Р Е Ш Е Н И Е
№ 771
гр.София, 09.10. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1459 по описа за 2008 г. на Второ г.о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218и от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Д. Б. Г. срещу решение от 16.01.2008 г. на Софийския градски съд, Въззивна колегия, IV „А” състав, постановено по гр.д. № 3* от 2003 г., с което е отменено решение от 03.07.2000 г. по гр.д. № 1* от 1996 г. на Софийския районен съд, ГК, 35 състав в частта за отхвърляне на предявения от Л. С. Й. и В. С. Й. иск с правно основание чл.31 от ЗЗД и вместо него е постановено ново решение за унищожаване на договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 188 от 19.09.1994 г., том LLI, нот.д. № 2* от 1994 г., по силата на който С. Т. Й. е продал на Д. Б. Г. апартамент № 65, находящ се в гр. С., ж.к.”Х”, бл.117, вх. В, ет.5, като сключен от лице, което не е могло да разбира или да ръководи действията си.
В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост на съдебното решение по отношение на В. С. Й. и за неправилност на решението в останалата му част поради постановяването му при противоречие с материалния закон и в нарушение на съществени процесуални правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.218б, ал.1, б.”б” и б.”в” от ГПК /отм./. Твърди се, че неправилно решаващият извод на съда относно невъзможността на продавача по сделката да разбира свойството и значението на действията си почива изцяло на психиатричните експертизи. Заключенията на тези експертизи били изготвени на базата на медицинска документация, която значително предхождала по време сключването на сделката и не установяла, че в конкретния момент на сключването на тази сделка прехвърлителят е бил неадекватен. Освен това, обясненията на вещите лица, дадени в съдебни заседания, в голяма степен влизали в противоречие със самите заключения /в.л. Секулов твърдял, че за периода на сключването на сделката нямало данни за помрачено състояние на прехвърлителя, а в.л. Щърбанов твърдял, че обстоятелството дали прехвърлителят е разбирал стойството и значението на конкретни свои действия бил въпрос на конкретна преценка/. При това положение особена значимост за установяване на психическата годност на прехвърлителя към 19.09.1994 г. придобивали събраните по делото свидетелски показания, от които се доказвало, че към момента на сключване на сделката С. Й. е бил с нормален интелектуален, волеви и емоционален потенциал, че е разполагал с оценъчни и интелектуални способности и волеви и емоционални възможности в рамките на нормата- разграничавал е различни видове договори, добре е разбирал съдържанието им, отдавал е под наем стая от апартамента си, внимателно е обмислил сключването на процесната сделка, като е водил преговори с купувача. Решението на въззивният съд по отношение на В. С. Й. било недопустимо, тъй като същият не е подал въззивна жалба и решението на СРС за отхвърляне на иска е влязло в сила по отношение на него.
В срока по чл.218г от ГПК /отм./ е постъпил писмен отговор от Д. Л. Й., конституиран като наследник на починалия в хода на делото ответник Л. С. Й. В открито съдебно заседание процесуалният представител на Д. Л. Й. и на другия ответник по касационната жалба В. С. Й. оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила, като на ответниците по жалбата да се присъдят направените пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, като взе предвид изложените касационни основания, намира следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./ и срещу решение на въззивен съд, което съгласно чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна: За да постанови обжалваното решение за унищожаване на основание чл.31 от ЗЗД на сключения между С. Б. Г. договор за покупко-продажба от 19.09.1994 г., въззивният съд е приел, че от заключенията на приетите по делото съдебно-психиатрични експертизи безспорно е установено, че към 19.09.194 г. Симеон Й. не е разбирал свойството и значението на действията си. Заключенията се подкрепяли и от показанията на свидетелите Й и от представената по делото медицинска документация за психичното заболяване на С. Й. , от която се установявало, че С. Й. е бил наследствено обременен в психично отношение, че през 1980 г. е направил сериозен опит за самоубийство, от когато е станал инвалид /без предмишница на дясната ръка и с увредена лява ръка/, че на 12.01.1993 г. е бил освидетелстван от ТЕЛК, която е констатирала промяна на личността му при мозъчна атеросклероза и че няма данни след тази дата до сключване на сделката след 1 година и 8 месеца на 19.09.1994 г. в състоянието на С. Й. да е настъпила промяна.
Горепосоченото решение е валидно, допустимо и правилно. От събраната по делото медицинска документация, показанията на свидетелите Х и заключенията на съдебно-психиатричните експертизи безспорно е било установено, че прехвърлителят по сделката С. Й. е бил наследствено обременен с психично заболяване, което се е проявило и е било установено още през 1980 г. след направен от Й. сериозен опит за самоубийство чрез прерязване на вените на двете ръце, че още оттогава се е водел на диспансерно наблюдение в Ц. за психично здраве в гр. С. с диагноза „други неорганични психози, депресивна форма”, че заболяването „мозъчна атеросклероза”, от което е страдал Й. , е необратимо и е причинило лакунарна /частична/ към глобална /цялостна/ деменция, че в резултат на това заболяване са настъпили промени в личността и интелекта на Й. , изразяващи се в резигнация, нужда от протекция, зависимост, недооценка на ситуацията, наивитет, липса на интелектуални възможности да оцени и прогнозира договорни взаимоотношения, нарушение във вниманието и повишена внушаемост. Само 1 година и 8 месеца преди сделката от 19.09.1994 г.- на 12.01.1993 г. ТЕЛК е освидетелствала Й. , като му е поставила диагноза „атеросклеротична промяна на личността”. Въз основа на всичко това напълно обосновано въззивният съд е приел, че към датата на сключване на процесната сделка С. Й. не е можел да разбира и ръководи действията си.
Неоснователен е касационния довод за допуснато от съда нарушение на процесуалните правила на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, изразяващо се в основаване на решението само на част от събраните по делото доказателства /заключения на психиатрични експертизи/ и същевременно игнориране на други доказателства /свидетелски показания/. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е преценил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Правилно е кредитирал показанията на свидетелите Й и не е дал вяра на показанията на останалите свидетели, като е взел предвид, че единствено показанията на Й. и Г. съответстват на останалите събрани по делото доказателства /по-конкретно на медицинската документация за здравословното състояние на С. Й. / и че единствено тези двама свидетели имат пълна и ясна представа за здравословното състояние на С. Й. към датата на сключване на сделката /свидетелят Х. Й. е бил негов брат и често го е посещавал, а свидетелката А е живяла в един дом с него през онзи период, докато останалите свидетели само епизодично са се срещали и са общували със С. Й. /.
Неоснователно е и твърдението, че необосновано въззивният съд е основал решението си на заключенията на експертизите, които се базирали на медицинска документация, която по време значително предхождала сключването на сделката. Действително, невъзможността на С. Й. да разбира свойството и значението на извършеното следва да бъде доказана към момента на сделката, която се иска да бъде унищожена. Обосновано въззивният съд е приел горепосоченото за доказано, тъй като от представената по делото медицинска документация /по-конкретно от решението на ТЕЛК от 12.01.1993 г./ е видно, че още преди сключване на сделката от 19.09.1994 г. /още в началото на 1993 г./ Симеон Й. е страдал от „мозъчна атеросклероза”, довела до промяна на личността му и тъй като това заболяване е необратимо, в никакъв случай не може да се предполага, че след 1993 г. до 19.09.1994 г. би могло да настъпи подобряване на състоянието на болния.
Не отговаря на истината и изложеното в касационната жалба, че заключенията на съдебно-психиатричните експертизи противоречали на обясненията на в.л. Секулов и Щ. , дадени в съдебни заседания. Както в заключенията на експертизите, така и в обясненията на в.л. Секулов пред съда е изложено, че за периода на сключване на процесната сделка /19.09.1994 г./ няма медицинска документация за помрачено психично състояние на С. Й. през този период същият не е бил преглеждан от психиатър, не е бил освидетелстван и т.н. Това обстоятелство обаче не е поставило под съмнение крайния извод на вещите лица, че към датата на сключване на сделката заболяването на Й. „мозъчна атеросклероза” вече е било причинило такава промяна в психичната и интелектуална сфера на Й. , която му е пречела да разбира истинското значение на действията си. Няма противоречие между заключенията на експертизите и изявлението на в.л. Щърбанов, че това, дали прехвърлителят е разбирал свойството и значението на конкретни свои действия, е въпрос на конкретна преценка. В заключенията на експертизите, а и в самото съдебно решение е направена такава конкретна преценка, като правилно са преценени събраните по делотко писмени и гласни доказателства за здравословното състояние на С. Й. към 19.09.1994 г.
Неоснователно е и твърдението, че свидетелските показания имали особена значимост за установяване на психическата годност на Й. към 19.09.1994 г. При безспорно установени през 1980 г. и през 1993 г. заболявания на Й. , водещи до психически и интелектуални промени на личността му и при необратимост на заболяването „мозъчна атеросклероза с промяна на личността”, напълно обосновано въззивният съд е отказал да даде вяра на показанията на свидетелите Р, А. Г. , О. Н. и М. В. /съседи и приятели на С. Й. или на ответника Д/, които са твърдяли, че Й. е бил психично здрав и е разбирал свойството и значението на действията си към 19.09.1994 г.
Неоснователен е и касационния довод за недопустимост на въззивното решение по отношение на В. С. Й., тъй като решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска по отношение на този ищец било влязло в сила. Действително, В. Й. не е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, нито се е присъединил към жалбата на брат си Л. С. Й. в срока по чл.204 от ГПК /отм./. Решението на въззивния съд по отношение на В. Й. обаче не е недопустимо, тъй като по иска с правно основание чл.31 от ЗЗД за унищожаване на сделка страните по сделката /включително и всички наследници на такива страни/ са необходими другари по делото, поради което съгласно чл.206, ал.2 от ГПК /отм./ въззивният съд е бил длъжен да отмени първоинстанционното решение и по отношение на необжалвалия необходим другар на лицето, което е подало въззивната жалба.
Гореизложеното налага извод за допустимост и правилност на решението на Софийския градски съд, поради което и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 от ГПК /отм./ това решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.64 от ГПК /отм./ касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1 000 лв., намалени съгласно чл.64, ал.4 от ГПК /отм./
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 16.01.2008 г. на Софийския градски съд,Въззивна колегия,IV „А” състав, постановено по гр.д. № 3* от 2003 г.
ОСЪЖДА Д. Б. Г. от гр. С., ж.к.”Х”, бл.110, вх. В, ет.8, ап.85 да заплати на Д. Л. Й. от гр. С., ж.к.”З” № 1* вх. Г, ет.4, ап.64 и В. С. Й. от гр. С., ул.”Д” № 6* вх. А, ап.2 на основание чл.64 от ГПК /отм./ разноски по делото пред ВКС в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.