О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 774/06.07.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на осми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Албена Бонева
Членове: Боян Цонев
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 635 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 177/ 25.10.2016 г. по гр. д. № 498/ 2016 г., с което Апелативен съд – Пловдив, потвърждавайки решение № 845/ 10.06.2016 г. по гр. д. № 709/ 2016 г. на Окръжен съд – Пловдив отхвърля исковете на Д. Н. Р. срещу [фирма] с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата 55 348 лв. – невърнат заем по договор от 01.01.2010 г. и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 10 142 лв. – законни лихви върху главницата в периода 01.01.2012 г. – 14.10.2013 г.
Решението се обжалва от Д. Н. Р. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по въпроси, формулирани в приложеното изложение на касационните основания. Въведените касационни оплаквания са за неправилност на решението. Касаторът претендира разноските по делото.
Ответникът [фирма], ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноски пред настоящата инстанция.
Настоящият състав намира касационната жалба с допустим предмет, при надлежна процесуална легитимация, спазен срок по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за допустимост и редовност на предявените искове. Обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол служебно за проверка на неговата допустимост (т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС). Съображенията са следните:
В исковата молба касаторът е обосновал качеството си на кредитор с твърденията, че ответникът по касация не му връща предоставения заем за сумата 38 250 $ (равностойни на главницата), за което се е задължил с договор от 01.01.2010 г., а в периода по втория иск е в забава.
В отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска с възраженията, че такива задължения за него не са възниквали, а представеният писмен договор за заем е неистински (не е подписан от управителя на дружеството или ако подписът е автентичен, управителят го е положил върху празен документ). С касатора са били в други облигационни отношения, погасени към 01.01.2010 г., а на тази дата не е получавал пари в заем от касатора. Поискал е касаторът да бъде задължен да представи договора в оригинал и ако заяви желание да се ползва от него, да бъде открито производството по чл. 193 ГПК.
Първостепенният съд пристъпва към разглеждане на делото по общия исков ред. С определение в закрито съдебно заседание задължава касаторът да представи оригинала от документа, а в 1-седмичен срок да заяви, дали ще се ползва от него. Постановил е връчване на препис от определението и писмения отговор.
Преписите са връчени на 09.05.2014 г. На 21.05.2014 г. по делото постъпва молба, с която касаторът заявява, че са верни твърденията за предходни облигационни отношения между страните, но не е вярно да са окончателно уредени. При тези отношения в периода 1995 – 2003 г. касатора бил предоставял заеми за около 160 000 щатски долара, които ответникът инвестирал в строителството на сграда, но когато е станало ясно, че се затруднява да върне заема, правоотношенията между страните са преуредени с предварителни договори за покупко-продажба на обекти в сградата. Със споразумение от 29.07.2003 г. са установили точния размер на разликата в задълженията на ответника за връщане на заемите, останала непогасена след предварителните договори, поради което на 01.01.2010 г. са подписали договора за заем. Касаторът заявява, че ще се ползва от оспорения документ и го представя в оригинал.
Първостепенният съд постановява връчване на преписа от допълнителната молба и дава на ответника 3-дневен срок за отговор.
В границите на срока постъпва писмен отговор, в който ответникът заявява, че и при въведената нова фактическа обстановка поддържа твърденията, че предходните облигационни отношения са погасени преди 01.01.2010 г., а договорът от тази дата е неистински. Направил е евентуално възражение за погасителна давност.
В първото открито заседание за разглеждане на делото първостепенният съд е извършил доклад, в който квалифицира иска за главница по чл. 107 ЗЗД. Окачествява твърденията на касатора в молбата от 21.05.2014 г. като такива за обективна новация, заместили първоначално въведения източник на задължението за главница (договор за заем от 01.01.2010 г.).
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че изложеното е осъществило изискванията на чл. 214, ал. 1, изр. 1 ГПК, а извършеният доклад според новото, а не първоначално основание на иска за главница, проявява и преценката на първостепенният съд, че изменението на иска при замяна на основанието е уместно с оглед защитата на ответника.
В обжалваното решение обаче искът е квалифициран по чл. 240, ал. 1 ЗЗД (първоначално заявеното основание). Договорът от 01.01.2010 г. е автентичен, но искът е отхвърлен поради това, че събраните доказателства опровергават удостоверителното изявление в него, че касаторът е предоставил на ответника пари в заем към сключването на този договор. Отчитайки реалния характер на договора за заем, е споделил възражението на ответника, че такова правоотношение между него и касатора не е възниквало. Поради това не е разгледал и евентуалното възражение за погасителна давност. Отказал е да разсъждава за предпоставките на новацията (чл. 107 ЗЗД), приемайки, че те надхвърлят предмета на заявения иск.
Следователно касационният контрол следва да бъде допуснат по процесуалноправния въпрос, обуславящ допустимостта на обжалваното решение: Заменено ли е основанието на първоначалния иск, когато след връчване на преписа от исковата молба ищецът писмено се е позовал на друг юридически факт или фактически състав, различен от първоначално заявения, спазил е срока по чл. 214, ал. 1, изр. 1 ГПК, а в доклада на делото съдът е квалифицирал правото по иска според нововъведеното основание? Излишно е да се разглеждат заявените основания, при които се иска допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Преценката за допустимостта на въззивното решение предхожда преценката за неговата правилност.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 177/ 25.10.2016 г. по гр. д. № 498/ 2016 г. на Апелативен съд – Пловдив.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание, тъй като касаторът е освободен от заплащането на държавна такса (определение от 18.07.2016 г. по гр. д. № 498/ 2016 г. на Апелативен съд – Пловдив).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.