4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 773
С., 10.06. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1930 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. В. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. П. от АК-С., против въззивно решение № 2298 от 12.12.2013 г., постановено по в.гр.д. № 3166 по описа за 2013 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 10 с-в, с което е отменено изцяло решение № 4143 от 05.06.2013 г. по гр.д. № 4165/2012 г. на Софийски градски съд, І-12 с-в, и са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени от Д. В. П. срещу А. Х. Ф. и малолетната Е. Владимирос Ф., представлявана от своята майка и законен представител А. Ф., и двете от [населено място], с правно основание чл. 29 ЗЗД, за унищожаване на сключения на 21.03.2008 г. договор, с който Д. В. П. е учредил в полза на А. Х. Ф. пожизнено и безвъзмездно право на ползване на апартамент № В 806, находящ се в жилищна сграда в [населено място], [улица], ет. 8, вх. В, със застроена площ от 173,47 кв.м., ведно със съответните идеални части от сградата и терена, съставляващ УПИ ІV-1492,1493, находящ се в [населено място],[жк], както и на сключения на 21.03.2008 г. договор за дарение, с който Д. В. П. безвъзмездно е прехвърлил на малолетната Е. Владимирос Ф. правото на собственост върху подробно описания апартамент № В 806, извършени с нотариален акт № 33, т. І, рег. № 2259, д. № 28/2008 г. на нотариус с № 259 в регистъра на НК, с район на действие Софийски районен съд.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят твърди, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на спора, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и са решавани противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Поставените от жалбоподателя правни въпроси от материално естество са: неоспорването на произхода на детето по реда на чл. 33 СК/отм./ чрез съответния иск за оспорване на бащинство и въобще неизвършването на правни действия от трети лица/в конкретния случай презюмирания баща или първата ответница/ съставлява ли пречка ищецът да е бил въведен в заблуждение и измамата по чл. 29 ЗЗД съдържа ли като елемент от фактическия състав извършването на действия от страна на трети лица/предявяване на иск за произход/ и следва ли да се приеме, че измама не е налице при неизвършването им; за приемане наличие на измама по чл. 29 ЗЗД по конкретното дело е релевантно действителното наличие на въвеждането в заблуждение на ищеца към момента на разпореждането или са релевантни личностните му качества/с оглед опита, знанията му и т.н./ да изпадне в състояние на въвеждането му в заблуждение и въвеждането в заблуждение на ищеца следва ли да се преценява принципно с оглед личността му или то представлява конкретно състояние на заблуждение, което мотивира ищеца да сключи процесните сделки, за които въпроси твърди, че са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и на практиката на съдилищата като се позовава и представя съдебна практика, както следва: решение № 1561 от 27.12.1999 г. по гр.д. № 806/1999 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 1168 от 29.12.2008 г. по гр.д. № 4823/2007 г. на ВКС, І г.о., решение № 23 от 08.02.1999 г. по гр.д. № 511/1998 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 834 от 26.10.2009 г. по гр.д. № 136/2009 г. на ВКС, І г.о., решение № 486 от 25.06.2009 г. по гр.д. № 653/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 532 от 29.08.2003 г. по гр.д. № 1142/2002 г. на ВКС, ІІ г.о., постановени по стария процесуален ред и решение № 25 от 24.04.2012 г. по т.д. № 63/2011 г. на ВКС, І т.о., постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Поставен е и процесуалноправен въпрос с твърдение, че е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, а именно: може ли въззивната инстанция да изготви доклад по реда на чл. 146 ГПК при липса на оплакване във въззивната жалба за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд във връзка с изготвения от него доклад по делото. Позовава се и представя ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответницата по касационната жалба А. Х. Ф., действаща лично и като законен представител на малолетното дете Е. Владимирос Ф., и двете от [населено място], чрез пълномощника си адв. А. Н. от АК-С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорват касационната жалба като неоснователна и изразяват становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск с цена над 5 000 лв. и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което същата е редовна и допустима.
За да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 29 ЗЗД въззивният съд е приел, че в случая ищецът не е доказал, че процесните договори за учредяване безвъзмездно правото на ползване на първата ответница и дарение на втората ответница върху процесния апартамент, са сключени при измама – ищецът да е бил въведен в заблуждение, опорочили неговата воля. Приел е, че ищецът, който е с натрупан житейски и социален опит, не е могъл да бъде подведен от първата ответница с неверните твърдения, че е биологичен баща на втората ответница, за да извърши процесните безвъзмездни сделки, като дори да се приеме, че той е бил подведен, то това състояние на заблуждение не е могло да продължи след като майката и презюмирания баща не са се възползвали от краткия срок да оспорят произхода. Приел е, че двата договора са сключени от ищеца за да осъществи типичната цел, присъща на всички безвъзмездни договори – да дари лицата, с които живее.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1 ГПК, по повдигнатите материалноправни въпроси, които са обусловили изхода на делото и които са решени от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика, представена от касатора. Поставеният процесуалноправен въпрос, свързан с изготвен доклад по делото от въззивния съд при липса на оплакване във въззивната жалба за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд във връзка с доклада, не е обусловил изхода на делото, а се отнася до евентуална неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основание за касиране по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
На касатора следва да се укаже, че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметка на ВКС дължимата държавна такса в размер на 940 лв., на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа ГПК/2008 г./, като в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 2298 от 12.12.2013 г., постановено по в.гр.д. № 3166 по описа за 2013 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 10 с-в.
Указва на Д. В. П. от [населено място], със съдебен адресат адв. В. П. от АК-С., [населено място], [улица], ап. 1, в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 940 лв. и представи документ затова в канцеларията на съда, като в противен случай производството по делото пред ВКС ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: