О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 779
София, 12.08.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 504/2009г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. К., с. Г.,община Троян, срещу въззивно решение от 20.01.2009г. по гр. дело № 207/2008г. на Ловешкия окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по процесуалноправни и материалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК. Въпросите касаят изследване на факти и произнасяне по въпроси, които не са спорни по делото, а оттук и извеждане на несъответстващи правни изводи- в разглеждания случай за наличие на съсобственост между ищеца и трето на делото лице, както и за евентуално придобиване по давност от ищеца на идеални части от недвижим имот, принадлежащи на другия съсобственик.
Ответникът по касация Д. . чрез Министъра на р. р. и благоустройството, представляван от областен управител- Л. , не изразява становище по жалбата.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение № 17/21.04.2008г. на Троянския районен съд по гр.д. № 875/2007г. По реда на чл.208,ал.1 ГПК/отм./ е отхвърлен предявеният от М. И. К. против Д. , представлявана от Министъра на р. р. и благоустройството иск за установяване правото на собственост на основание наследство и давност върху имот от 1 800 кв.м., представляващ УПИ *, кв.48 по кадастралния и регулационния план на с. Г..
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищецът е един от наследниците на И. М. К. ,поч.1977г. С договор за покупко-продажба по нот.акт № 114/1928г. Иван К. е закупил пет имота, измежду които и бахча от 10 дка.в с. Г.. Последният имот е включен в регулация и са образувани парцели. С АДС от 1962г. е актуван като държавен с отбелязване,че е стар общински имот. Процесният имот представлява част от земеделски имот, придобит по силата на договор от наследодателя на ищеца през 1928г. Не е установено по делото имотът да е придобит от Д. . или общината по надлежен ред. Но ищецът не е доказал да е собственик на имота, защото освен него има и друг сънаследник – П. К. Не е установено от гласните доказателства той да е владял имота само за себе си. Съсобственикът, който се позовава на придобивна давност, трябва да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял и частите на другия сънаследник. Това не е доказано по делото.
Налице са предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Повдигнатите от касатора и разрешени в обжалваното решение правни въпроси относно предмета на доказване по спора, обуславя изхода на делото. Трайна е практиката на ВКС по прилагане на процесуалните правила /чл.109,ал.1 ГПК /отм./, чл.127, ал.1 ГПК /отм./, чл.188, ал.1 ГПК /отм.//, задължаващи решаващия съд да отдели спорните от безспорните по делото факти и обстоятелства и да преценява събраните в процеса доказателства с оглед спорните по делото факти, твърденията и доводите на страните. В разглеждания случай, преценявайки активната легитимация в процеса по предявения срещу Д. . установителен иск за правото на собственост върху имот, за който ищецът отрича да е държавна собственост и твърди, че е негова, в противоречие с трайната съдебна практика, въззивният съд е изследвал факти и обстоятелства, които не са релевирани като спорни в процеса – а именно по отношение придобиване на сънаследствената част от страна на ищеца спрямо трето на делото лице. Оттук съдът е изместил предмета на доказване и даденото разрешение на тези процесуални въпроси са обусловили изхода на делото. Следва да се приеме, че е налице основанието на чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество. Касаторът следва да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.01.2009г. по гр. дело № 207/2008г. на Ловешкия окръжен съд.
Указва на М. И. К., гр.с. Гумощник,община Троян, да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лева и да представи вносния документ в едноседмичен срок от съобщението.
Насрочва делото за разглеждане в съдебно заседание. Делото да се докладва на председателя на ІІг.о. за определяне на дата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.