1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 772
Гр. Софияq 10.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито съдебно заседание на седми декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Боян Балевски
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ Лидия Иванова
търговска дело № 455/2010 г.
Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Д. застраховане” Е. гр.София срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 544/09.03.2010 год. постановено по в.гр.д.№ 792/2009 год. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното осъдително решение на Благоевградския районен съд № 2754/22.05.2009 год. по гр.д.№ 1429/2008 год., с което е уважен предявеният от Д. И. Н. от гр.Благоевград срещу „ДИЗ-Общо застраховане” Е. пряк иск за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на ексцес от увреждането при настъпило ПТП виновно причинено от водача на МПС застраховано при ответника по риска „гражданска отговорност”.
В касационната жалба се правят оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и незаконосъобразност. Излагат се съображения, че съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон като е приел за неоснователно възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Навеждат се доводи, че в нарушение на специалната разпоредба на чл.197 КЗ е изводът на решаващия съд, че давността на претенция за обезщетение при ексцес предявена срещу застрахователя на делинквента започва да тече от датата на възникване на ексцеса, а не от датата на застрахователното събитие, когато е настъпило увреждането, чието влошаване се явява този ексцес. Поддържа се становището, че от момента на проявяване на ексцеса започва да тече давностния срок само по отношение на прекия причинител на увреждането, но не и по отношение на застрахователя спрямо който исковете се погасяват с петгодишна давност при застраховка „гражданска отговорност” считано от датата на настъпване на застрахователното събитие.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т. 3 ГПК. Излагат становище, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно началния момент на давностния срок на претенцията за обезщетение за вреди по прекия иск на увреденото лице при ПТП срещу застрахователя на делинквента в случаите на ексцес, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Обосновава противоречие на обжалваното решение с практиката на различни състави на ВКС както и на противоречива практика на други съдилища в страната по идентични дела позовавайки се на цитираните в жалбата решения както следва: по гр.д.№ 1877/2002 г. на С., по гр.д.№ №781/2000 г. на ВКС – V г.о., по гр.д.№ 605/1985 г. на ВКС-ІІ г.о., по гр.д.№ 3127/1981 г. на ВС-І г.о., по гр.д.№ 3224/1983 г. на ВС-І г.о. и по гр.д.№870/1998 г. на ВС-ІV г.о.
Ответникът по касационната жалба Д. И. Н. от гр.Благоевград чрез процесуалния си представител адвокат Р.Иванчева от АК-Благоевград излага становище, че не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания за неправилност на обжалваното решение са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, а с оглед изложените от касатора доводи и предвид данните по делото, налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 2 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното осъдително решение, с което е уважен предявеният от пострадалия при ПТП пряк иск по чл.226 ал.1 във вр. с чл.267, ал.1 КЗ срещу застрахователя на делинквента за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди настъпили в резултат на ексцес от увреждането при ПТП на 26.04.1999 год. виновно причинено от водача на МПС застраховано при ответника по риска „гражданска отговорност”. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал включително заключенията на съдебно-медицинските експертизи съдът е приел, че е налице причинна връзка между станалото на 26.04.1999 год. пътно-транспортно произшествие и последвалото обективно влошаване състоянието на пострадалия различно от това, за което е присъдено първоначално обезщетение. Прието е също, че законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност”, чиято отговорност е функционално обусловена и по правило тъждествена по обема с отговорността на делинквента, която включва и ексцес от увреждането. Направен е решаващия извод, че в този случай погасителната давност започва да тече от проявяването на ексцеса, а не от деня на застрахователното събитие както поддържа застрахователя-ответник по делото.
Така постановеното въззивно решение съдържа произнасяне по материалноправен въпрос относно началния момент на петгодишния давностен срок за прекия иск на увреденото лице за обезщетение при ексцес, предявен срещу застрахователя на делинквента по застраховка „гражданска отговорност”. Отговорът на този въпрос е от особено важно значение и е обуславящ за крайния изход на спора предвид направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност по отношение на застрахователя считана от момента на настъпване на застрахователното събитие.
Основателен е доводът на касатора, че е налице противоречива практика на различни състави на ВКС и съдилищата в страната по поставения материалноправен въпрос. Така, например, в р. № 3913/28.12.1981 г. по гр.д.№ 3127/81 г. на ВС-І г.о., в р. № 4478/30.12.1983 г. по гр.д.№ 3224/83 г. на ВС-І г.о., р. № 890/28.12.1988 г. по гр.д.№ 870/88 г. на ВС – ІV г.о. е прието ,че началото на давностния срок на прекия иск на пострадалото лице срещу застрахователя по гражданска отговорност за обезщетение за вреди от ПТП включително и при ексцес е момента на застрахователното събитие. В други решения – р. от 04.12.2002 г. по гр.д.№ 1877/2002 г. на С., р. № 1387/09.11.2000 г. по гр.д.№ 781/2000 г. на ВКС-V г.о., р. № 622/16.10.2007 г. по т.д.№ 292/2007 г. на ВКС-ТК, ІІ т.о. е прието, че началото на давностния срок е моментът на настъпване на вредата – т.е. от възникването на ексцеса, защото се касае за нововъзникнало право за обезщетяване на допълнително породени вреди от същото непозволено увреждане, които преди това не са били обезщетени, тъй като са се проявили впоследствие.
С оглед изложеното следва да се допусне касационно обжалване на постановеното въззивно решение на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК /съгласно ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС, изхождайки от изложението в касационната жалба ВКС може да уточни и да квалифицира основанието за допускане на касационно обжалване с оглед критериите на чл.280 ал.1 ГПК /и след внасяне от страна на касатора на следващата се държавна такса по чл.18 ал. 2 т. 2 от Тарифата за държавните такси, делото да се насрочи в открито съдебно заседание, поради което на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 544/09.03.2010 г. постановено по в.гр.д.№ 792/2009 г.
Указва на жалбоподателя да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 208.59 лева, след което делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: