3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
София 31.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК , ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3538 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Община Бяла, обл.В., представлявана от кмета А. Т. чрез адв.Й. Б. от В. адвокатска колегия срещу решение № 74 от 19.06.18г.по в.гр.дело № 117/18г.на Варненския апелативен съд, с което същата страна е осъдена на основание чл.59 ЗЗД да заплати на ищците обезщетение за ползването без правно основание на реална част от 550 кв.м.от имот с идентификатор /№/ по КККР на [населено място], целият с площ от 3840 кв.м., както следва: сумата 11 800 лв на М. Д. Г. като собственик на 4/12 ид.ч. от имота; сумата 17 700 лв на З. К. И. като собственик на 6/12 ид.ч.от имота; сумата 2 950 лв на Г. Н. С. като собственик на 1/12 ид.ч. от имота; сумата 2 950 лв на К. Н. И. като собственик на 1/12 ид.ч.от имота.
Касаторът сочи, че са налице основанията по чл.280 ал.1 и т.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следния правен въпрос: Когато не са платени обезщетения и не е проведена докрай процедурата по отчуждаване на недвижим имот за улица и имотът е останал в патримониума на собствениците, то неплатените обезщетения представляват ли обогатяване на общината, която е провеждала тази процедура и обеднели ли са собствениците с пазарната стойност на имота, след като не са загубили собствеността.
В отговор по чл.287 ГПК ответниците по жалбата М. Д. Г., З. К. И., Г. Н. С. и К. Н. И. чрез пълномощника им адв.Д. А. от Добричка адвокатска колегия считат,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че с влязло в сила на 25.01.17г.решение № 4060/7.11.16г.по гр.д.№ 5529/16г.на В., 34 състав е признато за установено в отношенията между страните,че ищците са собственици на процесния имот при следните квоти: 4/12 ид.ч.за М. Д. Г., 6/12 ид.ч.за З. К. И., и по 1/12 ид.ч.за Г. Н. С. и К. Н. И..Посочено е,че ответната община е изградила върху имота [улица]- 2010г.,установявайки по този начин владение без правно основание, поради непроведена по съответния ред отчуждителна процедура. Такава процедура е започнала с издаване на решение № 29-217 по протокол 29/9.04.01г.на Общински съвет Б., с което е одобрено откриване на производство за отчуждаване на имоти,попадащи в трасето на проектни улици.С протоколи № 4,5,6 и 7 от 22.05.01г.са извършени оценки на имотите, но няма издадени заповеди за отчуждаване и не е платено обезщетение.
При тези данни по делото въззивният съд е направил извод, че е налице фактическия състав на чл.59 ЗЗД за успешното провеждане на иска.Изложил е съображения, че отреждането на имота за [улица].изменение на дворищно и улично-регулационния план определя само предназначението на имота, но не и правото на собственост.Тъй като изграждането на улицата не е предприето по установения от закона ред, това не дава основание за ползването на имота, принадлежащ на ищците.Обогатяването на общината се съизмерва с обезщетението,което е дължала на собствениците, но е спестила от непровеждането докрай на предприетата отчуждителна процедура. Обедняването на ищците се изразява именно в неполученото обезщетение, което е в размер на пазарната стойност на имота съгласно чл.209 ал.2 т.1 ЗУТ/отм./, което е присъдено от съда въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза и съобразно квотите на съсобствениците.
Касационно обжалване на възивното решение следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Поставеният от касатора въпрос: Когато не са платени обезщетения и не е проведена докрай процедурата по отчуждаване на недвижим имот за улица и имотът е останал в патримониума на собствениците, то неплатените обезщетения представляват ли обогатяване на общината, която е провеждала тази процедура и обеднели ли са собствениците с пазарната стойност на имота,след като не са загубили собствеността, е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото, доколкото по него не е постановена практика на ВКС.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като приложеното решение № 18 от 8.02.13г.по гр.дело № 583/12г.на ІІ г.о.на ВКС по чл.290 ГПК, не е по поставения въпрос.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 74 от 19.06.18г. по в.гр.дело № 117/18г.на Варненския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора Община Бяла да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 708 лв за разглеждане на касационната жалба в едноседмичен срок от съобщението.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва да Председателя на ІV г.о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.