Р Е Ш Е Н И Е
№ 771
София, 24.11. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. № 1390 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК/обн. Д. В., бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, във връзка с чл.218а, ал. 1, б.”а” ГПК /отм./.
Образувано е по касационни жалби на ищеца С. Г. Г. от гр. С., чрез повереника си адв. М от АК-София, и ответницата И. Т. П. от гр. С., чрез повереника си адв. М от АК-София, против въззивното решение от 15.10.2007 г., постановено по в.гр.д. № 3475/2006 г. на Софийския градски съд, ВК, ІV “Г” състав, с което е отменено решението от 28.07.2006 г. по гр.д. № 1687/2005 г. на Софийския районен съд, 78 с-в, в частта, с която са определени квоти между съделителите по ? за всека от тях и с въззивното решение са определени следните квоти : по 65895,175/760000 ид. части за С. Г. Г. и 694104,825/760000 ид. части за И. Т. П.. С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е допусната делба на недвижим имот, представляващ апартамент № 64, находящ се в гр. С., ж.к. “Младост” бл. 220, вх. “Г”, ет. 1, ап. 64, както и решението от 28.09.2006 г. по същото дело за допусната поправка на ОФГ в основното решение. Първоинстанционното решение, с което са отхвърлени искът по чл. 21, ал. 1 СК – за установяване на пълна трансформация на лични средства на ищеца при закупуване на недвижим имот – апартамент № 41, находящ се в гр. С., ж.к. „Младост – 4”, бл. 407, вх. 2, ет. 7 и искът за делба на л.а. “Лада ВАЗ” 2104, като необжалвано, е влязло в сила.
Оплакванията, развити в касационната жалба на ищеца касатор са за неправилност и необоснованост на решението, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, с искане за неговата отмяна и извършване на делбата на процесния апартамент при равни квоти между съделителите.
Оплакванията, развити в касационната жалба на ответницата касатор са за неправилност и необоснованост на решението, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, с искане за неговата отмяна и отхвърляне на иска за делба относно апартамент № 64, поради наличието на пълна трансформация на нейни лични средства.
Ответницата И. П. , чрез повереника си адв. М, в писмен отговор по чл. 218г ГПК/отм./ оспорва жалбата на ищеца.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, обсъди доводите на жалбоподателите във връзка с изложените касационни основания и извърши проверка на данните по делото, с оглед изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационните жалби са депозирани в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ , поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни.
Предявени са от С. Г. Г. против И. Т. П. в обективно съединение, иск по чл. 21, ал. 1 СК за признаване за установено по отношение на ответницата на пълна трансформация на лични средства на ищеца при закупуване на недвижим имот, представляващ апартамент № 41, находящ се в гр. С., ж.к. “Младост-4”, бл. 407, вх. 2, ет. 7, иск по чл. 431 ГПК /отм./ за отмяна на нот. акт № 89 от 19.06.1986 г., т. ХV, н.д. № 2689/86 г. на І-ви Нотариус при СРС, искове за делба на апартамент № 64, находящ се в гр. С., жк. “., бл. 220, вх. “Г”, ет. 1 и лек автомобил “Лада ВАЗ” 2104, предмет на прекратена с развод СИО. С решение от 28.07.2006 г., постановено по гр.д. № 1687/2005 г. Софийският районен съд е отхвърлил иска по чл. 21, ал. 1 СК и иска по чл. 431 ГПК /отм./, отхвърлил е иска за делба на лекия автомобил, а е допуснал делбата на ап. 64, находящ се в гр. С., жк. “., бл. 220, вх. “Г”, ет. 1, при равни квоти между съделителите., като е приел за недоказано възражението на ответницата за наличието на пълна трансформация на нейни лични средства при закупуването на делбения имот. По жалба на ответницата, с решение от 15.10.2007 г., постановено по в.гр.д. № 3475/06 г., Софийският градски съд е отменил първоинстанционното решение в частта му за квотите на делбения имот, като е определил по 65895,175/760000 ид. части за ищеца и по 694104,825/760000 ид. части за ответницата. Решението на СРС в останалата му отхвърлителна част като необжалвано е влязло в сила. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ответницата е доказала трансформация на лични средства при закупуването на процесния имот в размер на 628209,65 лв.
Въззивното решение е правилно.
Спорът между страните е, налице ли е трансформация на лични средства на ответницата, с които да е закупен процесния имот – апартамент № 64. Настоящият състав споделя извода на въззивния съд, че ответницата е доказала наличието на частична трансформация на нейни лични средства при закупуването на процесното жилище. Правилен е изводът на СГС в тази част, че продажната цена на имота е 760 000 лв., от които 70000 лв. са платени авансово като капаро. От събраните по делото доказателства е установено, че сумата 628 209,65 лв. като остатък от цената, е преведена от ответницата на продавача на имота по банковата му сметка в БПБ.становено е също така, че ответницата е разполагала с тези средства лично като получени от продажбата на дарен от родителите й имот – втори етаж от масивна жилищна сграда, находяща се в гр. С., ул. Боруйград” № 71. При тези доказани факти правилен е изводът на въззивния съд, че по отношение на процесния апартамент е налице частична трансформация на лични средства на ответницата като съответните 628 209,65/760 000 идеални части представляват нейно лично имущество, поради което касационната жалба на ищеца се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Неоснователна е и касационната жалба на ответницата.
Съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК/отм./ в нейна тежест е установяване на обстоятелството, че разликата от 628209,65 лв. до пълния размер от 760000 лв., представляваща продажната цена на имота, която разлика възлиза на 131 790,35 лв. е платена от ответницата с нейни лични средства. Правилен е изводът на въззивния съд в тази насока, а именно че въз основа на събраните по делото доказателства не може да се приеме за установено по безспорен начин твърдението на ответницата, че тази разлика е покрита от нейни лични средства, поради което тези 131 790,35 идеални части от вещта след като не е оборена презумпцията по чл. 19, ал. 3 СК, са включени в бездяловата съпружеска имуществена общност между страните, която съгласно разпоредбите на чл. 26, ал. 1, пр. 2 и чл. 27 СК е прекратена с развода между тях и се е трансформирала в обикновена дялова съсобственост при равни дялове по ? идеална част за всяка една от тях, т.е. всеки един от бившите съпрузи е станал собственик на по 65 895,175/760 000 идеални части от процесния апартамент. Поради това, правилен е изводът на въззивния съд, че по отношение на процесния недвижим имот не може да се приеме за установено по безспорен начин при закупуването му наличието на пълна трансформация на лични средства на ответницата.
Въззивното решение не е постановено при нарушение на материалния закон. Релевантните за спора доказателства и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК/отм./, поради което правилно съдът е изградил своето убеждение въз основа на техния цялостен анализ. Разпоредбата на чл. 21 СК е приложена правилно към установените по делото факти.
Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б.”в” ГПК/отм./, касационните жалби като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, на страните по касационните жалби деловодни разноски за настоящото производство не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 15.10.2007 г. на Софийския градски съд, Въззивна колегия, ІV “Г” състав, постановено по в.гр.д. № 3475/2006 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :