1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 775
гр.София, 12.10.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2000 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 20.02.2018г. по гр.д.№3142/2017г. на АС София, с което е уважен иск предявен на основание чл.422 ГПК.
Жалбоподателите- И. И. Я. и С. И. Я., чрез процесуалния си представител поддържат, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Поддържат, че решението е постановено при допусната от съда чевидна напревилност. Моли да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът –М. Р. Н., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение , е призналза за установено на осн. чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, че И. И. и С. И./като наследници на И. К./ дължат на М. Р. сумата от по 30000 лв всеки от тях, представляваща главница по договор за заем от 03.05.2010г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, считано от 10.03.2014г., като исковете за заплащане на възнаградителни лихви от по 600лв /частични при цялостни искови претенции от 1500лв/ по чл.240, ал.2 ЗЗД и за неустойки по чл.92, ал.1 ЗЗД в размер по 600лв /частични при цялостни искови претенции от 1500лв/ са отхвърлени.
Прието е от представените пред първата инстанция писмени доказателства , че между ищеца М. Н. в качеството на заемодател и И. Я. като заемател /починал в хода на производството и заместен от правоприемниците си И. Я. и С. Я./ е сключен в писмена форма договор за заем от 03.05.2010г. с предмет парична сума на стойност 60 000лв, която сума според клаузата на чл.11 заемателят е получил напълно и в брой към момента на подписване на договора, в която си част е предвидено, че ще служи за разписка за получени суми. Установено е, че в чл.1, 3 е уговорен като определяем падеж на задължението – пет месеца, считано от подписване договора или в случая на 03.10.2010г. и положените от страните подписи в сключения в писмена форма договор за заем от 03.05.2010г. впоследствие са били нотариално заверени на 05.11.2010г.
По делото не е било спорно, че погасяване на задължението по договора чрез изпълнение не е настъпило, напротив въведени са възражения оспорващи възникването на заемното правоотношение и такива, касаещи действителността на договора за заем.
Ответникът е оспорил автентичността на подписа си в договора за заем, но не е провел успешно производство по чл.193 ГПК, поради което съдът е счел, че ве е оборена формалната доказателствена сила на договора за заем като частен диспозитивен документ относно изявленията на подписалите го лица и тяхното авторство.
Съдът е счел, че тъй като документ /декларация/, формално изхождащ от М. Р. с дата 05.11.2010г., и съдъращ негово изявление, че договора за заем е привиден – приложен в копие с възражението по чл.414 ГПК в заповедното производство , е бил изключен от доказателствения материал, поради неизпълнено процесуално задължение от праводателя на жалбоподателите по чл.183 ГПК да го представи в оригинал или официално заверен препис, то тази декларация не съставлява приобщено към делото доказателство, върху което да се формират фактически или правни изводи, поради което не е била преодоляна забраната по чл. 164 , т.6 , вр. чл.165, ал.2 ГПК за установяване на симулация чрез гласни доказателствени средства.
При така установените обстоятелства по делото съдът е приел, че е налице облигационно правоотношение между страните, произтичащо от договор за заем, оформен в писмен документ, ползващ се с формалната доказателствена сила на частен документ, която не е оборена в процеса поради което че договорът е валидно сключен и породил задължение за връщане на сумата на уговорения уговорения падеж и е уважил предявения иск.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателите, чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е дадено отговор на правни въпроси от значение за спора: допустими ли са свидетелски показания за ангажиране налични средства у заемателя при направено от него възражение за абсолютна симулация на договора за заем, допустими ли са свидетелски показания за наличето на парични средства у заемателя, допустими ли са свидетелски показания за установяване на абсолютна симулация при условията на чл.165, ал.2 ГПК, когато наследниците са процесуални правоприемници на починала страна и преклудирани ли са възраженията и доказателствените искания от наследници на починала страна свързани с нищожността на нотариалното удостоверяване, когато са свързани със заявената симулация в исковата молба. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представят решения на състави на ВКС по приложението на чл.240 ЗЗД и чл.17 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса допустими ли са свидетелски показания за наличето на парични средства у заемателя, допустими ли са свидетелски показания за установяване на абсолютна симулация при условията на чл.165, ал.2 ГПК, когато наследниците са и процесуални правоприемници на починала страна.
Що се касае до въпросите преклудирани ли са възраженията и доказателствените искания от наследници на починала страна, свързани с нищожността на нотариалното удостоверяване, когато са свързани със заявената симулация в исковата молба и допустими ли са свидетелски показания за ангажиране налични средства у заемателя при направено от него възражение за абсолютна симулация на договора за заем, то настоящият състав намира, че същите не съставляват основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не са обусловили решаващата воля на съда за основателност на предявения на основание чл.422 ГПК иск. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол и определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, като последният не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.02.2018г. по гр.д.№3142/2017г. на АС София.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на Председателя на ІV г.о. на ВКС след внасяне на държавна такса в размер на 1200 лева общо от И. И. Я. и С. И. Я., в седмичен срок от съобщаването им за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: