Определение по т.д. №828/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 771
гр. София, 10.12.2010 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №828/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на А. за п. и с. к.-гр. С. срещу решение № 381 от 31.03.2010 г. на Пловдивски апелативен съд по в.т.д. №998/2009г.,с което е потвърдено първоинстанционното решение №294/16.07.2010 г. на ОС-Пловдив по т.д. №322/2006 г. за отхвърляне на иска на касатора срещу „Т. 2000”ЕООД-С. и С.- гр. П. с правно основание чл. 135 от ЗЗД по отношение на договор за покупко-продажба на недвижим имот. Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и се претендира ВКС да отмени обжалваното решение и постанови ново , с което да уважи иска като основателен.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1, т.3 от ГПК- значението на обуславящите въпроси за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната страна в отговор на касационната жалба, изразява становище, че същата не следва да се допуска до касационно обжалване, а по същество е неоснователна .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска на касатора срещу двамата ответници „Т. 2000”ЕООД-София и С.- гр. П. с правно основание чл. 135 от ЗЗД , въззивният съд е преценил, че не е налице третият елемент на фактическия състав пораждащ правото на отменителен иск, съгласно правната норма в цитираната законова разпоредба: знание от страна на приобретателя на имота „С. К.” ЕООД за увреждането. Съставът е преценил, че с договор за покупко-продажба с н.а. №7, рег. №7000, нот.дело №392 на нотариус П. с р-н на действие-РС-Пловдив ответникът „Т. 2000”ЕООД е продал на втория ответник С.- гр. П.в недвижим имот, който е бил част от обект „Търговска база”-гр. П.. Последният е предмет на договор за приватизационна продажба от 10.01.2000 г. по силата, на който Министърът на икономиката на РБ е прехвърлил собствеността на „Т. 2000”ЕООД. Този договор съдържа и клауза , с която приобретателят по приватизация се задължава да не отчуждава придобития имот или част от него, докато не е заплатил изцяло цената на продавача. Ищецът АГПСК се явява кредитор на дружеството-купувач по приватизационния договор по вземания за неустойка за забава плащането на продажната цена по приватизационната сделка, съгласно влязло в сила осъдително решение. С оглед изложеното е налице качеството на ищеца на кредитор по отношение на „Т. 2000”ЕООД, сделката обективно го уврежда , но е останал недоказан фактът, че дружеството-приобретател на имота е знаел за увреждането правата на ищеца-кредитор и е имал намерение за това.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като правен въпрос от значение за изхода на спора, дали за да е налице е основание за уважаване на отменителния иск по чл.135 от ЗЗД относно възмездна сделка е достатъчно третото лице-приобретател на имуществото да е знаел за увреждането на кредитора или трябва и да е налице намерение за това увреждане и следва ли второто по презумпция от първото или намерението трябва да се доказва в пълен обем от страна на ищеца.
Твърди, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. Така формулираният правен въпрос отговаря на посочените критерии за относимост, доколкото обуславя правната воля на решаващия съд при произнасяне по отменителния иск по чл.135 от ЗЗД.
Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Доколкото по така поставените правни въпроси липсва задължителна практика на ВКС, както и постоянна практика на съдилищата по тези въпроси , то налице е необходимост от тълкуване, което да осигури разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
По изложените съображения, съдът счита, че е налице основание по чл.280 ал.1 , т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване с оглед което, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 381 от 31.03.2010 г. на Пловдивски апелативен съд по в.т.д. №998/2009г.
УКАЗВА на касатора А. за п. и с. к.-гр. София в двуседмичен срок от съобщаването да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 2 на сто върху обжалвания интерес, съгласно чл.18 ал.2, т.2 от Тарифа за д.т., събирани от съдилищата по ГПК, определен съобразно данъчната оценка на имота, както и да представи писмени доказателства да данъчна оценка на имота, предмет на атакуваната сделка.
При неизпълнение на горното указание производството ще бъде прекратено.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.