. Не е било необходимо издаване на ИЛ. Делото е образувано по молба на взискател за събиране на вземане , произтичащо от влязло в сила решение по адм.д. № 3585/2009г на Административен съд София-град , с което е определено парично обезщетение и решението на АССГ изменя конститутивно заповедта на административен орган ,с която е било определено по- малко обезщетение . Касае се за изпълнителни основания по чл.268 АПК, тъй като решението е неразделна част от самата заповед.Редът е по ГПК,а не по АПК. При посочване на лихвата в ПДИ е спазен чл.29 от ЗОбС,тъй като при обезщетения лихвата се дължи по силата на закона ,чл. 23 ал.3 т.1 ЗОбС.Незаконосъобразно се вменява и неизпълнение на съдебно решение . АССГ е отменил всички извършени действия , като е задължил ЧСИ да не предприема нови. Така отмяната на запорите е настъпила автоматично . Затова ЧСИ е отказал на взискателя такива действия , но последният е обжалвал пред СГС и отказът е бил отменен с решение от 09.05.2011г ,т.е съдът е задължил ЧСИ да извърши отказаното действие , чрез налагане запори на извънбюджетни сметки,което е изпълнено на 17.05.2011г.Нарушение по чл. 282 АПК също се оспорва да е допуснато. По делото са постъпили три поредни молби и една жалба от длъжника , с идентично искане за прекратяване на основание чл. 282 ал.1 т.7 АПК.По първата молба от 28.02.2001г ЧСИ се е произнесъл с отказ По втората молба с дата 14.03.2011г ЧСИ е поставил резолюция ,че с оглед постановен съдебен акт е процесуално необосновано да се продължават изпълнителните действия , по искането ЧСИ не е имал процесуална възможност да се произнесе ,тъй като съдът го е задължил да не предприема действия ,т.е нарушение би било ,ако се прекрати делото Третата молба на длъжника с дата 26.04.2011г е разгледана , оставена без уважение ,тъй като не е било посочено в коя хипотеза на чл. 433 ГПК да се прекрати производството .Върната е и процесуално недопустима жалба на длъжника със същото искане . Не е осъществено от обективна и субективна страна нито едно нарушение по чл.67 ЗЧСИ, които съображения са развити в писмена защита по делото Наложените четири наказания в оспорвания размер са несправедливи , не съответстват на степента на обществена опасност на нарушенията .В защита по същество се допълва , че дисциплинарният състав не е взел предвид цялата дисциплинарна преписка по д.дело № 17/2011г ,като по изпълнителното дело са били приложени само три тома от съдържащите се общо шест ,по изп № 73/2011г.
Ответникът по жалбата КЧСИ е заявил становище , с което я оспорва. Решението допустимо , правилно и е аргументирано. Наказанието е съобразено с тежестта на нарушенията.Към датата на решението ЧСИ Ч. има шестнадесет образувани дисциплинарни производства.,това налага извод за упоритост от негова страна . Поради това, възражението за завишен размер е неоснователно .
Министерство на правосъдието , чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р. , също оспорва жалбата, като неоснователна. Всички фактически обстоятелства са съобразени. Претендира разноски, присъждане на юрисконсултско възнаграждение
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, обсъди доводите на жалбоподателя и ответниците по жалбата във връзка с изложените основания и като извърши проверка на данните по делото, намира за установено следното:
Жалбата е депозирана в срок срещу подлежащ на обжалване акт , от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество , жалбата е неоснователна.
Решението е допустимо. Неоснователно е на първо място оплакването ,че при първоначалното , или при повторно образуваното дисциплинарно производство се е стигнало до налагане на наказание след като и двата давностни срока по чл. 69, ал.1ЗЧСИ са изтекли .Срокът по чл. 69 ,ал.1 предл. първо е спазен , както е постановено с решение №258 от 06.11.2015г по гр.д №1152/2013г на ВКС ІІІ г.о при отмяната на процедурно решение от 30.07.2012г по д. дело № 17/2011г за прекратяване на дисциплинарното производство за същите нарушения , поради изтекла давност и връщане делото на дисциплинарната комисия Срокът по чл. 69 ,ал.1 предл. второ ЗЧСИ жалбоподателят неправлино привързва към датата на постановяване на обжалваното понастоящем решение . Съгласно приетото в т.12 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015 по т.д № 2/2013г ОСГТК дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител по чл. 69 ЗЧСИ се погасява по давност, когато председателят на дисциплинарната комисия не е сезиран в давностния срок от Министъра на правосъдието или от Съвета на камарата на частните съдебни изпълнители. Изяснено е , че когато дисциплинарно производство е нормативно уредено и наказващият орган следва да бъде сезиран ,а постановеното от него решение подлежи на съдебен контрол, срокът е за сезиране на наказващия орган , тъй като сезиращото лице може да контролира единствено скоростта на своето разследване, но не може да влияе на бързината, с която действа наказващият орган или с която съдът правораздава.След като дисциплинарните нарушения са допуснати от ЧСИ Ч. в тригодишния срок преди сезиране на председателя на дисциплинарната комисия ,за тях давността по чл. 69 ,ал.1 предл. второ не е изтекла .
Всички нарушения, за които ЧСИ Ч. е санкциониран , са извършени от него . Първото нарушение се състои в образуване на съдебно изпълнително производство в явно нарушение на закона , въз основа на акт,който не представлява годно изпълнително основание, а именно съдебно решение по адм. дело 3585/2009г , с което е изменена заповед РЗ 40-141/2009г на Кмета на СО в частта за определяне размера на парично обезщетение на 8 588 572 лева .Съгласно ЗОбС, определянето на парично обезщетение при отчуждаване на имот с административен акт или заместващо го съдебно решение , не е изпълнително основание за това вземане. Посоченото закононарушение на императивните процесуални норми , които гарантират законността на принудителното изпълнение като стриктно регламентирана дейност, е квалифицирано съответно в обжалваното решение .Въпреки че при това положение всички действия на ЧСИ по образуваното изпълнително дело са незаконни , второто санкционирано нарушение се състои в това , че в ПДИ до Столична община за принудително събиране е посочена сумата 10 376 198,22 лева .За разликата , представляваща в една част изчислена лихва липсва дори мним изпълнителен титул и основание за начисляване Изчисляването на лихва върху определеното обезщетени също е било извън компетентността на ЧСИ При тези обстоятелства,ЧСИ Ч. не само е образувал ненадлежно , но е отказвал да прекрати изпълнителното производство по молба на длъжника от 29.02.2011, отказвал е да стори това на основание по чл. 282 ал.1 т.7 АПК и след като административният съд е отменил всички извършени от него действия по изпълнителното дело, считайки този съд за некомпетентен. Позовавайки се на превратно тълкуване на законите и съдебните актове , каквато теза поддържа и понастоящем ,е проявил упорство ,последователност и дързост в опитите си да реализира изначално недопустимо принудително изпълнение , като съзнателно е отказал да предприеме дължимите действия, включително по реда на чл.282, ал.3 АПК. Съдебните решения, постановени по жалби на длъжника с явно указание и последици за служебните му задължения , е изпълнявал избирателно , до момента , в който с решение от 07.03.2012г по адм д. №10006/2011г АССГ не го е задължил изрично,в тридневен срок, да прекрати изпълнителното дело . Като е прекратил изпълнителното дело едва в изпълнение на това решение ЧСИ И.Ч. е осъществил и останалите две вменени му нарушения , квалифицирани съответно в обжалваното решение. Правилата за надлежно образуване и допустимост на изпълнителния процес съдебният изпълнител е нарушил съзнателно,като е направил преценки и тълкувания, за които законът не го оправомощава и е предприел действия, за които законът не го овластява , без изпълнително основание.Неоснователно жалбоподателят сочи като порок на обжалваното решение липсата на изводи каква точно е формата на вината му, като търси аналогия с наказателния процес при установяване състав на престъпление, от обективна и субективна страна. Ако се бе занимал по-задълбочено с този въпрос, дисциплинарния състав би следвало да достигне до извод за по-тежка форма на вина от явната в случая самонадеяност. Всички нарушения са извършени виновно, но целенасоченост при допускането им не е поддържана в искането и не е изследвана от дисциплинарния състав , т.к нарушенията на съответните императивни законови норми са третирани и санкционирани поотделно .
Решението е мотивирано. Действията и бездействията на ЧСИ Ч. при конкретните обстоятелства са анализирани подробно и в последователност от дисциплинарния състав . Съответен на данните по делото е изводът , че и четирите нарушения не са само от формален характер. За законосъобразното дисциплинарно санкциониране не е от решаващо значение коя от императивните норми ще се изтъкне водещо при квалификацията на нарушението , стига фактическите му признаци да са посочени и доказани. В дисциплинарното производство са въведени фактите ,от които се извеждат признаците на допуснати нарушения при служебния обем действия на съдебния изпълнител . В решението е изтъкнато ,че са засегнати права и интереси на страните. При установените нарушения най-вече са накърнени обществените отношения , независимо дали и в каква степен са засегнати материални права на участващите в този изпълнителен процес, чието съществуване законът не допуска. При определяне вида и размера на наказанието е изтъкнато също и наличието на други провинения в цялостната професионална дейност на ЧСИ Ч. ,без това съображение да имало водещо значение .
Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание . Настоящият съд намира, че принципът за съразмерност и съответност на санкцията към нарушението е спазен , даже е приложен щадящо за жалбоподателя ,която възможност е в компетентността на наказващия орган и е упражнена законосъобразно, предвид основната цел на дисциплинарното производство и необходимостта наказанието да въздейства така , че съдия- изпълнителят да не допуска подобни нарушения занапред, да се промени поведението му в посока спазване на закона. В становището си по дисциплинарното производство и при обжалване на решението ЧСИ И.Ч. е оспорвал извършването на нарушенията с правно несъстоятелни тълкувания за вида и естеството на изпълнителните основания, израз на превратно разбиране за обема и характера на служебната му компетентност и правомощия в конкретния случай , която защитна позиция обаче не следва да влошава положението му.
Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила
На основание чл.78 ал.8 ГПК в полза на КЧСИ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева ,както и в полза на Министерство на правосъдието на РБ , сумата 150 лева на същото основание. Ответниците по жалбата са осъществили процесуална защита в нейното оспорване и са били представлявани от упълномощени юрисконсулти.
Предвид горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 30.08.2016г. , постановено по дисциплинарно дело № 42/2015 г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители .
Осъжда ЧСИ И. Т. Ч. , рег. №783 с район на действие СГС,с адрес [улица] ет.3, да заплати на Министерство на правосъдието на БР сумата 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за защита по делото
Осъжда ЧСИ И. Т. Ч. , рег. №783 с район на действие СГС да заплати на да заплати на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ ) сумата 150 лева ,юрисконсултско възнаграждение за защита по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: