Р Е Ш Е Н И Е
№ 77
[населено място], 16.07.2018г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретаря Райна Стоименова, като изслуша докладвано от съдията Д. С. гр.дело № 3180/2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 308 ГПК, вр. чл. 290 ГПК.
С решение № 82/ 02.08.2017 г. по гр. д. № 3156/ 2016 г. ВКС, ГК, I-во отд., на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК е отменил влязлото в сила решение № 325 от 07.01.2016 г. по гр.д. № 3166/2015 г. по описа на ВКС, ІV г.о., и е върнал делото за разглеждане от друг състав на ВКС.
С касационното решение, отменено по реда на извънредния способ за контрол от глава Х. ГПК, е допуснато принудително изпълнение на територията на Република България на разпореждане /заключение/ от 19.04.2013 г. по дело № 16498/2013 г. на Първи районен съд – Б., Република Румъния, с което е допуснато принудително изпълнение в полза на Агенция за плащания и участие в земеделието /А./ на Република Румъния за заплащане от [фирма], Република България, със седалище и адрес на управление [населено място], ЕИК[ЕИК], на основание банкова гаранция № 000LG-L-003539/ 24.09.2012 г. за сумата 278 192.60 евро, за сумата 19 000 леи и разноските по изпълнението.
За да отмени това съдебно решение на основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, съставът на ІГО на ВКС, е счел, че представения от молителя препис от решение по гражданско дело 2295 от 22.06.2016 г, произнесено от Съда в Б.- VІ-то гр. отделение по дело № 34100/229/2013 г. удостоверява, че е анулирано принудителното изпълнение, което е предмет на изпълнително дело ST 49/2013 г. на Кантората на съдебните изпълнители съдружници Ш. и Т. и всички извършени по делото изпълнителни действия. Обосновал е извод, че след влизане в сила на решението на касационната инстанция, решението на чуждестранния съд, чието изпълнение е допуснато на територията на Република България, е отменено, и това налага съобразяване на произнасянето по молбата за допускане на изпълнението с новото правно положение. По тези съображения е отменил касационното решение и е върнал делото на ВКС за ново разглеждане от друг състав.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че за да се извърши преценка дали са изпълнени формалностите, предвидени в Регламент /ЕС/ 44/2001 г. за допускане изпълнението на Разпореждане / заключение/ от 19.04.2013 г., постановено по дело № 16498/299/2013 г. на Първи районен съд- Б., Република Румъния, както и дали разпореждането подлежи на принудително изпълнение в държавата, в която е издадено, въпреки представените автентичен препис от същото и предвидения в чл. 54 от Регламент 44/2001 г. сертификат, следва да бъде събрано и новото писмено доказателство – решение по гражданско дело 2295 от 22.06.2016 г, произнесено от Съда в Б.- VІ-то гр. отделение по дело № 34100/229/2013 г. , представено в отменителното производство. В касационното производство то не може да бъде събрано, а това е задължение на въззивния съд (арг. чл. 293, ал. 3 вр. чл. 266, ал.2, т. 2 ГПК). В този смисъл са и правните разрешения, дадени в т.13 от ТР№ 7/2014 от 31.07.2017г. по т.д.№ 7/2014г. на ОСГТК на ВКС. В същото е прието, че на основание чл.303 т.3 ГПК може да се иска отмяна, когато влязлото в сила решение е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Основанието се отнася до случаите, когато решението на съда е било обусловено от задължителната сила на съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на индивидуален административен акт. Отмяната на посочените актове ще е основание за отмяна на въззивното решение, само ако съдът е основал решението си на отменения акт. Хипотезата е сходна с тази, разгледана за основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. При отмяна на въззивното решение делото подлежи на връщане на въззивния съд, като съд по съществото на спора, за да съобрази отпадналата задължителна сила на постановлението на съда или на индивидуалния административен акт за повдигнатия пред него спор.
Това налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да извърши съответните съдопроизводствени действия по приемане на това доказателство, както и даде възможност и на насрещната страна да изрази становище и да ангажира своите доказателства.
Въззивният съд е този, който следва да реши и въпроса за отговорността на страните за направените в производството разноски, съобразно крайния изход на спора (чл. 294, ал. 2 ГПК).
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 486/12.03.2015 г., постановено по гр.д.№ 3427/2014 г. от Софийски апелативен съд, 7-ми състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: