2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 781
София, 15.10.2018.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1806 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Й. Т. К., С. К. М., М. С. К. и К. С. К. – К. чрез адв.А. И. срещу решение № 8390 от 12.12.17г.по в.гр.дело № 12814/16г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решението от 22.06.16г.,постановено по гр.дело № 34966/12г.на Софийски районен съд,38 състав.С него е признато за установено по иск с правно основание чл.124 ГПК, предявен от [фирма] по отношение на жалбоподателите, че договор за наем от 1.09.2004г.е в сила към дата 11.09.12г. /датата на подаване на исковата молба/, тъй като нотариална покана рег.№ 2853,том НБ № 71 от 20.03.12г.на нотариус № 40 при НК не може да породи прекратително действие, поради това, че наемодателят, поискал прекратяването, се явява неизправна страна поради неизпълнение на договорните си задължения.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателите сочат основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по недопустим установителен иск за съществуване на прекратени договорни правоотношения.
Ответникът по жалбата не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че предявените установителни искове са допустими.Изложил е съображения,че фактът ,че установителната претенция е оспорена от противната страна обуславя правния интерес за ищеца.Направен е извод относно наличие към датата на исковата молба на облигационно отношение между страните, породени от сключените помежду им договори за наем от 1.09.2004г.От събраните по делото доказателства съдът е приел,че не е установено ответниците да са изпълнили задълженията си, уговорени в чл.3 т.2 и т .3 от договора,а именно : да осигурят съдействие на наемателя пред съответните органи по повод поставянето на временни сгради в недвижимия имот,както и за построяване на масивни сгради, където е необходимо съгласието на собственика на имота, както и задълженията си по чл.3 .1.1 от договора да осигурят свободен и безпрепятствен достъп на наемателя до наетия имот.Посочено е, че с оглед на това, че ответниците са неизправна страна по договорите за наем, сключени с ищеца, същите не могат да развалят по реда на чл.87 ал.1 ЗЗД.
Съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.10г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС,ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо,ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол и по правен въпрос,който не е посочен от жалбоподателя,а в случая такова основание е въведено в касационната жалба.За проверка на процесуалната допустимост на решението,като постановено по недопустим иск, настоящият състав счита, че следва да допусне касационното му обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 8390 от 12.12.17г., постановено по в.гр.дело № 12814/16г.на Софийски градски съд.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок да внесат държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв по сметка на ВКС и да представи доказателства за това.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о.за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.