1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 775
гр. София, 30.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 6 по описа за 2014г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Агенция за приватизация и следприватизоционен контрол, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Т. С. срещу решение № 1187 от 17.06.2013г. по т. дело № 3260/2011г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е потвърдено решение № 620 от 14.07.2009г. по т. дело № 1626/2006г. на Софийски градски съд, Търговска колегия, VI-5 състав в частта му, с която е отхвърлен като погасен по давност иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявен от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол срещу [фирма], [населено място], Княжество Л. и [фирма], [населено място] за солидарно плащане на сумата 64 166,03 лв., представляваща неустойка по чл. 36.6 от приватизационен договор от 23.03.1999г.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 646/16.06.2006г. по т. дело № 149/2006г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 103/08.10.2009г. по т. дело № 68/2009г. на ВКС, ТК, I т. о.: от кой момент започва да тече тригодишната погасителна давност за вземането за неустойка, дължима вследствие неизпълнение на задължение, когато в договора е посочено, че неустойката се дължи след покана.
Ответникът [фирма], [населено място], Княжество Л. чрез процесуален представител адв. М. П. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа становище, че въпросът за началния момент, от който започва да тече давностният срок, е решен въз основа на тълкуване на чл. 36.6 във връзка с чл. 40.1 от приватизационния договор, резултатът на тълкуването на договора намира израз в решението по съществото на спора и се формира за всеки конкретен случай, а евентуалните грешки на съда биха обосновали неправилност на решението, но не подлежат на проверка в производството по чл. 288 ГПК, след като не е въведен правен въпрос, свързан с приложението на критериите за тълкуване по чл. 20 ЗЗД.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е установил наличието на следните предпоставки за дължимост на претендираната неустойка по чл. 36.6 от приватизационния договор от 23.03.1999г. в размер 64 166,03 лв.:
1/ възникнало между страните правоотношение по сключен на 23.03.1999г. приватизационен договор за продажба на 35 303 броя поименни акции, представляващи 75% от капитала на [фирма], от които [фирма], Л. купило 26 830 броя /57% от капитала на приватизираното дружество/, а [фирма], [населено място] купило 8 473 броя /18% от капитала на същото/, като купувачите са солидарни длъжници относно изпълнението на всички задължения, поети с договора, с изключение на случаите когато договорът предвижда друго;
2/ поети от купувачите задължения да не продават или прехвърлят акциите си за срок от 5 години от датата на влизане на договора в сила, да не прехвърлят правата и задълженията, произтичащи от договора на трето лице без предварително писмено съгласие на продавача или на друг надлежен държавен орган /чл. 24 от договора/, както и задължение при увеличаване на капитала на дружеството да не намаляват участието си в него за срок от пет години от влизане в сила на договора, освен ако са изпълнили задълженията си по него или имат предварително съгласие на продавача /чл. 26 от договора/;
3/ уговорена неустойка в чл. 36.6. от договора за неизпълнението на задълженията по чл. 24 и чл. 26 в размер на 100 % от цената на прехвърлените акции по този договор, респективно намаленото участие;
4/ неизпълнение на задължението по чл. 26 от приватизационния договор, изразяващо се в намаляване на участието на [фирма] в капитала на приватизираното дружество при извършени увеличения на капитала, вписани с решения от 28.03.2000г., 08.11.2001г. и 25.09.2003г. по ф. дело № 58/1992г. на Бургаски окръжен съд по партидата на [фирма].
5/ общият размер на дължимата неустойка след второто намаляване на участието на [фирма] в капитала на приватизираното дружество възлиза на 64 166.03 лв.
Решаващият съдебен състав е приел, че частичното неизпълнение на инвестиционната програма за 2003г. по приватизационния договор, на програмата за трудова заетост за същата година, както и на задължението по чл. 26 от договора е установено от А. с констативен протокол № КП – 237/10.03.2006г., в който е предложено да бъдат начислени неустойки в следните размери: 35 470 $ за неизпълнението на инвестиционната програма, 83 160 лв. за неизпълнение на програмата за трудова заетост и 144 527 лв. за неизпълнение на задължението по чл. 26 от договора.
Относно представените писма изх. № 99-00-69/20.09.2006г. и изх. № 26-00-1189/20.09.2006г.от А. съответно до [фирма] и [фирма] за начислена на основание чл. 36.6 от договора неустойка в размер 144 527 лв. за неизпълнение на задължението по чл. 26 от договора от страна на купувача [фирма] за запазване на дяловото участие при увеличаване на капитала на приватизираното дружество, която неустойка следва да бъде заплатена от солидарните длъжници в срок от двадесет календарни дни от получаване на съответното писмо, въззивната инстанция е констатирала, че липсват доказателства тези покани да са получени от адресатите.
Изводът за неоснователност на предявения иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД в частта за сумата 64 166,03 лв. – неустойка по чл. 36.6 от приватизационния договор, е аргументиран с погасяването му по давност на основание чл. 111, б. „б” ЗЗД. За да приеме за основателно възражението за изтекла тригодишна давност, съдебният състав е обсъдил разпоредбите на чл. 40.1 от приватизационния договор, чл. 114, ал. 2 ЗЗД и е изложил съображения, че уговорената неустойка обезпечава неизпълнението на задължение, чийто предмет е престация за бездействие /non facere/, при което е възможно единствено пълно неизпълнение. Поради това въззивната инстанция е заключила, че вземането за неустойка възниква в деня, в който е нарушено задължението да не бъде намалявано участието, на когото и да било от купувачите в капитала на приватизираното дружество, т. е. когато са вписани решенията за увеличаване на капитала на това приватизираното дружество – съответно 28.03.2000г., 08.11.2001г. и 25.09.2003г., и съобразно разпоредбата на чл. 111, б. „б” ЗЗД вземането за неустойка е погасено с тригодишна давност – по отношение на съответните части за първите две вземания давностният срок е изтекъл съответно на 29.03.2003г. и 09.11.2004г., а исковата молба е подадена на 25.09.2006г. по пощата.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като в правомощията на касационната инстанция е да уточни и конкретизира поставения от касатора правен въпрос.
Посоченият от касатора материалноправен въпрос може да бъде уточнен по следния начин: от кой момент започва да тече тригодишната погасителна давност за вземането за неустойка, дължима вследствие неизпълнение на задължение, когато в приватизационния договор е посочено, че неустойката се дължи в определен срок след уведомяване от продавача на купувача за нейния размер. Така конкретизираният правен въпрос е релевантен за спора, тъй като е обусловил правните издводи на въззивната инстанция. Този въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 103/08.10.2009г. по т. дело № 68/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер 1 283,32 лв. и да представи вносен документ в едноседмичен срок от съобщението.
Мотивиран от горното, ВКС, ТК, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1187 от 17.06.2013г. по т. дело № 3260/2011г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
УКАЗВА на касатора Агенция за приватизационен и следприватизационен контрол, [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 1 283,32 лв. по сметка на ВКС на РБ.
След представяне на вносния документ в срок делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. При непредставяне на доказателства за внесена държавна такса в определения срок делото да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.