О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.780
гр. София, 24.10.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№3584 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. В. и М. А. Р. срещу решение №1532 от 10.07.2015 г. по в.гр.д.№4480/2014 г. на Софийски апелативен съд. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №4639 от 20.06.2014 г. по гр.д.№9697/2012 г. на СГС, поправено с решение №17372 от 13.10.2014 г. по същото дело, в частта, с която са отхвърлени предявените от В. А. В. и М. А. Р. срещу [фирма] искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумите от по 10 000 лв. до 70 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща им А. В. К., настъпила на 14.04.2012 г., в резултат от ПТП.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, доуточнен от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС: За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, като по отношение на така формулирания въпрос се твърди наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Ответникът по касация заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е отчел извършеното от ответника извънсъдебно плащане на суми в размер на по 80 000 лв. на всеки от ищците и като взел предвид възрастта на пострадалия наследодател на ищците, общественото му положение и близките му отношения с ищците, както и лимита на застрахователно обезщетение към датата на ПТП, е приел, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди е от 90 000 лв. за всеки от ищците.
Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че поставеният материалноправен въпрос е формирал правната воля на съда, тъй като решаването му е обусловило частичното отхвърляне на предявения иск. По отношение на този въпрос е осъществено и основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, предвид обстоятелството, че въпросът за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, е решен в противоречие със задължителната съдебна практика /обобщена в ППВС №4/68 г., доразвита в цитираните от касатора решения, а и в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК/, според която, при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, резултат от причинена смърт, от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, като от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди – следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент.
Предвид наличието на визираната задължителна практика, касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а тъй като ищците са освободени от заплащане на държавна такса, такава не се дължи и за касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1532 от 10.07.2015 г. по в.гр.д.№4480/2014 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение №4639 от 20.06.2014 г. по гр.д.№9697/2012 г. на СГС, поправено с решение №17372 от 13.10.2014 г. по същото дело, в частта, с която са отхвърлени предявените от В. А. В. и М. А. Р. срещу [фирма] искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумите от по 10 000 лв. до 70 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща им А. В. К., настъпила на 14.04.2012 г., в резултат от ПТП.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.