О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 778
София, 27.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 646/ 2009 и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 81 от 16.11.2007 г. по гр.д. № 652/2005 г. на К. районен съд, оставено в сила с решение №1675/13.11.2008 г. по гр.д. № 266/2008 г. на Пловдивски окръжен съд е отхвърлен иска , предявен от Д. Д. А., Ц. Т. Д. и Н. Д. Д. срещу О. на гр. К. за признаване на ищците за собственици на недвижим имот, представляващ парцели /УПИ/ ІХ-129 и VІІІ-138 в кв.146а по плана на града от 1997 г.
Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като го намират за необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Молят за уважаване на предявения иск, а по отношение допустимостта на касационното обжалване се позовават на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата като неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По делото е установено, че към 1959 г. имотът е представлявал нива от три декара в м. „Б” в землището на гр. К., като със съдебно решение по спор за собствеността му с трети лица е признато, че принадлежи на Д. и Г. Н. Д. по наследство и давностно владение, като Д. Н. Д. е наследодател на ищците. По плана от 1966 г. имотът е заснет като пл. № 1* намира се извън регулацията и е записан по разписния лист като нива, собственост на същите лица Д. и Г. Д. . През 1980 г. във връзка с изменение на регулацията и отреждане на имот пл. № 1* както и на други съседни имоти за обществено мероприятие- БТС- Т. база, същият е отчужден по реда на ЗТСУ, като за собственик е записан АПК, на когото е изплатено и съответно обезщетение. Мероприятието не е реализирано и към настоящия момент имотът е актуван като общински. Според ищците имотът винаги е бил владян от техния наследодател, обработван е и от тях или отдаван под наем на други лица, не е внасян в ТКЗС, поради което считат, че не са изгубили собствеността върху него, а през 1994 г. са се снабдили и с нотариален акт по обстоятелствена проверка на основание наследство и давностно владение. Представили са и решение на поземлената комисия от 13.01.1992 г. за възстановяване на имота – от 3 дка в м.”Б”, в стари реални граници, които обаче не са описани в решението.
Въззивният съд е приел на първо място, с оглед уточненията на исковата молба, че правото на собственост произтича от наследствено правоприемство и давностно владение, упражнявано от наследодателя на ищците за периода след 1959 г., а след смъртта му и от самите ищци, поради което е разгледал претенцията като предявена само на това основание. С оглед на този предмет на делото и като съобразил, че имотът е имал земеделски характер, е отхвърлил иска, тъй като не е проведена процедура по възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ. Не е обсъдено каква стойност и значение за делото има представеното решение на поземлената комисия за възстановяване на имота от 13.01.1992 г.
Съществен за изхода на делото е въпросът за легитимацията на ищците като собственици и то към към настоящия момент, като се има предвид, че имотът е бил нива, извън регулацията на населеното място, а при включването му в регулация е записан като собственост и отчужден от АПК. С оглед развитите касационни доводи и изложението по чл.280, ал.3, т.1 ГПК следва да се приеме, въпреки липсата на изрична обосновка, че основанието за допускане на жалбата до разглеждане е в хипотезата по чл.280 ал.1, т.1 ГПК, тъй като въпросът за собствеността на ищците е решен в противоречие с постоянната практика на Върховния касационен съд по приложението на ЗСПЗЗ, изразена в многобройни решения на отделни състави, както и в няколко тълкувателни решения.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е налице, тъй като в тази хипотеза се има предвид липсата на съдебна практика, или необходимост същата да бъде коригирана, докато в настоящия случай по съществения за делото въпрос ВКС има трайна и последователна съдебна практика.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба, подадена от Д. Д. А. и Н. Д. Д. против въззивно решение №1675/13.11.2008 г. по гр.д. № 266/2008 г. на Пловдивски окръжен съд.
Указва на касаторите, че следва да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 65, 25 лв. в 7 дневен срок от съобщението и да представят вносния документ, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва за насрочване след внасяне на държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: