5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 779
гр. София, 07 юли 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1235 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 162006/14.12.2016 г. на [фирма] срещу въззивно решение № 7506/14.10.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 5827/2016 г. по описа на Софийски градски съд, IV „Г“ състав, с което като е потвърдено решение № II-69-102/16.12.2015 г. по гр.д. № 50821/2014 г. на Софийски районен съд, 69 състав, са уважени предявените от Т. Х. Л. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 2 КТ със Заповед № РД-15-154/05.08.2014 г. на изпълнителния директор на дружеството; по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител отдел „Административно-стопанска дейност“; и по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ за заплащане на сумата 8 420, 12 лв.– обезщетение за оставането му без работа поради уволнението, след извършено съдебно прихващане със сумата от 1 998 лв. – заплатено обезщетение по чл.220, ал.1 КТ. Въззивното решение в останалата му част, с която е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлена претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за оставането му без работа над присъдения размер от 8 420, 12 лв. до сумата от 9 228, 86 лв. и за периода от 09.09.2014 г. до 28.09.2014 г., не е обжалвано и е влязло в сила.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи основания за допускане на касационния контрол по чл.280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК по следните /уточнени от състава на ВКС, съгласно т.1 от ТР№1/19.02.2010 г. на ОСГТК/ въпроси: 1. Има ли значение за какъв срок е сключен договорът за управление на предприятието, за да е налице основанието по чл.328 ал.2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение със служител, заемащ ръководна длъжност; 2. Допустимо ли е бизнес – планът да е обективиран в друг акт, а не в договора за управление на предприятието; 3. Допустимо ли е връчването на заповедта за уволнение да се извърши чрез способите, предвидени в ГПК.
Ответната страна по жалбата – Т. Х. Л., не е подал отговор в законоустановения срок.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Ищецът е заемал длъжността „ръководител отдел „Административно-стопанска дейност“ в ответното дружество. Трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.2 КТ със Заповед № РД 15-154/05.08.2014 г. на изпълняващия длъжността изпълнителен директор на [фирма], поради сключване на нов договор за управление с лицето, представляващо работодателя. Прието е, че договорът е прекратен на 09.09.2014 г., когато заповедта е връчена на служителя. Установено е, че с договор № РД 16-368/17.09.2013 г. министърът на здравеопазването е възложил управлението на лечебното заведение – работодател на д-р Ч. Ч., Надежда Б. – К. и И. К. – членове на Съвета на директорите, предсрочно освободени с решение на едноличния собственик на капитала по протокол № РД 16-203/11.07.2014 г. на основание чл.19, т. 4 от Договора за възлагане на управлението. За членове на Съвета на директорите до края на срока, определен в договора от 17.09.2013 г. са избрани П. М., Б. А., Блага Д., Б. Д. и П. Д.. С протокол № 1 от 11.07.2014 г. С. на директорите, спазвайки решението на принципала на дружеството, определил П. Д. за изпълнителен директор на основание чл.244, ал.2 и ал. 4 ТЗ и § 1а от Наредба № 9 от 26.06.2000 г. Предвид промяната в персоналния състав на СД, са сключени допълнителни споразумения от 11.07.2014 г. с новите членове на управителния орган и с изпълнителния директор, в които е посочено, че същите представляват неразделна част от договора за управление от 17.09.2013 г. и продължават неговото изпълнение.
Въззивният съд е приел, че ищецът е заемал ръководна длъжност по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КТ, но за да има право работодателят да прекрати трудовото правоотношение с него на основание чл.328, ал.2 КТ, следва да е налице сключен договор за управление с ръководителя на предприятието, чието изпълнение е започнало и уволнението да е осъществено в срок до 9 месеца от датата на сключването на договора. В тази връзка е посочено, че с издалият уволнителната заповед изпълнителен директор – П. М. -е бил сключен договор за управление на предприятието, считано от момента на подписване на допълнителното споразумение от 11.07.2014 г. за встъпването й в длъжност; че споразумението има характеристиките на нов договор за възлагане на управление и от този момент тече 9-месечния срок по чл.328, ал.2 КТ, тъй като всеки договор се характеризира със своите страни, предмет и съдържание. Макар и да има препращане към договора от 17.09.2013г., става въпрос за нов договор за управление, тъй като страните по допълнителното споразумение са различни. В тази насока не са възприети изводите на първоинстанционния съд, че 9 – месечният срок за упражняване на правото на уволнение по чл.328, ал.2 КТ е започнал да тече от датата на първоначалния договор – 17.09.2013 г. и е изтекъл към момента на издаване на заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца. Въззивният съд е посочил , че дори с едно и също лице да е сключен повторно нов договор за управление на предприятието, деветмесечният срок би започнал да тече от момента на сключване на последния договор, доколкото целта на разпоредбата по чл.328, ал.2 КТ е обезпечаване възможността на работодателя да подбере свой управленски екип. Същевременно, обсъждайки представените по делото доказателства, съдът е приел за ирелевантно за спора обстоятелството, дали чрез препращането към първоначалния договор за управление, е налице бизнес програма за управление на дружеството. Уволнението на посоченото в заповедта основание е счетено за незаконно, поради това, че според съда, договорът за управление с изпълнителния директор Пл.М. е сключен при условията на §1а от Наредба № 9 от 26.06.2000 г. – до провеждане на конкурс за нов управител. В тази връзка е направен извод, че представляващият работодателя и издател на заповедта не е разполагал с правото за прекратяване на трудовите правоотношения на лицата, заемащи ръководни длъжности, предвид временния характер на неговото управление. Прието е, че назначеният при тези условия за управляващ дружеството, не може да уволнява служители, заемащи ръководни длъжности, тъй като целта на договора за управление в този случай не е постигане на конкретен финансов или стопански резултат въз основа на изработен бизнес план, а се свежда само до организиране на работата в лечебното заведение и осигуряване изпълнението на основните му дейности до провеждане на конкурс за избиране на нов управител. По-краткият срок на управление не предполага необходимост от сформиране на ръководен екип за постигане на определени стопански резултати в работата на дружеството. Посочено, че основанието по чл.328, ал.2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение със служители с ръководни функции, е предоставено единствено на лице, на което в съответствие с действащата нормативна уредба, по предвидения ред е възложено управлението на предприятието, част от което е и постигането на определени икономически показатели в рамките на бизнес задача, която следва да бъде изпълнена в рамките на редовен мандат на управителния орган. В случая тези обстоятелства не са били налице, поради което издадената заповед е преценена за незаконосъобразна и са уважени предявените от служителя обективно съединени искове по чл.344, ал.1 т.1 – т.3 от КТ.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационния контрол по първия изведен в изложението на касатора правен въпрос. Въпросът е правно значим, защото е обусловил решаващата воля на съда в атакуваното въззивно решение, а липсата на формирана задължителна практика на ВКС е основание касационното обжалване да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК /в т.см. – т. 4 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/.
Вторият и третият формулирани в изложението въпроси не са обуславящи за спора, поради което нямат претендираното от касатора правно значение и по тях касационният контрол не следва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №7506/14.10.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 5827/2016 г. по описа на Софийски градски съд в обжалваната му част.
УКАЗВА на касатора [фирма] – София, със съдебен адрес – [населено място], пл. „М.“ № 1, ет. 8, стая 13- адв. И. С., че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 264.58 лв. за разглеждане на касационната жалба и да представи платежния документ по делото. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията на съда, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.