4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 77
София, 20.06. 2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 762/2018 година по описа на ВКС, първо гражданско отделение и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 303 ал.1 т. 1 и т.4 ГПК.
С. Г. Ж., И. Г. С., Н. Г. С. и Д. Б. Ж. са подали молба вх.№ 1302 от 18.01.2018г. за отмяна на основание чл. 303 ал.1 т.4 ГПК на влязлото в сила решение на Добричкия окръжен съд № 328 от 15.12.2016г. по въззивно гражданско дело № 533/2016г. поради противоречието му с решение на Добричкия окръжен съд № 448 от 11.11.2013г. по въззивно гражданско дело №531/2013г. Поискана е и отмяна на влязлото в сила решение на Добричкия окръжен съд № 328 от 15.12.2016г. по въззивно гражданско дело № 533/2016г. на основание чл. 303 ал.1 т.1 ГПК.
Ответниците Б. Д. Б. и С. Н. Д. изразяват становище, че молбата за отмяна е неоснователна. По първото основание – чл. 303 ал.1 т.4 ГПК са изложени съображения в писмения отговор и писмената защита, че липсва тъждество между предмета на двете дела, тъй като ищците са заявили различни основания на иска за собственост. По второто основание – чл. 303 ал.1 т.1 ГПК е изразено становище в съдебното заседание, че доказателствата, които се представят не са новооткрити, защото договорите за аренда са сключени от молителите и не може да се приеме, че те, както и превеждането на сумите по банков път не са им били известни.
Молбата за отмяна е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определението по чл. 307 ГПК № 83 от 28.03.2018г.
По основателността на молбата за отмяна Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
Съгласно чл. 303 ал.1 т.4 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. За да се допусне отмяна на това основание е необходимо да е налице пълен идентитет между двете дела от субективна и обективна страна – влезлите в сила решения да са постановени между едни и същи страни и да са с едно и също основание и петитум. С ТР 7/2017г. на ВКС, ОСГК и ТК се прие, че основанието по чл. 303 ал.1 т.4 ГПК е налице и когато са разрешени по различен начин спорове по идентични преюдициални правоотношения, намерили отражение в диспозитивите на двете решения, по едното от които произнасянето по преюдициалното правоотношение имплицитно се включва в предмета на делото.
В разглеждания случай хипотезата на чл. 303 ал.1 т.4 ГПК не е налице по следните съображения:
С влязлото в сила решение на Добричкия окръжен съд № 448 от 11.11.2013г. по гр.д.№ 531/2013г. е потвърдено решението на Районния съд Г. Т., с което е отхвърлен иска, предявен от Б. Д. Б. и С. Н. Д. против С. Г. Ж., И. Г. С. и Н. Г. С. за установяване правото им на собственост, основано на чл. 79 ал.2 ЗС поради добросъвестно владение в продължение на пет години, върху следните земеделски земи в землището на [населено място], [община]: нива с площ от 19,689 дка, имот № 005016 по картата на възстановената собственост на селото; нива с площ от 16,453 дка, имот № 005019, поземлен имот с начин на трайно ползване-производство на електроенергия,с площ от 3,349 дка,имот № 005020; поземлен имот с начин на трайно ползване-производство на електроенергия, с площ от 3,136 дка, имот № 005021; нива с площ от 15,163 дка, имот №005022; нива с площ от 8,113 дка, №005023; поземлен имот с начин на трайно ползване-производство на електроенергия,с площ от 3,136 дка ; имот №005024; нива с площ от 7,758 дка, №005025.
С влязлото в сила решение на Добричкия окръжен съд от № 328 от 15.12.2016г. по въззивно гражданско дело № 533/2016г. е отменено решението на Добричкия районен съд № № 812 от 15.07.2016г. по гр.д.№ 1394/2014г. и е прието за установено по отношение на С. Г. Ж., И. Г. С., Н. Г. С. и Д. Б. Ж., че ищците Б. Д. Б. и С. Н. Д. са собственици на основание придобивна давност по чл. 79 ал.1 ЗС на същите земеделски земи при отчитане на промяната в техническите им характеристики поради разделянето на имотите и изменение на кадастралната карта.
Между двете влезли в сила решения няма обективно тъждество. По първото дело е разгледана претенция на Б. Д. Б. и С. Н. Д. за придобиване на правото на собственост на основание добросъвестно владение като е прието, че ищците не са били добросъвестни владелци. По второто дело е прието, че ищците са придобили собствеността в резултат на десетгодишно владение като обикновени владелци. Следователно двете дела са с различен предмет, защото правото на собственост на ищците е разгледано при различни фактически състави на придобивната давност и по нито едно от двете дела не е разгледано преюдициално правоотношение, което да е обусловило противоречивия краен резултат. Ето защо не е осъществен фактическият състав на чл. 303 ал.1 т.4 ГПК.
Не са налице основания за отмяна на влязлото в сила решение на Добричкия окръжен съд № 448 от 11.11.2013г. по възз. гр.д. №531/2013г. на основание чл. 303 ал.1 т.1 ГПК. Този фактически състав е налице, когато след влизане в сила на решението, се открият нови доказателства, които са съществували при разглеждане на делото и са от значение за решаването му, но страната не е могла да се снабди с тях. В случая новите доказателства, на които се основава молбата за отмяна, са договори за наем на земеделските земи, удостоверение за изплатена рента за периода 2012-2016г. и банкови извлечения за извършените плащания. Доказателствата не са новооткрити по смисъла на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, защото страни по представените договори от 24.06.2015г. са молителите и няма основание да се приеме, че те не са знаели за тях и за извършените плащания и не са могли да ги представят по делото. Тези доказателства не са и от значение за разрешаването на спора по гр.д.№ №531/2013г. на Добричкия окръжен съд, защото съдът е приел, че придобивната давност, на която са се позовали ищците, е изтекла през 2013г., което предхожда сключване на представените с молбата за отмяна договори за наем и съответно плащанията по тях.
Отмяната по чл. 303 ГПК е средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само на изчерпателно изброените в разпоредбата основания, затова не подлежат на разглеждане доводи в молбата за отмяна, които представляват касационни отменителни основания по чл. 281 ГПК. При отсъствие на предпоставките на чл. 303 ал.1 т.4 ГПК, доводите в настоящата молба за отмяна, обосноваващи неправилност на решението на Добричкия окръжен съд № 328 от 15.12.2016г. по възз. гр. Д. № 533/2016г. поради нарушение на разпоредбите на чл. 77, 79 ал.1 , чл. 81 и 82 ЗС , както и поради необоснованост и нарушения на процесуалните правила при обсъждане на доказателствата, не подлежат на разглеждане. Тези биха могли да бъдат обсъдени само при условие, че молбата за отмяна по чл. 304 ал.1 т.4 ГПК е основателна като в този случай ВКС има правомощия да прецени кое от двете решения е неправилно и следва да бъде отменено.
По изложените съображения поради отсъствие на предпоставките на чл. 303 ал.1 т.1 и 4 ГПК , молбата за отмяна на С. Г. Ж., И. Г. С., Н. Г. С. и Д. Б. Ж. вх.№ 1302 от 18.01.2018г. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответницата С. Н. Д. следва да се присъдят разноски за производството по отмяна в размер на 1500лв., представляващи платено възнаграждение на адв. С.Б. по договор за правна защита от 15.05.2018г.
Разноски на ответника Б. Д. Б. не следва да се присъждат, защото не са представени доказателства да са направени.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Г. Ж., И. Г. С., Н. Г. С. и Д. Б.Ж. вх.№ 1302 от 18.01.2018г. за отмяна на основание чл. 303 ал.1 т.4 ГПК на влязлото в сила решение на Добричкия окръжен съд № 328 от 15.12.2016г. по въззивно гражданско дело гр.д.№ 533/2016г. поради противоречието му с решение на Добричкия окръжен съд № 448 от 11.11.2013г. по въззивно гражданско дело №531/2013г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Г. Ж., И. Г. С., Н. Г. С. и Д. Б.Ж. вх.№ 1302 от 18.01.2018г. за отмяна на влязлото в сила решение на Добричкия окръжен съд № 328 от 15.12.2016г. по въззивно гражданско дело гр.д.№ 533/2016г. на основание чл. 303 ал.1 т.1 ГПК.
ОСЪЖДА на С. Г. Ж., И. Г. С., Н. Г. С. и Д. Б. да заплатят на С. Н. Д. сумата 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ разноски за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: