3
гр. д. № 370/2010 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 771
София, 08.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 19 юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 370/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Ж. А. Ф. от [населено място], [община] е подала касационна жалба срещу решение от 09.11.2009 г. по гр. д. № 1626/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което след като е отменено първоинстанционното е решен спора по същество като са отхвърлени предявените от касаторката срещу М. К. иск за установяване, че тя не е собственик на имот УПИ ІV-292, по плана на м. „Лазура” в землището на [населено място] на основание договор за покупко продажба, тъй като прводателите й не са били собственици; и обективно съединените искове за нищожност и отрицателни искове за собственост срещу ответниците С. Д. и И. Д. и С. М. и Р. М. за установяване, че те също не са били собственици на същия имот, тъй като праводателите им не са били носители на това право, както и поради нищожност на договорите, от които черпят права. К. довод е за необоснованост и незаконосъобразност на решението и постановянането му при допуснати съществени процесуални нарушения.
В изложението по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по два процесуални въпроса, които са обусловили изхода на спора допустимо ли е предявяване на отрицателен установителен иск за собственост на земеделски имот, преди процедурата по възстановяването му по реда на §4 – §4к да е завършила; допустимо ли е да се установява идентичност на заявения и признат за възстановяване земеделски имот с придобития от ответниците с изслушване на техническа експертиза и преди да е изготвен помощния план за земите, включени в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Относно предпоставките за допускане на касационна проверка е направено позоваване на тези по чл. 280, ал.1
Ответницитe по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, като обжалваемия интерес е на стойност над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
За да отхвърли иска съдът е по реда на косвения съдебен контрол приел, че с част от имота на наследодателя на ищцата – лозе от 3 дка, през 1964 г. е извършена замяна от т п с комисия, като лозе с площ от 1190 кв. м. е предоставено на А. Н. М. срещу негов имот. Замяната е определил като нищожна поради това, че не е установено имотът да е бил внесен в ТКЗС, а т п с комисията е могла да предоставя в замяна само имоти от държавния поземлен фонд. Във въззивното производство е установено, че наследодателят на касаторката е бил приет за член на ТКЗС и е декларирал лозе с площ от 3 дка, но този факт не е обсъден. От този извод, е прието по отношение на останалите искове, че извършените следващи разпореждания с получения по замяна имот не са нищожни, тъй като продажбата на чужд имот не е основание за нищожност, но не са породили вещни последици. За да отхвърли отрицателните установителни искове е достигнал до извода, че не може да се установи идентичност между заявения и признат за възстановяване имот – лозе с площ от 3 дка, с УПИ ІV-292 , за който ищцата твърди, че съставлява част от бившето лозе, поради това че имотът попада в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, за който не е изработен помощен план.
По въпрос за допустимостта на отрицателните установителни искове съдът е приел, че те са допустими, въпреки че процедурата по възстановяване на земята по реда на § 4к П. на ЗСПЗЗ не е завършила. Съобразно това разрешение на процесуалния въпрос, той не е от значение за изхода на спора. По този въпрос не следва да се допуска касационна проверка.
Решението ще бъде допуснато до касационна проверка по втория разрешен въпрос на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като съдът в противоречие с трайно установената практика за индивидуализацията на недвижимите имоти по местонахождение и граници е възприел, че въпросът за идентичността между два имота, включени в терен по § 4 П. на ЗСПЗЗ може да се установи само след изработване на помощния план за местността и землището, в което се намират по § 4к, ал. 1 П. на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 1 ППЗСПЗЗ, но не и с техническа експертиза.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване решение от 09.11.2009 г. по гр. д. № 1626/2010 г. на Варненски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторката да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: