О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 779
гр.София, 08.12.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на първи декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 731/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Н. С. , едноличен търговец с фирма „А”, гр. В., подадена чрез процесуалния й представител адвокат Ф. К. от АК-В. Търново срещу решението на Великотърновския апелативен съд № 121/26.05.2009 год., постановено по в.гр.дело № 204/2009 год. в частта му, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд № 218/29.12.2008 год. по гр.дело № 54/2007 год. в частта, с която е отхвърлен предявеният от ЗК”С”, с. С. иск по чл.327, ал.1 ТЗ ответницата-касатор е осъдена да заплати на ищеца сумата 13 809,60 лева, представляваща цената на закупена пшеница по фактура № 3170/31.08.2005 год. ведно със законната лихва и следващите се съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че в противоречие с данните по делото и разпоредбите на чл.103 и чл.104 ЗЗД съдът е осъдил ответницата да заплати цената на закупената стока по процесната фактура, като не е зачел погасителния ефект на направено извънсъдебно прихващане на претендираното от ищеца вземане с нейно насрещно вземане в размер на същата сума за доставени препарати за растителна защита по фактура № 406/30.09.2005 год., при което положение е налице погасяване на взаимните задължения на страните по двете фактури. Поддържа становище, че материалноправният ефект на прихващането е настъпил веднага по силата на постигнато съглашение от 30.09.2005 год. преди възникването на последващите правоотношения между страните във връзка с издадените в полза на едноличния търговец записи на заповед от 03.10.2005 год. и 26.04.2006 год., касаещи други доставки на препарати за растителна защита – предмет на изп.дела № 187/2006 год. и № 361/2007 год.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно погасителния ефект на извършеното извънсъдебно прихващане на насрещни вземания, който въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.103 и чл.104 ЗЗД, позовавайки се на приложените към жалбата пет решения на различни състави на ВКС, както следва: р. № 1660/05.07.1963 год. по гр.дело № 1092/1963 год. на І г.о., р. № 1492/06.06.1957 год. по гр.дело № 3823/1957 год. на ІV г.о., р. № 834/29.11.1999 год. по гр.дело № 201/1998 год. на І г.о., р. № 107/23.02.2005 год. по т.дело № 470/2004 год. на ТК-І т.о. и р. № 1244/28.12.1998 год. по гр.дело № 551/1998 год. на ІІ г.о.
Ответникът по касационната жалба ЗК”С”, с. С., общ. В. Търново чрез процесуалния си представител адвокат М. Н. от АК-В. Търново поддържа становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид соченото основание за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но предвид съдържащите се в нея оплаквания, настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос от решаващо значение за крайния изход на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
С въззивното решение в обжалваната му част след частична отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение въззивният съд е уважил предявения иск по чл.327, ал.1 ТЗ, като е осъдил ответницата да заплати на земеделската кооперация цената на закупената стока по процесната фактура. По делото е безспорно установено, че през процесния период страните са били в облигационни отношения във връзка с доставка на препарати за растителна защита от страна на ответницата и покупко-продажба на произведена от ищцовата ЗК”С” продукция. Не се спори, че ответницата е закупила стоката по процесната фактура № 3170/31.08.2005 год. на стойност 13 809,60 лева/с включен ДДС,/, по която няма извършено плащане на цената.становено е също, че на 30.09.2005 год. ответницата е издала фактура № 406 за доставени на кооперацията химически препарати на стойност 13 870,94 лева, като с протоколно съглашение от същата дата е предвидено да се прихванат задълженията по двете фактури, като разликата от 61,34 лева ще се преведе по банков път или ще се прихване от следващи плащания. От страна на ЗК”С” съглашението е подписано от главния счетоводител, като по делото липсва изявление за прихващане на насрещното вземане отправено от ответницата до законния представител на кооперацията/нейния председател/ съгласно разпоредбата на чл.104 ЗЗД. Нещо повече, в резултат на извършения от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза цялостен анализ на всички разплащания между страните във връзка с осъществените доставки на стоки помежду им, се установява, че в изплатените от ЗК”С” на едноличния търговец суми по изп.дело № 187/2006 год. на ЧСИ общо 58 738,57 лева е включена и сумата 13 870,94 лева по фактура № 406/30.09.2005 год. Доказателства за плащане от стана на ответницата по цената по процесната фактура № 3170/31.08.2005 год. по делото няма представени. При тези фактически данни, апелативният съд е приел, че не са налице условията на чл.104, ал.1 ЗЗД и не е настъпил материалноправния ефект на направено извънсъдебно прихващане между двете насрещни вземания, тъй като протоколното съглашение от 30.09.2005 год. е подписано от лице без представителна власт и не обвързва кооперацията, а по делото липсват данни, че ответницата е отправила последващо изявление за прихващане до ЗК”С”. Направен е решаващия извод, че към момента на гледане на делото ответницата няма насрещно вземане към ищеца по фактура № 406/30.09.2005 год. /сумата по тази фактура й е изплатена като част от общото задължение на кооперацията по изп.дело № 187/2006 год./, поради което тя дължи неизплатената цена на закупената пшеница по процесната фактура № 3170/31.08.2005 год.
Видно от изложението към касационната жалба поставеният от касатора материалноправен въпрос, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, е свързан с приложението на чл.104 ЗЗД и материалноправния ефект на изявлението за извънсъдебно прихващане на насрещни вземания. По отношение на този въпрос, обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като цитираните и приложени към жалбата решения на отделни състави на ВКС по конкретни дела, постановени по реда на отменения ГПК от 1952 год. не представляват задължителна съдебна практика на ВКС по смисъла на цитирания текст, който включва ППВС при действието на ЗУС, тълкувателни решения на ОСГК и ОСТК на ВКС при действието на ЗСВ, както и решения на тричленни състави по граждански и търговски дела, постановени при действието на новия ГПК в сила от 01.03.2008 год. В тази връзка представените решения са неотносими.
Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като представените съдебни решения не обосновават противоречива съдебна практика на съдилищата по поставения материалноправен въпрос. В приложените р. № 1492/06.06.1957 год. по гр.дело № 3823/1957 год. на ІV г.о.; р. № 1660/05.07.1963 год. по гр.дело № 1092/1963 год.; р. № 843/29.11.1999 год. по гр.дело № 201/1998 год. на І г.о. на ВКС е прието, че по силата на чл.104 ЗЗД за да се извърши извънсъдено прихващане на изискуеми и ликвидни насрещни вземания е необходимо валидно изявление от страната-носител на това право, която иска да извърши прихващането, отправено до другата страна. В случая обаче, с оглед конкретните данни по делото, прихващане на вземанията по двете фактури няма, тъй като такова изявление от страна на ответницата до надлежен представител на ищцовата кооперация не е направено, а освен това – впоследствие същото това вземане е включено в задълженията, които обезпечават вземанията на ответницата към ищеца във връзка с издадените два броя записи на заповед и е погасено чрез плащане по образуваното изп.дело № 187/2006 год.
По настоящото дело въззивният съд е извършил преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства и прилагайки точно материалния закон е направил извода за основателност на предявения иск по чл.327, ал.1 ТЗ. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал по делото е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение поради неговата неправилност съгласно чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, тъй като не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Апелативен съд Велико Търново № 121/26.05.2009 год., постановено по в.гр.дело № 204/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: