4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
С., 14.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 12.11.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 404/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на адв.Ц. Й. – АК[населено място], в качеството му на пълномощник на С. С. Д., действаща лично за себе си и като майка и законен представител на Г. А. Б. – малолетен към датата на подаването и на М. А. Б., всичките със съдебен адрес[населено място] против въззивното решение на В. апелативен съд № 116 от 09.12.2009 год., по в. гр. д. № 534/2009 год., с което е обезсилено като недопустимо решение № 84 от 23.04.2009 год., по гр.д.№645/2008 год. на В. окръжен съд и е прекратено производството по делото.
С касационната жалба е въведено касационно оплакване по чл.281, т.3 ГПК, като неправилността на обжалваното решение е обоснована със съображения за допуснато от решаващия съд нарушение на съществените съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Основното възражение на касатора е срещу процесуалната незаконосъобразност на приетата от въззивния съд недопустимост да се извърши субективно пасивно, но евентуално съединяване на исковете по чл. 45 ЗЗД и по чл. 226, ал.1 КЗ чрез привличане по реда на чл.228, ал.3 ГПК на застрахователя на деликвента, като нов ответник в процеса срещу последния, както и да се разгледа основателността на предявения евентуален иск, поради отсъствие на произнасяне по главния иск, обусловено от оттегляне на същия и прекратяване на производството по отношение на него.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1 т.1-т.3 ГПК. Твърдението е, че даденото от въззивния съд разрешение на обусловилите крайния правен резултат по делото въпроси на процесуалното право, доуточнени в съответствие с правомощията на касационната инстанция, възприети с ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГКТК на ВКС, а именно : „Допустимо ли е конституирането на застрахователя на гражданската отговорност на деликвента по застраховка „Гражданска отговорност”, като евентуален ответник по реда на чл.228, ал.3 ГПК в образуваното срещу прекия причинител на деликта производство по чл.45 ЗЗД, при условие, че исковата претенция спрямо него е основана на чл.226, ал.1 КЗ?” и „При оттегляне на главния иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента, подлежи ли на разглеждане евентуалния пряк иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ или по него съдът дължи произнасяне, само при отхвърляне на първия?”противоречи на задължителната практика на ВКС , обективирана в т.11 на ППВС № 7/78 год., както и на съществуващата съдебна практика, израз на която е ТР на ОСГК на ВС № 96/ 56 год., по гр.д.№ 17/56 год. и влязлото в сила решение № 7/02.02.2009 год. на В. апелативен съд.
Същевременно, според касатора, доколкото тези процесуалноправни въпроси, в тяхната конкретност не са били предмет на изрично обсъждане от касационната инстанция, то при въведените с действащия ГПК нови съдопроизводствени правила, същите се явяват и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по касационната жалба страна – ЗК[фирма], в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и алтернативно по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, подадена от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да обезсили първоинстанционното решение на В. окръжен съд по гр.д.№ 645/2008 год. и да прекрати производството по делото, въззивният съд е счел, че произнасяйки се по иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност по застраховка ”Гражданска отговорност” на прекия причинител на увреждането- Т. Б. Х. от[населено място], в качеството му на водач на м.п.с., първоинстанционният съд е излязъл извън предмета на спора, с който е бил сезиран.
Изложени са съображения, че извършеното по реда на чл.228, ал.3 ГПК конституиране на [фирма], като ответник в процеса по предявения срещу деликвента Х. иск с правно основание чл.45 ЗЗД, изключва наличието на процесуална възможност срещу него да бъде предявена различна от вече заявената против първоначалния ответник искова претенция.
Поради това, че между прекия причинител на увреждането, предизвикало смъртта на общия наследодател на ищците – Г. А. Б., действащ чрез законния си представител С. Д. и М. А. Б. и застрахователя на гражданската отговорност на деликвента отсъства общност или солидарност в задълженията им към увредените лица въззивния съд е отрекъл същите да имат качеството на необходими другари, приемайки, че единствено допустимото другарство помежду им е при условията на евентуалност, като предявените срещу тях искове подлежат на субективно, пасивно, но евентуално съединяване.
От гореизложеното е изведен краен правен извод, че доколкото по предявения евентуален иск съдът дължи произнасяне, само при отхвърляне на исковата претенция по главния иск срещу първия предпочетен ответник, то прекратяването и поради оттегляне на иска по отношение на последния, изключва наличието на процесуална възможност за произнасяне по заявения срещу застрахователя евентуален иск.
Следователно от преценката на решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт следва, че поставените от касатора въпроси на процесуалното право са значими за изхода на конкретния правен спор, с което главната предпоставка за допускане на касационното обжалване е осъществена.
Предвид липсата на изрична законова регламентация на поставените въпроси и на категорична съдебна практика, с оглед конкретността им, настоящият съдебен състав намира, че по отношение на същите е налице и допълнителното изискване – критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато.
С определение от 18.06.2008 год., по гр.д.№ 645/2008 год. на В. окръжен съд ищците са освободени от внасяне на д.т., поради което не дължат такава и за касационното производство.
Що се касае до визираното в т.1 на чл.280, ал.1 ГПК основание, то обстоятелството, че принципно застъпеното от въззивния съд разбиране, че реализиране защита на увредените лица срещу прекия причинител на деликта и застрахователя на гражданската му отговорност е допустима само при условията на субективно пасивно евентуално съединяване на искове, изключва формалното наличие на твърдяното противоречие с т.11 на ППВС № 7/78 год..
Останалите цитирани от касатора съдебни актове, като неотносими към поставените въпроси, не следва да бъдат обсъждани.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на В. апелативен съд № 116 от 09.12.2009 год., по в. гр. д. № 534/2009 год..
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: