О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
гр.София, 23.01.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N5917 описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 14.07.2014г. по гр.д.№1469 / 2014г., с което АС София е отхвърлил искове с правно основание чл.240 и 86 ЗЗД.
Жалбоподателят А. Д. Р., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът Е. Ж. Ф., чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение частично, е отхвърлил предявения от А. Р. иск срещу Е. Ж. за заплащане на сумата 30 000 лева , предоставена от ищеца на ответника по силата на договор за заем, през месеците март и април 2009 г., ведно със законната лихва считано от 10.10.12 г., до окончателното й изплащане. Като е потвърдил решението в останалата му част съдът отхвърлил е иска за заплащане на мораторна лихва върху главницата в размер на 3 187,90 лева, дължима за периода 26.09.11 г. – 10.10.12 г. , като недоказан.
Прието е по делото, че договорът е сключен в писмена форма – върху лист от бележник, като клаузите му са изписани от заемополучателя, а и номерът на банковата му сметка и подписа са положени на гърба на документа лично от ответника. Прието е, че предвид реалния характер на договора за заем, в тежест на ищеца е да установи по пътя пълното и главно доказване предаването исковата сумата на ответника, естеството на сумата – предоставянето й в заем , като с оглед цената на иска и предвид забраната по чл.164, ал.1 т.3 ГПК същото може да бъде установено единствено с писмени доказателства. Прието е, че представените по делото копия от два боря вносни бележки – от 17.03.2009г. и от 27.04.2009 , обективиращи внасянето на суми от жалбоподателя по сметка на ответника по жалба и по иска, не съдържат всички изискуеми реквизити- не носят печата на банката, поради което и не могат да установят завършването на фактическия състав на внасянето, чрез реалното предаване на сумата в касата на банката, респективно отнасянето й по сметката на ответника.
При така приетите за установени факти по делото и без да е обсъдено признанието на ответника, че е получил сумите, съдът е счел предявеният иск за неоснователен, тъй като в процеса не е установен фактът на внасяне на сума в размер на 30 000 лева от ищеца по банкова сметка на ответника. Прието е, че валидното наличие на всички съществени елементи на договора за заем за послужване, реален по своя характер не е доказано от ищеца, поради което предявения иск следва да бъде отхвърлен. Като обусловена от главната като неоснователен е отхвърлен и иска за заплащане на мораторна лихва върху главницата в размер на 3 187,90 лева, дължима за периода 26.09.2011 г. – 10.10.2012 г.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правните въпроси от значение за спора: за това кои са подлежащите на установяване факти от ищеца и ответника по иск с правно основание чл.240 ГПК, каква е доказателствената стойност на признанието на ответника, длъжен ли е съдът да вземе предвид и факти настъпили след предявявяне на исковата молба –чл.235, ал.3 ГПК, за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и за точното приложение на чл.20 ЗЗД. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Представя решение от 24.06.2011г. по гр.д.№584/2010г., ІІІг.о. на ВКС-дадено тълкуване на характера на договора за заем и как се разпределя доказателствената тежест при спор по договора и какво е значението на признанието на страна, решение от 23.07.2010г. по гр.д.№856/2009г.,ІV г.о. на ВКС – по приложението на чл.20 ЗЗД, решение от 05.01.2011г. по гр.д.№727/2009г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че платецът на парична сума може да посочи основанието на което извършва плащането, а получателят следва да докаже на какво основание е получил сумата, решение от 13.05.2011г. по гр.д.№984/2010г., ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че чл.235, ал.3 ГПК задължава съдът да вземе предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, когато са от значение за спортоно право, решение от 01.02.2012г. по т.д.№1106/2010г.,І І т.о. на ВКС – за задължението на съда да се произнесе по спорния предмет на делото след като обсъди всички относими към спора доказателства, решение от 25.01.2012г. по гр.д.№1332/2010г., І г.о. на ВКС, в което се приема, че въззивният съд изготвя собствени мотиви дори когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд, решение от 26.07.2010г. по гр.д.№222/2009г., ІV г.о.- за приложението на чл.20 ЗЗД.
При така установените обстоятелства по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че по въпросите за това длъжен ли е съдът да вземе предвид и факти настъпили след предявявяне на исковата молба –чл.235, ал.3 ГПК , за задължението му да обсъди всички доказателства по делото и за точното приложение на чл.20 ЗЗД не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, но такова е налице по отношение на въпросите за за това кои са подлежащите на установяване факти от ищеца и ответника по иск с правно основание чл.240 ГПК и каква е доказателствената стойност на признанието на ответника.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
допуска касационно обжалване на решение от 14.07.2014г. по гр.д.№1469 / 2014г. на АС София.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито съделно заседание след внасяне на държавна такса в размер на 600 лева от А. Д. Р. в седмичен срок от съобщаването му за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: