Р Е Ш Е Н И Е
№ 771
София, 03.11. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 14 октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 2835/08 година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 196 от 5.12.2008г по настоящето гр.д. № 2835/2008г по описа на пето гражданско отделение ВКС тричленен състав на четвърто гражданско отделение е допуснал на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд от 01.02.2008г по гр.д. № 499/2007г.
След проверка на изложените в касационната жалба основания за касация на въззивното решение Върховният касационен съд прие следното:
Спорът между страните е бил изяснен от фактическа страна: майката на ищеца А. А. М. и ответникът по ревандикационният иск Ю. М. С. били брат и сестра и имотът предмет на спора,бил техен наследствен имот. След уреждане на наследствените правоотношения недвижимият имот,представляващ дворно място от 1 060 кв.м. за което бил отреден УПИ * от кв.44 по плана на с. Б. община К.,заедно с построените върху него масивна жилищна сграда, лятна кухня, навес , плевня и трайни насаждения, останал в изключителна собственост на майката на ищец Ю. М. И. Тя от своя страна с нот.акт № 74 от 05.06.1997г го дарила на сина си А. А. М..
Ответниците Ю. М. С. и Н. А. С. били без основание в имота и за това и исковете по чл.108 ЗС са били уважени. В тази част решението е влязло в сила.
В производството пред Казанлъшкия районен съд ответниците поискали под формата на възражение, заплащане на подобренията, които извършили в имота и след това и правото им да го задържат до издължаване на сумите.
Старозагорският окръжен съд като разсъждавал какви владелци били ответниците-добросъвестни или не, в крайна сметка приел че те нямали „статут на добросъвестни владелци”,защото не владеели имота на правно основание годно да ги направи собственици. И като недобросъвестни владелци нямали право на задържане на имота до изплащане на подобренията ,”освен в случаите по чл.74 ал.2 ЗС,а именно: когато собственикът е знаел че се правят подобрения върху имота и не се е противопоставил” И понеже нямали право на задържане,не можели под формата на възражения да реализират вземанията си за подобрения.
В конкретния случай това становище е правилно.
То не противоречи на практиката на ВС-Р № 11 от 1.11.1962г според което: „Владелецът – добросъвестен или недобросъвестен, ответник по ревандикационния иск може да поиска присъждане на сумата за подобренията и по реда на възражението,а не само чрез насрещен иск”. Практиката на ВС и на ВКС е последователна,че ответникът по иск за собственост може с възражение да иска да му бъде признато право на задържане върху спорния имот до заплащане стойността на подобренията, които е направил като добросъвестен владелец на същия имот или като недобросъвестен негов владелец при условията на чл. 74, ал. 2 ЗС. Ако не е бил владелец на имота, претенцията си за стойността на подобренията той е можел да предяви само под формата на насрещен иск.
В случая е ставало въпрос за извършени подобрения в двора на бабата и дядото на ищеца,които живеели на единия етаж,а вуйчото-ответник по искът за собственост- на другия. Въззивният съд е имал предвид тези обстоятелства, но като е взел предвид и другото-че ответниците не направили възражение и не доказали,че приобретателят е знаел за направата им,правилно е приел,че те са били само държатели на имота и че не е имало основание да се считат недобросъвестни владелци по смисъла на чл.74 ал.2 ЗС. Това е означавало,че ответниците-подобрители в недвижимия имот,собственост на ищеца А. А. М. не са можели по пътя на възражението да искат заплащане на извършените подобрения,а правата си са можели да защитят само чрез насрещен иск. За това решението като недопустимо правилно е било обезсилено и производството в тази част-прекратено. Върховният касационен съд счита,че решението е постановено съобразно практиката на ВС-Р № 111/62г ОСГК ,а така също и на Р № 43/3.04.1961г по гр.д. № 26/61г ОСГК.-в смисъл че правото на задържане може да се упражни не само срещу собственикът на имота, който е бил такъв по време на извършване подобренията,но и срещу купувача,който е придобил собствеността на същия имот след извършване на подобренията,ако последният е недобросъвестен.
Въззивният съд е взел предвид всички доказателства и обстоятелства по делото,а така също и доводите на страните и съгласно чл.188 ал.1 ГПК /отм/ е постановил законосъобразно решение. То е съобразено с константната практика на ВС и на ВКС и цитираните решения № 48/61г ОСГК и Р № 111/62г ОСГК са съобразени с оглед конкретната фактическа обстановка по настоящето дело. При постановяване на решението си Старозагорския окръжен съд не е допуснал нарушение на съществени съдопроизводствени правила и е постановил обоснован съдебен акт. Не са налице отменителните основания и за това и на основание гореизложеното
Върховният касационен на основание гореизложеното
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Старозагорския окръжен съд от 01.02.2008г по гр.д. № 499/2007г в частта в която е обезсилено решението на Казанлъшкия районен съд от 05.01.2007г по гр.д. № п674/98г и производството в тази част е прекратено,както и в частта за присъдени направените по делото разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: