О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 777
гр.София, 14.07.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 171/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Р. Р. В. и Е. Г. В. от [населено място] против решение № 260/10.11.2010 год. по гр.дело № 366/2009 год. на Ловешкия окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 34/16.02.2009 год. по гр.дело № 75/2005 год. на Троянския районен съд, в частта, с която не е допуснато да се извърши делба между Р. В., А. Ю., А. М., А. Д. и А. Т., на останалите в наследство от М. Ч. недвижим имот, възстановен по реда на ЗВСГЗГФ, находящи се в землището на [населено място], Л. о., а именно З. Г. Т., с площ от 72.000 дка и вместо това е постановил съдебен акт, с който е допуснал делбата на същия имот при части: 12/36 ид.ч. за Р. В., 4/36 ид.ч. за А. Ю., 4/36 ид.ч. за А. М., 8/36 ид.ч. за А. Т. и 8/36 ид.ч. за А. Д.. Въззивното решение се обжалва и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение, по отношение на определените квоти между съделителите А. Ю., А. М., А. Д. и А. Т., на останалите в наследство от К. Ч. В. З. Г. Т. в м.”К. д.” в землището на [населено място], о..Л., с площ 252.550 дка, с конкретни граници, З. Г. Т., в същата местност, с площ 45.850 дка, с конкретни граници и на останалите в наследство от А. Ч. П. З. Г. Т. в землището на [населено място], м.”К. д.” с площ 168.050 дка, с конкретни граници, З. Г. Т. в същата местност, с площ 45.850 дка с конкретни граници, НИВА от 11.944 дка в м.”Я.” с конкретни граници и НИВА в същата местност от 5.121 дка с конкретни граници, и вместо това е постановен съдебен акт, с който са определени наследствени квоти, както следва: 1/6 ид.ч. за А. Ю., 1/6 ид.ч. за А. М., 2/6 ид.ч. за А. Т. и 2/6 ид.ч. за А. Д..
Касаторките се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, защото считат, че по въпросите, касаещи начина на определяне кръгът на лицата, призовани за наследяване, съобразно нормата на чл.8, ал.4 ЗНасл., както и по въпроса допустимо ли е с обяснения, дадени по реда на чл.114 ГПК/отм./ да се установява починало ли е лице и кои са неговите наследници, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката в ТР № 3/1994 год. на ОСГК на ВКС, което е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решения № 494/1994 год. по гр.дело № 212/1994 год. на ВС, ІІ-ро г.о., решение № 608/2005 год. по гр.дело № 416/2005 год. на ВКС, решение № 2236 по гр.дело № 1798/1982 год. на ВС, ІІ-ро г.о. и решение № 1127/16.11.1986 год. на ВС, ІІ-ро г.о., което е основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Срещу същото въззивно решение е постъпила касационна жалба и от А. М. М. от [населено място], Л. област и от А. А. Ю. от [населено място], Л. област. Позовават се на всички основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото считат, че по въпроса за определяне кръга на лицата, призовани за наследяване, съгласно разпоредбите на чл.8, ал.4 ЗН и техните квоти, както и по въпросите допустимо ли е наследяване по право на заместване при приложението на нормата на чл.8, ал.4 ЗН и следва ли да наследяват наследниците на последващ съпруг, ако той е починал преди възстановяване на собствеността върху имота, предмет на делбата и от брака му с наследодателя няма родени и осиновени деца, съгласно разпоредбата на чл.9а от ЗН, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 1/1998 год. и ТР № 3/1994 год. на ОСГК на ВКС, както и с решения № 494 по гр.дело № 212/1994 год. на ВКС, решение № 608 по гр.дело № 416/2005 год. на ВКС и решение № 333 от 09.05.2007 год. на ВКС, ІV-то г.о., доводи, аргументиращи основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответниците по касационните жалби не изразяват становище по основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
К. съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поддържани от касаторите Р. Р. В. и Е. Г. В. и констатира следното: за да определи кръга на наследниците по съребрена линия на А. П., последната наследодателка, починала на 31.07.2000 год., въззивният съд е изследвал всички представени по делото писмени доказателства, установяващи родствената връзка между майката на К. и А. Ч., а именно Ф. А. Х., която е била съпруга на техния баща М. Ч. /първата починала през 1932 год., а вторият-през 1942 год./ и лицата А. А. Х., А. А. Х. и Н. А. Х., обосновавайки извода си, че са сестри, родени през периода 1880-1900 год. от майка Ф. А./изследвайки и аргументирайки се с актовете им за смърт, както и с обстоятелството, в удостоверение № 482/2005 год. на К. [населено място], Л. о., че в съхраняваните регистри липсват данни за раждане на същите лица/. Основавайки се и на безспорното установено по делото обстоятелство, че не се съхраняват регистрите за раждания за периода 1880-1909 год., тъй като са унищожени, съдът се е позовал на допуснатите въпроси по реда на чл.114 ГПК/отм./, в съдебно заседание на 26.10.2005 год. и отговорите на страните Е. Б., М. Ю. Д. и В. А. Х., че са роднини по съребрена линия на А. П.. В този смисъл позоваването на решение № 2236 по гр.дело № 1798/1982 год. на ВС, според което съдът прави своите изводи, след като обсъди доводите на страните и доказателствата, в тяхната цялост, обясненията, дадени от страната по реда на чл.114 ГПК, представляват доказателства, наред с другите събрани по делото и се преценяват също в тяхната цялост е потвърждение, че въззивният съд се е съобразил със съдебната практика, при преценката на доказателствената сила на обясненията по чл.114 ГПК, обсъждайки ги с останалите доказателства и във връзка с доводите на страните, в какъвто смисъл е и цитираното от касаторките решение № 1127/16.11.1986 год. на ВС, ІІ-ро г.о., поради което не е налице предпоставката за допускане на касационно обжалване в чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По отношение на заявения довод, че съдът не е обсъдил представените по делото писмени доказателства – нотариални актове, съгласно които част от имотите, за които се претендира делба и които са били собственост на наследодателката А. П., са собственост на трето лице, на основание завещание и не излага мотиви, касационният съд констатира нарушение на процесуалните правила и противоречие със задължителните разяснения, дадени в т.19 на ТР № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС, относно съдържанието на мотивите на втората инстанция. Съгласно цитираното тълкувателно решение въззивният съд е съд по същество и е длъжен да разгледа самия материалноправен спор, като обсъди всички доказателства по реда на чл.188, ал.1 ГПК/отм./. Представените във въззивното производство два нотариална акта са игнорирани от въззивния съд и по отношение на тях няма произнасяне относно довода на касаторите, че за имотите, предмет на констативните актове, част от които са предмет и на делбата, няма съсобственост, която да се дели. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, в какъвто смисъл има постановено решение, по реда и условията на чл.290 и сл.ГПК, под № 795/02.02.2011 год. по гр.дело № 1660/2009 год. на ВКС на РБ, І-во г.о.
По касационната жалба на А. М. и А. Ю.:
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторките се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК и са посочили материалноправните въпроси от значение за изхода на делото.
Обсъждайки доводите за наличие на противоречие по първия въпрос, разрешен от въззивния съд различно от ТР № 3/1994 год. и ТР № 1/1998 год. на ОСГК на ВКС, според които е прието, че чл.8, ал.4, изр.2 ЗН не допуска наследяване по право на заместване за съребрените роднини от трета до шеста степен включително. В ТР № 1/1998 год. се дава задължително тълкуване на въпроса кой е „последващ съпруг”, по смисъла на чл.9а ЗН, а именно – този, който е сключил брак с наследодателя-собственик, след одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации.
К. съд счита, че по поставения първи и втори материалноправни въпроси следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, защото е налице противоречие при разрешаването им с цитираните тълкувателни решения – по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Квотите са определени по „коляно”, вместо по „глава”, като всеки от съребрените роднини от четвърта степен наследява на лично основание, като наследник по закон и всеки наследник, съгласно принципа за равенство на наследниците от един и същи ред следва да получи равен дял, като низходящите не разделят дела на своя възходящ, в какъвто смисъл се е произнесъл въззивният съд, в противоречие с ТР № 3/1994 год. на ОСГК на ВКС, становище споделено и в ТР № 1/1998 год. на ОСГК на ВКС.
По отношение на третия материалноправен въпрос касационният съд не констатира твърдяното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото: за да допусне делба на наследството, останало след смъртта на общия наследодател М. М.Ч. и по отношение на преживелия съпруг на К. Ч., а именно П. Р. В., респ. по заместване на неговата племенница Р. В. въззивният съд е изложил подробни аргументи, че правилото на чл.9а ЗН е неприложимо за това наследство, тъй като се касае за възникнали права, в полза на починалата наследодателка-и негова съпруга К. П., по пътя на наследяването, а именно-след смъртта на наследодателя и неин баща М. Ч., съобразявайки приложението на материалноправната норма и съгласно нейното тълкуване с ТР № 1/1998 год. на ОСГК на ВКС за наследството, останало след смъртта на К. П. и включващо имоти, нейна индивидуална собственост, които след одържавяването им и преди сключването на брака й с П. В. през 1967 год., са възстановени на наследниците, с решение № 4446/10.01.2002 год., т.е. след неговата смърт. Прилагайки задължителните указания в цитираното тълкувателно решение, въззивният съд е приел, че в това наследство П. В. има качество на „преживял съпруг” по смисъла на чл.9а ЗН, приемайки, че както той, така и неговите наследници не наследяват откритото, със смъртта на К. П., настъпила на 19.01.1992 год., наследство.
По изложените съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази му част.
Водим от горното, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 260/10.11.2010 год. по гр.дело № 366/2009 год. на Ловешкия окръжен съд, по касационната жалба на Р. Р. В. и Е. Г. В., с вх.№ 10794/10.12.2010 год.
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 260/10.11.2010 год. по гр.дело № 366/2009 год. на Ловешкия окръжен съд, по касационната жалба на А. М. М. и А. А. Ю., с вх.№ 11228/20.12.2010 год.
Делото да се докладва на председателя на второ г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, след внасяне на държавна такса от касаторите Р. Р. В., Е. Г. В., А. М. М. и А. А. Ю. по 100 лева, по сметката на ВКС, в едноседмичен срок от съобщението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: