2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 78
гр. София, 01.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 154 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по подадена от ТП „Държавно горско стопанство“ – Плевен, молба за отмяна на влязлото в сила решение № 147/06.04.2017 г. по възз. гр. дело № 105/2017 г. на Плевенския окръжен съд, с което, като е потвърдено решение № 321/21.12.2016 г. по гр. дело № 626/2015 г. на Червенобрежкия районен съд (ЧРС), е отхвърлен, предявеният от молителя срещу Л. Н. Л., осъдителен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД за заплащане на сумата 7 040.93 лв., представляваща 50 % от стойността на добита дървесина от недвижим имот № ….. в землището на [населено място], общ. Червен бряг, съгласно договор от 02.03.2000 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, и в тежест на молителя са възложени разноските по делото.
В молбата, като основание за отмяна се навежда това по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Молителят твърди, че на 21.08.2018 г. в неговото деловодство е постъпила молба с вх. № 2222/21.08.2018 г. за доброволно изпълнение на сумата за присъдените разноски по делото, подадена от наследниците на ответника Л. Н. Л., към която е било приложено удостоверение за неговите наследници с изх. № 49/16.04.2018 г., от което е видно, че той е починал на 16.02.2017 г. – преди разглеждането на делото от окръжния съд в открито съдебно заседание на 09.03.2017 г.
Ответниците по молбата за отмяна Н. Д. Н., Л. Д. Н. и Н. Л. Т. в откритото съдебно заседание в настоящото производство, а първият от тях – и в писмения си отговор, излагат становище и съображения за неоснователност на молбата за отмяна.
Също в откритото съдебно заседание е заличена като страна по делото В. Б. Н., която неправилно е била конституирана като ответница по молбата за отмяна от ЧРС.
Както е прието и в определение № 40/28.01.2019 г., постановено по делото по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК, молбата за отмяна е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице, когато се открият нови обстоятелства и/или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, или с които тя не е могла да се снабди своевременно. Това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след влизането в сила на решението, и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните ? права. В този смисъл, новите обстоятелства, респ. новите писмени доказателства трябва да са от такова естество, че ако са били установени, съответно – представени пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение.
В случая, от представеното с молбата за отмяна удостоверение с изх. № 49/16.04.2018 г. за наследниците на ответника по иска по чл. 79 от ЗЗД Л. Н. Л., се установява, че същият е починал на 16.02.2017 г. – преди разглеждането на делото от въззивния (окръжния) съд в откритото съдебно заседание на 09.03.2017 г., в което е приключено съдебното дирене и делото е обявено за решаване, както и че починалият ответник е оставил за свои наследници по закон тримата ответници по молбата за отмяна Н. Л. Т., Л. Д. Н. и Н. Д. Н.. Установява се и че удостоверението за наследници е било приложено към подадената от последните трима, молба за доброволно плащане на присъдените разноски по делото, която е получена в деловодството на молителя на 21.08.2018 г.
При така установените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че представеното удостоверение за наследници съставлява ново писмено доказателство, удостоверяващо ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно – смъртта на ответника Л. Н. Л.. Това е така, защото нормалната дължима грижа на молителя-ищец при водене на производството не обхваща това, той да следи дали ответникът е починал след завеждането на исковата молба по делото – за това следва съдът да следи служебно, като в случая молителят е узнал за това обстоятелство едва на 21.08.2018 г. – повече от осем месеца след влизането в сила на въззивното решение, чиято отмяна се иска.
Това ново обстоятелство, обаче не е от съществено значение за делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК.
На първо място, настъпилата в течение на въззивното производство по делото, смърт на ответника Л. Н. Л., дори и да бе била своевременно релевирана по делото, не би могла по никакъв начин да промени правните изводи на окръжния съд по съществото на материланоправния спор – за отхвърлянето на предявения срещу него иск по чл. 79 от ЗЗД за заплащане на съответната част от стойността на добитата дървесина от процесния имот съгласно процесния договор от 02.03.2000 г. За да отхвърли иска с влязлото в сила решение, въззивният съд е приел, че по делото липсват доказателства процесната сеч през 2015 г. да е извършена от ответника Л. Н. Л., както и че още през 2014 г. – приживе – той е дарил своята част от процесния имот, поради което е нямало как да се ползва от него, включително да добива дървесина и да получава продажната ? стойност.
На второ място, фактът на смъртта на ответника слага край на неговата провосубектност и правоспособност, поради което води до процесуална недопустимост на постановеното спрямо него, влязло в сила въззивно решение, но този порок на съдебното решение подлежи на отстраняване само по пътя на инстанционното обжалване, а не по реда на настоящото производство за отмяна. Макар и процесуално недопустимо, след като е влязло в сила въззивното решение обвързва със силата на пресъдено нещо както молителя-ищец, така и наследниците по закон на починалия ответник, тъй като процесуалното правоприемство по чл. 227 от ГПК настъпва по силата на закона от момента на смъртта, като е без значение дали този факт, настъпил по време на въззивното производство, е станал известен на съда и дали той реално е конституирал наследниците на мястото на починалия ответник; без значение е и дали те желаят да го заместят в процеса. От друга страна, неконституирането им реално като ответници по делото би могло да доведе до нарушаване единствено на тяхното право на участие и на защита в процеса, но по никакъв начин не би могло да промени материалноправното и процесуалното положение на насрещната страна по делото, в случая – на молителя-ищец. Поради това, единствено и само наследниците на починалата в течение на производството страна биха могли да подадат основателна молба за отмяна на влязлото в сила решение, и то не в хипотезата на т. 1, а на основание т. 5 на чл. 303, ал. 1 от ГПК (в този смисъл е и константната практика на ВКС, например – решение № 275/22.12.2014 г. по гр. дело № 3246/2014 г. на III-то гр. отд. на ВКС, както и разясненията в мотивите към т. 11 от тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС).
Изложеното се отнася и за отговорността за разноските по делото, присъдени с влязлото в сила съдебно решение, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 78 от ГПК тяхното присъждане зависи изцяло от (отговорността за разноски е функция на) изхода на материалноправния спор. Издаденият в случая срещу молителя-ищец и в полза на починалия ответник, изпълнителен лист за разноските по делото, съгласно разпоредбите на чл. 227 и чл. 429, ал. 1, във вр. с чл. 426, ал. 1 от ГПК, ползва и наследниците по закон на последния – негови процесуални правоприемници по делото, като в тази връзка следва да се има предвид, че изпълнителното производство е продължение на исковото производство в рамките на гражданския процес.
По изложените съображения, тъй като обективно не е налице, наведеното от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, молбата му за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без уважение.
При този изход на делото, на молителя не се дължат разноски, каквито той претендира. Също предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, молителят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата за отмяна Н. Д. Н., претендираните и направени от него разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер 800 лв. По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, молителят дължи и следва да бъде осъден да заплати, и претендираните от В. Б. Н. разноски за адвокатско възнаграждение в размер 600 лв., тъй като макар и неправилно конституирана от ЧРС и заличена от настоящия съдебен състав като ответница по молбата за отмяна, в това си качество тя е заплатила тези разноски за изготвения и подаден от нейно име от процесуалния ? пълномощник по делото адв. К. П., отговор на молбата за отмяна.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ТП „Държавно горско стопанство“ – Плевен за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК на влязлото в сила решение № 147/06.04.2017 г. по възз. гр. дело № 105/2017 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 321/21.12.2016 г. по гр. дело № 626/2015 г. на Червенобрежкия районен съд.
ОСЪЖДА ТП „Държавно горско стопанство“ – Плевен да заплати на Н. Д. Н. с ЕГН [ЕГН] сумата 800 лв. (осемстотин лева) и на В. Б. Н. с ЕГН [ЕГН] сумата 600 лв. (шестстотин лева) – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: