3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 771
[населено място] ,12,11,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо търговско отделение , в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1470 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.2 пр. първо вр. с ал.1 т.2 вр. с чл. 248 ал.3 ГПК .
Образувано е по частна жалба на синдика на [фирма] / в несъстоятелност / ,чрез пълн. адв. Хр. Х., против определение № 193 / 21.01.2013 год. на Пловдивски апелативен съд , търговско отделение по т.д.№ 1278 / 2012 год., с което съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателя , предявена на основание чл.248 ал.1 ГПК – за присъждане направените от същия във въззивното производство разноски , над сумата от 3 448,26 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение , присъдена с постановеното въззивно решение или за разликата между 3 448,26 лева и до претендираните 4 700 лева, в тежест на ответната страна – [фирма].Жалбоподателят оспорва правилността на постановеното определение, с довода, че съдът неправилно е изключил от защитимия по делото интерес на страната размера на законната лихва върху уважената главница, присъдена от предявяването на исковата молба до окончателното й заплащане, като счита несъстоятелна и преценката му за прекомерност на адвокатското възнаграждение , на основание чл.78 ал.5 ГПК , при съпоставянето на уважената и претендираната суми – последната включваща и размера на натрупаната законна лихва до произнасянето му . Преценката за прекомерност не се съдържа в атакуваното въззивно определение по чл. 248 ал.1 ГПК , а в мотивите на въззивното решение , с позоваване приложението на нормата на чл. 78 ал.5 ГПК. Не е представено изложение по чл.280 ал.1 ГПК. С оглед последното, с определение № 300 / 18.04.2013 год. по делото , настоящият състав е спрял производството до постановяване на решение по т .д. № 6 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС , по въпрос № 24 , съгласно разпореждането за допускането му , относно тълкуването на чл. 248 ал.3 ГПК ,а именно : какъв е процесуалният ред за разглеждане от касационната инстанция на жалба срещу произнасянето на въззивен съд в производство по чл. 248 ал.1 ГПК – чл. 274 ал.2 ГПК или чл. 274 ал.3 ГПК , като в последния случай би било задължително и прилагането на изложение по чл. 280 ал.1 ГПК .
Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на обжалване съдебен акт . С оглед дадения с ТР № 6 / 06.11.2013 год. по т.д.№ 6 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС отговор на въпрос № 24 – редът за разглеждане на частна жалба срещу определение на въззивен съд , постановено в производство по чл. 248 ал.1 ГПК , е този по чл. 274 ал.2 ГПК – респ. че изложение по чл. 280 ал.1 ГПК в случая не е необходима предпоставка за редовността на жалбата – същата следва да се разгледа по същество .
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
Предявените от синдика на [фирма] / в несъстоятелност / субективно пасивно съединени искове , с правно основание чл.646 ал.1 т. 3 ТЗ , срещу дружеството в несъстоятелност и [фирма] , са с цена 149 912,87 лева , която именно съдът е съобразил при определяне на дължимо на ищцовата страна адвокатско възнаграждение . В мотивите на въззивното решение е приел, че уговореното възнаграждение от 4 700 лева е прекомерно и само на това основание намалил същото на 3 448,26 лева . Действително, мотивите не съдържат конкретни съображения по прекомерността, приравнявайки я по същество на всичко присъдимо над минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно Наредба № 1 / 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения . В молбата си по чл. 248 ал.1 ГПК ищцовата страна не е релевирала довод по приложението на чл.78 ал.5 ГПК , а единствено претендирала съобразяване в цената на иска и натрупаната законна лихва върху присъдената главница, считано от предявяването на иска до произнасянето на съда .
Въззивният съд е оставил без уважение молбата по чл.248 ал.1 ГПК , като не се е произнасял по приложението на чл. 78 ал.5 ГПК , с оглед основанието на исканото изменение на решението му в частта за разноските . Настоящата инстанция споделя правилността на преценката му относно предмета на произнасянето , ограничен до основанието за исканото изменение , релевирано от ищцовата страна и настоящ жалбоподател – съобразената от съда цена на иска . Поради това и преценка на правилността на въззивното определение по основанието за намаляване възнаграждението поради прекомерност не се включва в обхвата на настоящото произнасяне .
Правилни са съображенията на въззивния съд, че размерът на законната лихва, претендирана като законна последица от уважаването на исковете, за период след предявяването на исковата молба, не се включва в цената на иска / в който смисъл е цитирал напълно относима съдебна практика / , а доколкото цената на иска съставлява и базата за определяне размера на дължимо адвокатско възнаграждение – не следва да се зачита при изчислението му. Цитираната практика се основава директно на закона . Чл. 214 ал.2 ГПК изрично визира, че не съставлява увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта , след неговото предявяване . Като законна последица от уважаването на исковете , присъждането на законната лихва зависи единствено от наличие на изрично искане за това, в съответствие с принципа на диспозитивното начало в процеса , и уважаване на иска за главницата, върху който се начислява , без самостоятелно начисляване и присъждане с диспозитива на решението , в който смисъл и не предпоставя особени и сложни процесуални действия, извън предявяването с исковата молба . Изчисленото от въззивния съд адвокатско възнаграждение действително кореспондира с минимума съгласно чл. 7 ал.2 т. 4 от Наредба № 1 / 2004 год., като долна , но не задължителна граница за определянето му , освен когато съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото , за което не са изложени самостоятелни мотиви. Както се посочи по-горе , обаче , довод за неправилност на определението по приложението на чл. 78 ал.5 ГПК / принципно предмет на касационно обжалване, с оглед произнасянето на съда , но поради неподаването на такава , предявим по реда на чл.248 ГПК / страната не е релевирала с молбата по чл. 248 ал.1 ГПК .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 193 / 21.01.2013 год. по т.д.№ 1278 / 2012 год. на Пловдивски апелативен съд , търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :