Р Е Ш Е Н И Е
№ 779
София, 14.05.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при участието на секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 2754/2008 година по описа на V гр.отделение
Производството е по 290 от ГПК.
С определение № 167/26. ХІ.2008 г. постановено по настоящото дело № 2754/2008 г. на ВКС, V г.о. е допуснато касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд № 296 от 25.ІІІ.2008 г. постановено по гр.д. № 2133/2007 г. по касационната жалба на ответника М на о. , с което е оставено в сила решението на Варненския районен съд от 16.VІІ.2007 г. по гр.д. № 2524/2006 г., за уважаване на установителния иск на “Л” А. , представлявано от изпълнителния директор Г срещу Д. , представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството(МРРБ) и срещу М. на о. (МО) за собственост на реална част от недвижим имот с площ 7305 кв.м. при граници от север път, от изток- бетонов път, от юг – имот с пл.54 на “Л” А. и държавен имот, предоставен за ползване и управление на М. на о. за военно поделение и от запад – държавен имот, предоставен за ползване и управление на М. на о. за военно поделение.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК по въпроса за характеристиките, които определят един недвижим имот като публична държавна собственост, както и за тълкуване относно действие във времето на нормата на чл. 2 ал.2 от Закона за държавната собственост, с която са определени имотите, които са публична държавна собственост.
Ответникът по касация “Л” А. поддържа, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение от Варненския окръжен съд – правилно, поради което моли да се отхвърли жалбата.
За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съд взе предвид следното:
Предявената от “Л” А. претенция с правно основание чл. 97 ал.1 от ГПК(отм.) е уважена срещу ответниците М след като е установено по делото, че ищецът е придобил на публичен търг по чл. 199 от Д. процесуален кодекс (ДПК) с постановление за възлагане на недвижим имот на публичния изпълнител към регионалната дирекция гр. В. на А. за държавни вземания (АДВ) на 6.І.2004 г. недвижим имот срещу заплащане на сумата 443 000 лв за недвижим имот с площ от 21 700 кв.м. представляващ пл. № 54 в гр. В., кв. Аспарухово, Ю. промишлена зона при граници Варненско езеро, ГСМ-военно поделение, “П” А. , противопожарен път, както и построената в имота меласова база, състояща се от 9 сгради, изброени конкретно по вид и площи, който имот е собственост на длъжника по изп.дело № В 21-00-12-19130/2002 г. на дирекцията гр. В. към АДВ – “Б” ЕА. – със седалище и адрес на управление гр. Д., Силистренско шосе. В този имот ищецът е бил въведен във владение като купувач на публичния търг на основание чл. 215 ал.6 от ДПК. Процесната част от 7305 кв.м. представлява реална част от закупения на търг имот, чието местонахождение е уточнено със заключенията на вещото лице К. К. – основно и допълнителни, изслушани в първата инстанция.
Установено е, че с Постановление № 65 от 27.І.1950 на Министерския съвет е бил предоставен имот с площ 45 дка от М. на транспорта на М. на народната отбрана, който според заключенията на експертизата включва и процесните части. На 8. ХІІ.1961 г. с разпореждане № 2* на Министерския съвет по доклад на м. на земеделието е прието, че част от предоставения на МНО имот следва да се освободи и предаде за построяване на резервоар с вместимост 10 000 т меласа в района на В. база В. Именно с оглед на осъществяване вноса на меласа от К. след 1961 г. е изградена и функционирала т.нар.”М”, за която с изградените в нея сгради и терен 21700 кв.м. е съставен акт за държавна собственост на недвижим имот № 1638/20.І.1993 г. , в който е посочено, че той е предоставен за оперативно управление на ЕООД “М” Д. , която се явява правоприемник на държ.фирма “М” със седалище гр. Д.. С. преобразуване на посочените юридически лица, отразено в приложените по делото регистрации в Държавен вестник, “М”ЕА. получила ново наименование “Б” ЕД поради продажба на 80% пакет от акции, собственост на държавата по реда на чл. 25 ал.4 от ЗППДОП. С нот.акт № 19 том І нот.дело № 19/15.ІІ.2000 г. на нотариус Ж. К. – район на действие РС В. “Б” А. е продало на “Б” А. процесния недвижим имот, който впоследствие е бил предмет на публичния търг по ДПК, спечелен от ищеца, който се явява купувач на имота.
Ответникът МО поддържа, че този имот му е предоставен с Постановление № 65/27.І.1950 г. на МС, като се позовава на акт за публична държавна собственост № от 8. ХІІ.2003 г. Извършеното през ХІІ.1961 г. разпореждане с част от предоставения на военното поделение имот за изграждане на “М” е в съответствие с правомощията на Министерския съвет по това време.становено по делото е, че т.нар. ”М” е стопанисвана изцяло след 1961 г. от З. завод Д. и е служила за осъществяване на внос на меласа за нуждите на хранителната промишленост, а не е била стопанисвана от военното поделение, което се явява съсед, заедно с базата на“П”.
При така установените факти по делото, законосъобразно е прието, че процесния имот представлява актив в капитала на дружество с държавно участие ЕООД“М”- Д. , преобразувано в “Б” АД. Не съществуват законни пречки за извършеното от последното юрид.лице разпореждане в полза на длъжника по публичното изпълнение “Б” А. с нот.акт от 15.ІІ.2000 г. Предмет на сделката е имот, който по своето естество не представлява такъв по чл. 2 ал.2 от Закона за държавната собственост. Напротив, той в последните над 30 години преди приватизацията си е представлявал имущество, предоставено на държавно предприятие Д. захарен завод, което впоследствие е включено в капитала на търговско дружество, така че е налице основание за изключване на държавната собственост на основание чл. 2 ал.4 от ЗДС.
При така изяснените факти и права на страните по делото, поставените в определението за допускане на касационно обжалване материално правни въпроси не обуславят изхода на спора. При разглеждането на спора и постановяване на съдебния акт Варненският окръжен съд не е допуснал нарушенията по чл. 281 т.3 от ГПК, поради което съгласно разпоредбата на чл. 283 ал.1 от ГПК обжалваното решение следва да се остави в сила. Не е направено искане за присъждане на направените по делото разноски от ответника по жалбата, поради което такива не се присъждат – липсват и данни за внесени суми по договора за правна помощ.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 296 от 25.ІІІ.2008 г. на Варненския окръжен съд постановено по в.гр.д. № 2133/2007 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: