О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 775/06.07.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на осми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Албена Бонева
Членове: Боян Цонев
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 859 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 390/ 14.12.2016 г. по гр. д. № 1386/ 2016 г., с което Старозагорски окръжен съд, потвърждавайки решение № 1029/ 06.11.2015 г. по гр. д. № 3330/ 2015 г. на Старозагорски районен съд:
· признава за незаконна и отменя заповед № 80/ 19.05.2015 г., с която изпълнителният директор на И.. „Р… (ИА „РА“) на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ е прекратил трудовото правоотношение със С. П. Т. (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ);
· възстановява С. П. Т. на заеманата длъжност „главен специалист“ към ГД „Рибарство и контрол“ на ИА „РА“, Отдел „Р… . …“ – Стара Загора (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и
· осъжда ИА „РА“ на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ да заплати на С. П. Т. сумата 1 400 лв. – обезщетение за безработица в периода 20.05. – 20.08.2015 г., ведно със законната лихва от 07.07.2015 г.
Решението обжалва ИА „РА“ с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните въпроси (пръвият процесуалноправен и първият материалноправен допълнени и уточнени в духа на въведените касационни основания – т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС):
1. Допустимо ли е по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ въззивният съд да обсъди доказателствата за относимите обстоятелства по чл. 329 КТ, когато в писмения отговор на исковата молба работодателят твърди, че е спазил всички процедурни изисквания за законност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, приложил е писмени доказателства за извършен подбор, документите са приети, а съдът не е изисквал работодателят да конкретизира своите твърдения?
2. Има ли правомощие въззивният съд да констатира нарушение на съдопроизводствените правила, въпреки че нарушението не е изведено като оплакване в жалбата или в писмения отговор на жалбата?
3. Следва ли работодателят да извърши подбора по чл. 329 КТ измежду лицата, заемащи същата длъжност във всички звена на предприятието, въпреки че те се намират в различни градове на територията на страната?
4. Длъжен ли е работодателят първо да преназначи служителите, заемащи същата длъжност от закритите териториални звена на предприятието, в новообразуваните, а след това да извърши подбора по чл. 329 КТ?
Касаторът счита въпросите обуславящи въззивното решение, а чрез приложените решения на ВКС по чл. 290 – 293 ГПК обосновава допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон (чл. 329 КТ) и съществено нарушение на чл. 133, вр. чл. 147 ГПК. Претендира разноски.
Ответникът по касация възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет (арг. от чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК); при надлежна процесуална легитимация (касатор е ответникът по уважените искове); при спазен срок от чл. 283 ГПК и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост. Обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол, макар и само по първия процесуалноправен и първия материалноправен въпроси (въпроси № 1 и № 3). Съображенията са следните:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че преди трудсовото правоотношение с ответника по касация да бъде прекратено при основанието от чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ компетентният орган е утвърдил промяна, която предвижда закриване на териториалните звена към ГД „Р….“ с местонахождение Стара Загора, К., П., П., С., С., Х. и Я. и сливането им в един отдел „Ю. България“, към който остават осем щатни бройки за длъжността „главен специалист“, която до промяната са заемали четиринадесет служители, а това е породило задължение за работодателя да извърши подбор по критериите от чл. 329 КТ. Признал е, че уволнението на ответника по касация е незаконно и подлежи на отмяна при две групи съображения.
Първо, в исковата молба като основание за незаконност на уволнението ответникът по касация е въвел твърдения, че за работодателя е възникнало задължението за подбор и той не го е спазил. Те не са оспорени в писмения отговор, а спорът за това, че подборът е извършен съобразно изискванията на чл. 329 КТ работодателят е въвел с писмената защита пред първата инстанция. Въззивният съд ги е приел преклудирани, а доказателствата по тях – недопустими. Пропуснал е да забележи, че в писмения отговор на исковата молба работодателят е заявил, че е спазил всички процедурни изисквания за законност на уволнението и е представил доказателства за извършен подбор. Документите са приети, а от касатора не е изисквано да конкретизира твърденията по относимите факти.
Второ, въззивният съд е приел, че дори да изключи приложението на чл. 133 ГПК и да пренебрегне преклузията от чл. 147 ГПК, приетите доказателства не доказват, че с подбора са спазени изискванията на закона. Това е така, защото работодателят го е извършил измежду двамата служители на длъжността „главен специалист“ в отдел „Р…“ в [населено място], въпреки че е имал задължението да сравни всичките 14 служители, които са заемали длъжността в осемте града, включени в новообразувания отдел „Рибарство и контрол“ – Ю. България.
Настоящият състав намира, че въпрос № 1 и въпрос № 3 обуславят въззивното решение. Процесуалноправният касае първата група съображения, а материалноправният – втората група съображения, третирани от въззивния съд за равностойни за извода, че уволнението на ответника по касация е незаконно. Първият въпрос е частен случай на въпроса, на който отговоря решение № 54/ 25.03.2014 г. по гр. д. № 3066/ 2013 г. ВКС, ГК, IV-то отд., постановено по реда на чл. 290 – 293 ГПК. Обжалваното решение му противоречи. От работодателя не следва да се очаква също да отнася своите неуточнени твърдения в точната група на изисквания за законност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – процесуални и материалноправни.
На втория въпрос е даден отговор с решение № 100/ 05.04.2011 г. по гр. д. № 701/ 2009 г., решение № 290/ 11.07.2012 г. по гр. д. № 882/ 2011 г. и решение № 178/ 20.10.2015 г. по гр. д. № 844/ 2015 г., ВКС, ГК, IV-то отд., постановени по същия ред. Обжалваното решение противоречи и на тях.
За допускането на касационния контрол по двата въпроса са налице основанията от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително). Другите два са без отношение към въззивното решение. По тях е изключено общото основание от чл. 280, ал. 1 ГПК.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 390/ 14.12.2016 г. по гр. д. № 1386/ 2016 г. на Окръжен съд – Стара Загора.
Указва на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена в полза на ВКС държавна такса 88. 00 лв.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след представяне на платежния документ, но не по-късно от изтичане на срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.