O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
София, 26.02.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 217 /2014 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 24 607/04. 09. 2013 год. на В. К. С. от [населено място] , [община], заявена чрез адв. С. Ц.- САК срещу въззивно Решение Nо1387 от 12.07. 2013 година по гр.възз.д. Nо 3363/2012 год. на ОС- Пловдив , с която е потвърдено Решение Nо 3258 от 13.08.2012 година по гр.д.Nо 2845/2007 година на РС- Пловдив.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ е оставил в сила решението на първата инстанция , с което е уважен иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, след като е прието за неоснователно възражението за недопустимост на иска , базирано на ТР 1/1997 на ОСГК на ВКС, както и за доказано твърдението, че процесната земеделска земя е принадлежала към момента на внасянето и в ТКЗС, на основание придобивна давност , на наследодателя на ищците.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е процесуално недопустимо респ. неправилно, като постановено в нарушение на съществени процесуални правила, материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.2 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се обосновава с тезата , че по въпроса за наличието на правен интерес на иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ , въззивният съд е произнесъл решението си в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана с ТР 1/1997 год. на ОСГК на ВКС.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по процесуално правния въпрос за валидността на процесуалните действия на въззивния съд по преценка на доказателствата по делото , извършени съобразно регламентацията на новия ГПК/ чл. 236 ал.2 ГПК/ , когато въззивното производството е по реда на чл. 196 и сл. ГПК / отм./ с довод , че подобно процесуално поведение на съда не е единичен случай и е необходимо произнасяне от страна на ВКС за еднаквото и точно прилагане на закона.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация В. Р. , М. Ф. и М. П. чрез адв.Н. А.- АК П. , с който се възразява по допускане касационната жалба предвид липсата на противоречиво разрешен със задължителната съдебна практика правен въпрос , обусловил изхода на спора по делото респ. взема се становище и по съществото на спора.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и при данните за цената на спорното вещно право касационната жалба е процесуално допустима .
След преценка на наведените доводи на страните , настоящият състав на ВКС констатира , че изведеният процесуално-правен въпрос за въпроса за наличието на правен интерес на иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ”, имащ характер на обуславящ изхода на правния спор за материално право към минал момент, е разрешен , с оглед на наведените фактически обстоятелства по касационната жалба , в противоречие със задължителната съдебна практика – ТР 1/97 на ОСГК на ВКС , която констатация дава основание да се приеме , че е основание за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .
Поставеният процесуално-правен въпрос няма характера на обуславящ изхода на спора и би могъл да се разгледа и получи отговор от гл.т. на преценката за законосъобразност на допуснатия до касационно обжалване съдебен акт.
При допускане на касационно обжалване , страната касатор дължи пропорционална държавна такса, което в конкретния случай е в размер на 50 лв. / петдесет лева/.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 24 607/04. 09. 2013 год. на В. К. С. от [населено място] , [община], заявена чрез адв. С. Ц.- САК срещу въззивно Решение Nо1387 от 12.07. 2013 година по гр.възз.д. Nо 3363/2012 год. на ОС- Пловдив , с която е потвърдено Решение Nо 3258 от 13.08.2012 година по гр.д.Nо 2845/2007 година на РС- Пловдив.
УКАЗВА на касатора задължението за внасяне на дължимата пропорционална ДТ от 50 лв. / петдесет лева/, което да и бъде съобщено , заедно с препис от настоящото определение.При неизпълнение на това задължение производството ще бъде прекратено.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ……………… , за която дата страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК, като в призовката до касатора бъде съобщено задължението за внасяне на ДТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: