О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 778
гр.София, 09.06.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни, две хиляди и четиринадесета гоодина в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2012 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 06.12.2013г. по гр.д.№ 831 / 2013г., с което АС Пловдив е отхвърлил иск с правно основание чл.55 ззд.
Жалбоподателят – Д. Я. С., чрез процесуалния си представител, поддържа, че с решението е даден отговр на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиви и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът – [фирма], в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата не следва да бъде допускана до разглеждане по същество от касационния съд,тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от Д. Я. срещу [фирма] иск за заплащане на сумата 53 846,07 евро /петдесет и три хиляди осемстотин четиридесет и шест евро и седем евроцента/, получена при начална липса на основание от дружеството съгласно издаден на 11.12.2008 г. от К. А. приходен касов ордер, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Съдът е приел за установено, че с договор за покупко-продажба на право на строеж на недвижим имот от 11.12.2008 г., сключен с н.а. № т. , рег. № , н.д. № г., [фирма] – Пловдив, действащ, чрез управителите си К. А. и Д. Г., представлявани в нотариалното производство от адвокати И. Н. и Р. С., е продал на Д. С. правото на строеж върху два самостоятелни обекта – апартамент № и апартамент № , и двата в жилищен блок № , строящ се в УПИ обществено и жилищно застрояване, кв. ,[жк], [населено място], ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, при описани в акта граници, за обща цена от 40 200 лв., заплатена от купувача на продавача при подписването на нотариалния акт.
Установено е, че на същата дата /11.12.2008 г./, е издаден приходен касов ордер, с който К. А., в качеството си на управител на [фирма], е получил от Д. С. 74 400 евро като плащане за апартаменти № и № , като на документа има и печат на дружеството. Прието е, че по делото няма събрани доказателства за наличие на друго правоотношение между страните /не е представен писмен договор за строителство, а и от представените доказателства е видно, че строителството на сградата е било осъществено от друга фирма [фирма] – Пловдив, на когото жалбоподателят е заплатил на 30.09.2010г. 72 209,24 лв. за строителните работи/.
Съдът е счел, че основното възражение на ответника е, че плащането не е било прието надлежно от него поради законовото му представителство от двамата управители само заедно и по тази причина е недействително и не го обвързва. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 1 ЗЗД изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. Съдът е счел, че при доказателствена тежест, лежаща върху ищеца, която му е била указана от първоинстанционния съд в доклада по чл. 146 от ГПК в съдебно заседание на 12.03.2013 г., той не е ангажирал доказателства, че е платил сумата 74 400 евро на овластен от закона представител на юридическото лице, тъй като по делото не е спорен факта, че към 11.12.2008г. [фирма] – Пловдив е било представлявано от двамата съдружници К. А. и Д. Г. само заедно. При тези данни съдът е приел, че единствено волеизявления или действия, изходящи и от двамата представители на дружеството, могат да го обвържат валидно, тъй като това обстоятелство е било вписано в търговския регистър и е било известно и на ищеца /предвид сключения между него и дружеството същия ден договор за покупко-продажба на право на строеж с н.а. № ./. Счел е, че поставеното ограничение в представителната власт на представляващите дружеството има действие по отношение на ищеца по аргумент за противното от разпоредбата на чл.141, ал. 2 ТЗ.
Съдът е приел, че плащането на сумата 53 846,07 евро не е било надлежно извършено, като то не може да обвърже дружеството, а единствено лицето, което я е получило, поради което предявеният иск с правно основание чл.55 ЗЗД е неоснователен.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: допустимо ли е съдът да обоснове решението си единствено на твърдения, чиято достоверност не е доказана, дължи ли произнасяне съдът по възражение на ответника, което не е намерило отражени в доклада по делото, предоставяне на парична сума без основание следва ли да се преценява от гледна точка на понятието за изпълнение на задължението по чл.75 ЗЗД, при двама представляващи следва ли плащането на дружество да се извърши задължително и на двамата. Представя решение от 11.02.2013г. по гр.д.№1090/2011г., ІІ т.о. на ВКС, в което е прието, че съдът е ограничен от исканията и възраженията на страните при изграждане на своите фактически и правни изводи, решение от 30.07.2013г. по гр.д.№479/2012г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че въззивният съд се произнася само по основания за неправилност посочени във въззивната жалба, решение от 15.04.2002г. по гр.д.№677/2001г., І г.о. на ВКС, в което е прието, че въззивният съд извършва самостоятелна преценка на фактите, решение от 29.10.2010г. по гр.д.№56/2010г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че докладът е свързан със задължението на съда да съдействува на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна, решение от 20.03.2012г. по гр.д.№284/2011г., ІІ г.о. на ВКС- за задължението на съда да изготви доклада с оглед становищета на страните и възраженията на ответника. Позовава се на ТР№1/2013г. на ОСГ ТК на ВКС за касационното производство и Постановление №1/13.07.1953г. на ВС , касаещо задължението на съда да мотивира решението си. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че въпросите, изброени в касационната жалба: допустимо ли е съдът да обоснове решението си единствено на твърдения, чиято достоверност не е доказана, дължи ли произнасяне съдът по възражение на ответника, което не е намерило отражени в доклада по делото, предоставяне на парична сума без основание следва ли да се преценява от гледна точка на понятието за изпълнение на задължението по чл.75 ЗЗД не са формулирани в контекста на дадени в акта на въззивния съд, разрешения на правния спор по тълкуването и прилагането на закона, а са отразени общо като въпроси по приложение на правната уредба. Искането за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК изисква въпросите, изложени от касатора да са релевантни с оглед на разрешения с атакуваното решение спор, което в случая не е налице. Съображенията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поддържани от касатора не обосновават наличието и на втората хипотеза от нормата да са от значение за развитие на правото. Това е така, защото в жалбата не е отразена непълнота, неяснота на правната уредба или противоречива уредба, изискваща по тълкувателен път да се изясни смисъла и съдържанието на съответните текстове от закона с нов принос в развитие на правото.
Настоящият състав намира, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: при двама представляващи следва ли плащането на дружество да се извърши задължително и на двамата. Даденото от въззивният съд разрешение на този въпрос е в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения: от 17.01.2012г. по т.д.№839/2010г., І т.о. на ВКС и решение от 18.11.2010г. по гр.д.№1539/2009г., ІV г.о. на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.12.2013г. по гр.д.№ 831 / 2013г. на АС Пловдив.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, след като жалбоподателят Д. Я. С. представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 2109 лева в седмичен срок от съобщаването му за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: