РЕШЕНИЕ
№ 777
София, 18.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и девета година, в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
при секретаря Емилия Петрова, в присъствието на прокурора Станева, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1838/08 г. /по описа на IV-то г. о./, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по пар. 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /от 2007 г./ вр. чл. 218а, ал. 1, б. “б” ГПК /отм./.
С решение № 354 от 13.02.2008 г. по в. гр. д. № 551/07 г. Великотърновският апелативен съд оставил в сила решение № 85 от 02.10.2007 г. по гр. д. № 70/07 г. на съд, с което е отхвърлен предявен от Й. Д. Ш. срещу М. на и. и е. иск за имуществени вреди, произтичащи от нищожен административен акт – заповед № Р* от 11.10.2000 г. на министъра на и. , в размер на 17 000 лева – левовата равностойност на борсата на компенсаторни записи на стойност 34 053 лева, представляващи 4.06% от дяловото участие на наследодателя й Д. Н. Г. , в национализираното К. дружество за производство и износ “К” гр. Т..
С. въззивното решение в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ е подадена к. жалба от ищцата, която иска то да бъде отменено като неправилно – касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК /отм./.
Ответникът по касация М. на и. и е. не е взел становище по жалбата.
Представителят на Върховната к. п. счита касационната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди оплакванията в касационната жалба и данните по делото, приема следното:
Ищцата е наследник по закон на Д. Г. , починал в 1966 г., който е притежавал 4.06% дялово участие в К. дружество за производство и износ гр. Т., национализирано по ЗНЧИМП през 1947 г.
С решение от 06.08.1992 г. по ф. д. №1251/92 г. на Л. окръжен съд в регистъра на кооперациите е вписана К. за производство и износ “К” – гр. Т..
С. заповед № Р* от 24.01.2000 г. на министъра на и. , издадена по искане за обезщетяване по реда на ЗОСОИ от К. “К” гр. Т. правоприемниник на 93.49% от имуществото на бившето кооперативно дружество, на кооперацията е признато правото на обезщетение с акции от “Т” АД гр. Т. и с компенсаторни записи.
Искане за обезщетяване е подадено и от ищцата като наследник на бивш член на национализираното дружество. То не е уважено по съображения, изложени в заповед № Р* от 11.10.2000 г. на министъра на и. , че обезщетение по реда на ЗОСОИ вече е признато на правоприемника на национализираната кооперация “К” с предходна заповед. Този акт е обжалван по съдебен ред, но с решение № 895 от 04.02.2003 г. по адм. д. № 8748/00 г. на ВАС на РБ -тричленен състав, потвърдено с решение № 5* от 26.05.2003 г. по адм. д. № 2535/03 г. на ВАС на РБ-петчленен състав, жалбата е отхвърлена. Съображенията са, че право на обезщетение имат лицата, от които е извършено одържавяването – в случая кооперация “К”, защото тя е съществуващ правен субект. Само в случай, че тя не бе възстановена, право на обезщетение биха имали отделните бивши член-кооператори. При наличието на правния субект, от който е извършено одържавяването, легитимирано да получи обезщетение е юридическото лице. Обстоятелството, че жалбоподателката не е поискала да участва във възстановената кооперация не обуславя правото й да получи отделно обезщетение при определено вече обезщетение общо за кооперацията, тъй като би се получило двойно обезщетение за едно и също имущество.
Предявеният иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ е основан на твърдението за нищожност на административен акт – заповедта от 11.10.2000 г. на министъра на и. , от който ищцата счита, че са й причинени имуществени вреди в размер на 34 053 лева съобразно борсовата цена на компенсаторните записи, с които е следвало да бъде обезщетена по реда на ЗОСОИ. С оглед заявеното основание – противоречие на заповедта с чл. 3, ал. 2, изр. 2 ЗВСОНИ, и предвид данните по делото, въззивният съд правилно е приел, че след като административният акт е бил обжалван от ищцата по предвидения за това ред и е бил потвърден, то въпросът за неговата порочност, водеща до унищожаемост, е разрешен със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните в административното производство: ищцата, подала искане за обезщетяване, и съответният компетентен административен орган. Компетентността на гражданския съд да се произнесе инцидентно, в рамките на косвения съдебен контрол, по законосъобразността на административния акт, би била налице, ако актът се противопоставяше на лице, което не е легитимирана страна в административното производство. В случая тази компетентност е отречена, тъй като и двете страни по гражданскоправния спор са страни в административното производство, по което въпросът е бил разрешен. Правилността на даденото от административния съд разрешение и пълнотата на изследваните от него факти и обстоятелства, и дали е обсъждано противоречието на заповедта от 11.10.2000 г. с нормата на чл. 3, ал. 2, изр. 2 ЗВСОНИ, не могат да бъдат подлагани на преценка от гражданския съд по пътя на косвения съдебен контрол, както смята жалбоподателката.
Съгласно чл. 1, ал. 2, изр. 1 ЗОДОВ /редакция съгласно ДВ, бр. 60 от 1988 г., в сила от 01.01.1989 г./ обезщетение за вреди от незаконни административни актове може да се иска след тяхното отменяване по съответния ред. В случая, пред който страните са изправени, обжалваният акт е потвърден като законосъобразен.
Незаконосъобразността на актовете не може да бъде установявана в производството по иска за обезщетение, освен когато актът е засегнат от такива съществени породи, които водят до неговата нищожност. Изложените в тази насока доводи са, че заповедта е издадена при пълна липса на предпоставки за това, с оглед на което тя, както и потвърдилите я съдебни решения, лишили ищцата от правото й на собственост върху реституираните й права, като така бил нарушен и П. протокол към Е. конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Тези доводи са обсъдени от въззивния съд, който е приел, че заповедта е издадена на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ЗОСОИ, приложим съгласно чл. 3, ал. 3 ЗВСОНИ, от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и при спазване на процесуалните правила, регламентирани в ЗОСОИ. Тези констатации са наложили обоснованото заключение, че административният акт не е порочен поради материална незаконосъобразност, която да доведе до неговата нищожност.
След преценка на събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния и процесуалния закони, въззивният съд е формирал обоснован и законосъобразен извод, че не е осъществен фактическият състав по чл. 1 ЗОДОВ, от който се поражда отговорността на държавата за вреди.
Неоснователен е касационният довод, че не е зачетено влязлото в сила решение по гр. д. № 289/03 г. на Т. районен съд. Записаното в мотивите към съдебния акт, че полагащите се на ищцата 4.06% компенсаторни записи не са изплатени на новообразуваната кооперация, не променя фактическите и правни изводи на въззивния съд за неоснователност на предявения иск.
Като постановено в отсъствие на въведените с жалбата основания за касиране и съгласно чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./ обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 354 от 13.02.2008 г. по в. гр. д. № 551/07 г. на Великотърновския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: