5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 772
София, 07.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 305 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма] против Решение № 2457 от 12.12.2015г. по в.т.д.№ 4622/2015г. на АС София, ТК, 11 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 159/2013г. на СГС, ТО, 13 състав. Първоинстанционният съд е осъдил застрахователя да заплати на основание чл.208,ал.1КЗ-отм. сумата 630 000лв.-дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 1102 1245705 за настъпило на 17.01.2011г. застрахователно събитие – пожар, ведно със законната лихва от 09.01.2013г., и на основание чл.86,ал.1 ЗЗД – сумата 110 250лв. – обезщетение за забава за периода 12.04.2011г.-09.01.2013г.
С касационната жалба се иска отмяната на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК и постановяване на друго за отхвърляне на исковете.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по: 1/Процесуалноправни въпроси, свързани със задължението на съда по чл.229,ал.1,т.5 ГПК – при установени престъпни обстоятелства, че правопораждащият факт е настъпил в резултат на съставомерни по НК действия и направени възражения за липса на застрахователно покритие на договора по отношение на рискове, невключени изначално в застрахователния договор или поради начина на проявлението им /причини за настъпване, авторство и др./, изключени от застрахователно покритие, налице ли са предпоставките за спиране на гражданското производство по чл.229,ал.1,т.5 ГПК. Въпросите са конкретизирани в смисъл: приетият за установен по делото престъпен факт, че пожарът е възникнал в резултат на внесен външен огнеизточник на две места в застрахованото имущество, елемент ли е от съдържанието на спорното материално право, когато по застрахователния договор са дадени различни покрития за събитието опожаряване, вкл. по обем, в зависимост от причините за настъпването и авторството му – клауза „А” и клауза „А1”, специалните и общи изключения на застрахователния договор. Приетият за установен по делото престъпен факт –възникване на пожара от външен огнеизточник на две места в застрахованото имущество, елемент ли е от съдържанието на спорното материално право, с оглед разпоредбата на чл.211,т.1 КЗ-отм. Доколкото същият се разкрива за първи път от приетите по делото експертизи, следва ли да се приеме, че същият не е включен в предмета на делото поради липса на изрично възражение в тази посока. Твърдението е, че за първи път от приетите по делото експертизи е установена като най-вероятна причина за пожара внасянето на външен огнеизточник, която във всички случаи осъществява съставите на чл.330 или чл.331 НК, като в зависимост от конкретната хипотеза и авторство на деянието, би се определило и наличието на застрахователно покритие, евентуално – прилагането на чл.207,ал.2 или 211 КЗ-отм. Посочва се, че за събитието не е било водено разследване и не е образувано досъдебно производство, поради което гражданският съд е бил длъжен да приложи нормата на чл.229,ал.1,т.5 ГПК. Допълнителното основание е посочено по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК – противоречие с мотивите към ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС и с мотивите към ТР № 5/12.02.2012г. Паралелно се поддържа, че въпросите се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона. 2/ Представлява ли процесуално нарушение по събиране на доказателствата назначаването на повторна експертиза, в състава на която е включено вещо лице, изготвило оспорената поради съмнения в компетентността и правилността на основната. Представлява ли обстоятелство по смисъла на чл.22,т.6 ГПК тясната служебна свързаност на назначените други две вещи лица с вещото лице от оспорената първа експертиза, предвид длъжностите, които заемат в структурата на МВР; При направено възражение, следва ли съдът служебно да извърши проверка за наличието на обстоятелствата по чл.22,т.6 ГПК. Твърдението е, че в нарушение на процесуалните правила, произтичащо от неправилно тълкуване на разпоредбата на чл.201 ГПК за разграничаване основанията за назначаване на допълнителна и повторна експертиза, първоинстанционният съд е допуснал изслушване на заключение на експертиза с участието на експерта инж. Марков, изготвил първоначалната, с още двама колеги от неговия отдел, което на практика довело до формиране на решаващи изводи на съда въз основа на „повтарящо се” заключение, а не на отделни и независими такива. Допълнителната предпоставка е въведена с твърдение, че „въпросът е от значение за точното прилагане на закона”. 3/Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл.236,ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл.272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания; допустимо ли е въззивният съд да препраща към мотивите на първоинстанционния, когато последният не е обсъдил всички доказателства и не се е произнесъл по всички възражения на ответника. Допълнителната предпоставка е по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК в подкрепа на което са цитирани множество решения по чл.290 ГПК.
В писмен отговор ищецът [фирма], [населено място] оспорва наличието на основанията за допускане на обжалването и основателността на жалбата. Разноски не са претендирани.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е приела за установено наличието на валиден застрахователен договор и настъпило по време на действието му застрахователно събитие – тотално унищожаване на застрахованото имущество /семеен хотел в [населено място]/ от пожар на 17.01.2011г. Разгледани са възраженията на ответника срещу основателността на претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение. Счетено е за неустановено твърдението му за възникване на пожара поради техническа неизправност в обекта; прието е, че най-вероятната причина е външен източник. За неоснователно е счетено оплакването на въззивника за допуснати процесуални нарушения – неуважаване на искането за отвод на вещото лице от състава на допълнителната пожаротехническа експертиза поради съмнение в обективността му. Аргументирано е, че твърденията на ответника за наличие на йерархична зависимост между вещите лица, не може да бъде основателно обосновано с факта, че работят в един отдел при един работодател и това да доведе до извод за наличие на основание за отвод поради пристрастност. За неоснователно е прието оплакването на въззивника за допуснато процесуално нарушение по чл.229,ал.1,т.5 ГПК поради отказ за спиране на производството, като е прието, че от престъпните обстоятелства не зависи изходът на гражданскоправния спор. По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение е препратено към мотивите на СГС, като са изложени съображения, че на основание разпоредбата на чл.203,ал.2 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество, може да се купи друго със същото качество. Обсъдено е заключението на вещото лице, съгласно което справедливата пазарна стойност на имота е 680 475лв., при заявена претенция в по-малък размер.
Не следва касационното обжалване да се допусне по първата група въпроси, свързани с приложението на разпоредбата на чл.229,ал.1,т.5 ГПК. При формулирането им касаторът не държи сметка, че правнорелевантно за спора, с оглед приложението на разпоредбата на чл.211,т.1 КЗ-отм. би било единствено умишленото причиняване на пожара от застрахования или от трето ползващо се лице. В хода на цялото съдебно производство такъв факт не е твърдян, нито пък за него има индиция от приетите пожаротехнически експертизи, които са отрекли поддържаната от ответника версия за причината на пожара от строителен недостатък /допиране на дървена конструкция в коминното тяло/. Общото възражение на ответника за необходимост от спиране на производството, при отсъствие на твърдения, че при разглеждане на делото са разкрити релевантните за спора престъпни обстоятелства – причиняване на пожара от субектите, изчерпателно посечени в разпоредбата на чл.211,т.1 КЗ-отм., прави поставените въпроси неотносими към изхода на спора. Неясно е позоваването от касатора на приложението на „различни покрития за събитието опожаряване, вкл. по обем в зависимост от причините за настъпването и авторството му – клауза „А и клауза „А1, специалните и общи изключения на застрахователния договор”, а и такова относимо към спора аргументирано възражение не е било въведено пред инстанциите, разрешили спора. Неаргументирани и формално са заявени и допълнителните предпоставки /позоваването на т.1 е неясно, това по т.2 не е подкрепено, а наличието на т.3 не се изчерпва с довода „от значение за точното прилагане на закона”/.
Втората група въпроси са твърдение за допуснато процесуално нарушение, което ако би било налице е основание за касиране на решението, а не основание за допускане на обжалването. Несъгласието на касатора с последователно защитавания и аргументиран от вещите лица извод за най-вероятната причина за пожара не може да послужи като общо основание за допускане на обжалването. Не съществува самостоятелно допълнително основание посоченото от касатора-„въпросът е от значение за точното прилагане на закона”-т. от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК.
Третата група въпроси също нямат характеристиката на правни, а са доводи за допуснати процесуални нарушения от въззивната инстанция. Не кореспондира на мотивите на обжалваното решение поддържаната от касатора теза за неизлагане от САС на собствени съображения и непроизнасяне по възраженията на ответната страна, включително и тези по въззивната й жалба. Неоснователността на искането за допускане на обжалването пряко произтича от отсъствието на въпрос с характеристиката на правен, очертана в т.1 на ТР№ 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. За касационната инстанция не съществува задължение за извежда въпроса от твърденията за неправилност на решението.
Поради необосноваване чрез въведените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси на главната и допълнителна предпоставка, искането за допускане на обжалването е неоснователно.
Представеното допълнително изложение вх.№ 736/19.01.2016г. с изходящ номер при ответника от дата 18.01.2016г. не следва да се обсъжда като представено извън преклузивния едномесечен срок.
Ответникът по касационната жалба не е заявил искане за присъждане на разноски.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 2457 от 12.12.2015г. по в.т.д.№ 4622/2015г. на АС София, ТК, 11 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: