Р Е Ш E Н И Е
№ 773
гр. София, 25.112009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в публично заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди и девета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Димитрова гр.д. № 1437/2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по § 2 ГПК/обн. Д. В., бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, вр. с чл.218и, ал. 1 от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. Г. от с. Г., Община Б., Варненска област, срещу въззивно решение № 53 от 17.01.2008 г. на Варненския окръжен съд по в.гр.д. № 1578/2007 г., с което е оставено в сила решението от 23.07.2004 г. на Варненския районен съд по гр.д. № 7555/2003 г., с което е уважен предявеният от К. С. П. от гр. В. против И. Н. Г. иск, с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот, находящ се в с. Г., Варненска област и представляващ овчарник № 94, изграден в парцел **** по плана на селото, с площ от 6935 кв.м., при граници: път, овчарник, свободна земя и път.
В жалбата на касатора са развити оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му.
Ответникът по жалбата, К. С. П. от гр. В., не изразява становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Предявен е от К. С. П. против И. Н. Г., иск за обявяване за окончателен на сключения на 01.07.2003 г. между страните предварителен договор за продажба на гореописания имот. С решение от 23.07.2004 г. по гр.д. № 7555/2003 г. Варненският районен съд е уважил иска, като е приел, че имота е собственост на продавача, който не е изпълнил задължението си по предварителния договор да го прехвърли на купувача в уговорения между страните срок – 16.07.2003 г. По жалба на ответника, с решение от 18.08.2005 г. по в.гр.д. № 1710/2004 г., Варненският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил иска. За да постанови своето решение, въззивният съд е приел, че процесният имот е придобит от ответника по време на брака му с П. К. Г. в режим на СИО, а след прекратяването на брака имотът е в обикновена съсобственост на бившите съпрузи и неучастието на един от тях при сключването на предварителния договор, прави този договор недействителен. По жалба на ищеца, с решение № 264 от 05.07.2007 г. по гр.д. № 1370/2005 г. ВКС, V г.о. е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. За да постанови отменителното решение ВКС е приел, че имотът представлява индивидуална собственост на ответника, като придобит след прекратяването на брака му. При новото разглеждане на делото, с решение № 53 от 17.01.2008 г. по в.гр.д. № 1578/2007 г. Варненският окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът не е доказал твърдението си, че предварителният договор е сключен с цел обезпечение на даден му от ищеца заем в размер на 700 лв., че не е доказал връщането на тази сума, както и че имотът е индивидуална собственост на ответника, като придобит от него след прекратяването на брака му с П. Г.
Въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон.
От събраните по делото доказателства се установява, че обещателят е придобил процесния имот след търг и сключен въз основа на него договор от 22.04.1996 г. за продажбата му. /вж. § 29, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ – ДВ бр. 45 от 16.05.1995 г., чл. 43, ал. 2 ППЗСПЗЗ и чл. 18 от Наредбата за търговете – ДВ, бр.50/1992 г./. Впоследствие продажбата е била оформена с нот. акт № 192 т. LХХІ, д. 19186 от 19.11.1997 г. по описа на Н. С. , с район на действие Варненския районен съд, който нотариален акт макар и оформен като продажба има констативен характер, тъй като транслативният ефект на правото на собственост е настъпил за купувача от момента и при условията на сключения договор на 22.04.1996 г. Ответникът е бил в брак с П. К. Г. , сключен на 28.02.1968 г. и прекратен с влязло в сила решение на ВРС на 29.07.1997 г. по гр.д. 758/1996 г. по описа на същия съд. От представения по делото като писмено доказателство предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот, сключен между страните на 01.07.2003 г. е видно, че ответникът – обещател по този договор е получил договорената между страните цена и е следвало да прехвърли имота на ищеца – купувач на 16.07.2003 г., което не е сторил. При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция счита за неправилен изводът на въззивния съд, че процесния имот е индивидуална собственост на ответника. Както се посочи по-горе ответникът е придобил правото на собственост върху имота по силата на договора за покупко-продажба от 22.04.1996 г. след извършена тръжна процедура по Наредбата за търговете, във връзка с ППЗСПЗЗ и ЗСПЗЗ и към тази дата бракът му с П. Г. не е бил прекратен. Процесният имот е имал статут на СИО и след влизане в сила на решението за развод на 29.07.1997 г. собствеността върху него се е трансформирала в обикновена дялова съсобственост между бившите съпрузи. Следователно към момента на сключването на предварителния договор ответникът не е бил едноличен собственик на имота и той е могъл да продаде само притежаваната от него ? ид. част от него. Поради това произтичащите облигационни задължения от предварителния договор, сключен на 01.07.2003 г. за продажба на процесния имот, касаят само ? ид. част от него, тъй като собственик на другата ? ид. част е бившата съпруга на обещателя.
По тези съображения и на основание чл. 218и, ал. 1 ГПК/отм./ решението на въззивния съд следва да бъде отменено като неправилно до размера на ? ид. част от имота по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД и в тази част бъде отхвърлен, а в останалата му уважена част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 218и, ал. 1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 53 на Варненския окръжен съд от 17.01.2008 г., постановено по в.гр. дело № 1578/2006 г. в частта му, с която е оставено в сила решението от 23.07.2004 г. на Варненския районен съд по гр.д. № 7555/2003 г., с което е уважен до размера на ? идеална част предявеният от К. С. П. от гр. В. против И. Н. Г. от с. Г., иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за обявяване за окончателен на сключения между страните на 01.07.2003 г. предварителен договор за продажба на недвижим имот, находящ се в с. Г., Варненска област и представляващ овчарник № 94, изграден в парцел **** по плана на селото, с площ от 6935 кв.м., при граници: път, овчарник, свободна земя и път.
ОТХВЪРЛЯ до размер на ? идеална част предявения иск от К. С. П. от гр. В. против И. Н. Г. от с. Г., с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за обявяване за окончателен на сключения между страните на 01.07.2003 г. предварителен договор за продажба на недвижим имот, находящ се в с. Г., Варненска област и представляващ овчарник № 94, изграден в парцел **** по плана на селото, с площ от 6935 кв.м., при граници: път, овчарник, свободна земя и път.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му обжалвана част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: