О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
гр. София, 08.02.2019 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3460 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
З. В. Б. от [населено място], чрез адв. Юл. С., обжалва в срок въззивното решение от 9.05.2018 год. по гр. д. № 37/2018 год. на Кюстендилския окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение от 28.11.2017 год. по гр. д. № 1292/2017 год. на Дупнишкия районен съд и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав с произнасяне по предявения иск.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с молба за неговата отмяна и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по поставените процесуалноправни въпроси относно правната квалификация на иска и правомощията на въззивния съд при неправилна квалификация на иска от първоинстанционния съд. Касаторът се позовава на задължителна съдебна практика – т. 2 на ТР № 1 от 9.12.2013 год. и постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС № № 19 от 14.07.2016 год. по гр. д. № 3604/2015 год. ІV гр. о., 94 от 13.09.2016 год. по т. д. № 3768/2014 год. ІІ т. о., в които е прието, че когато съдът се е произнесъл по заявените искания, но е дал неправилна правна квалификация на иска се касае до нарушение на материалния закон, а не до недопустимост на решението. С оглед същността на въззивното производство, ако въззивният съд приеме различна от дадената от първоинстанционния съд правна квалификация, при непроменени фактически твърдения и петитум, той следва да разреши спора по същество в съответствие с действителното правно основание, като обезпечи служебно правилното приложение на материалния закон и даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства. Погрешната правна квалификация е свързана с допустимостта на решението само тогава, когато е нарушен принципа на диспозитивното начало – съдът е извел правната квалификация въз основа на невъведени от ищеца обстоятелства, подменяйки предмета на спора и обхвата на търсената защита.
Ответниците по касационната жалба В. Л. Х. и А. Л. Х., със съгласието на майка му Д. С., тримата от [населено място] и чрез адв. Н. П., оспорват наличието на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване, по изложените в писмения им отговор съображения.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Въззивният съд приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск с правно основание чл. 584, т. 3, във вр. с чл. 572, във вр. с чл. 575, чл. 574 и чл. 576 ГПК, а не по предявения такъв за нищожност на завещанието поради опорочаване на формата му с оглед твърденията за родство на свидетелката М. Б. с ползващата се от завещанието З. Б. и завещателката. Според въззивния съд релевираните от ищците обстоятелства касаят формата на нотариалното завещание, опорочена поради липса на свидетел предвид соченото родство, обосноваващо правната квалификация на иска по чл. 42, б. „б”, във вр. с чл. 24 ЗН, по който иск първоинстанционният съд не се е произнесъл. Поради това въззивният съд обезсилил решението като недопустимо и върнал делото за ново разглеждане и произнасяне по предявения иск.
С оглед изложените от въззивния съд съображения в обжалваното решение релевантният въпрос касае правното основание на предявения иск, като такъв по чл. 42, б. „б”, във вр. с чл. 24 ЗН, а не по чл. 576 ГПК за нищожност на нотариалното удостоверяване поради родствената връзка на свидетелката при извършване на завещанието в нарушение на чл. 584, т. 3 ГПК, както е приел първоинстанционният съд и по който се е произнесъл с решението си, което е обусловило и направеният от въззивният съд извод за произнасяне по непредявен иск, вместо по предявеният такъв. Доколкото този извод е обоснован с изложените от ищците фактически твърдения относно формата на завещанието, а не процедурата по нотариалното удостоверяване, и петитума на предявения иск, и изхождайки от които въззивният съд е приел друга правна квалификация на спорното право, поради което и счел, че е налице произнасяне от първоинстанционния съд по непредявен иск, то поставеният от касатора в изложението процесуален въпрос относно правната квалификация на иска и правомощията на въззивния съд при приета неправилна квалификация от първоинстанционния съд са релевантни за изхода на делото, тъй като предпоставят отговор на въпроса кога правната квалификация на иска е свързана с допустимостта и кога с неправилността на обжалваното решение. Поради това и с оглед представената задължителна съдебна практика, в която е прието, че когато съдът се е произнесъл по заявените искания, но е дал неправилна правна квалификация на спорното право, то допуснатото нарушение е на материалния закон, а не касае недопустимост на решението, както се е произнесъл въззивният съд. Горното обосновава извод за наличие на противоречие в произнасянето по поставения въпрос, както и по въпроса за правомощията на въззивния съд при преценката му относно дадената от първоинстационния съд правна квалификация в хипотеза, когато същата е обусловена от нарушение на императивна правна норма, в контекста на разясненията в ТР № 1 от 9.12.2013 год. по т. д. № 1/2013 год. ОСГТК на ВКС, обуславящо наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 104 от 9.05.2018 год. по гр. д. № 37/2018 год. на Кюстендилския окръжен съд по подадената от З. В. Б. от [населено място], чрез адв. Юл. С., касационна жалба против него.
УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 50 лв. в едноседмичен срок от съобщението, като представи в същия срок вносния документ, след което делото се докладва на председателя на Второ гражданско отделение на ВКС за насрочването му в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: