5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ г.о. дело № 1293/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 781
гр.София, 30.10.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на втори октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1293/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ТПК”М. Д.”, [населено място] срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд № 446/28.09.2011 год., постановено по в.гр.дело № 693/2011 год. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Плевенския районен съд № 1098/05.07.2011 год. по гр.дело № 3171/2009 год. в частта му, с която е уважен предявеният от Р. Г. Т. от [населено място] иск по чл.58 ЗК и е отменено като незаконосъобразно решението на ОС на ТПК”М. Д.”, отразено в протокола от 24.04.2009 год., за прекратяване на членството й в кооперацията. Със същото въззивно решение е обезсилено първоинстанционното решение в частта му, с която на основание чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречие със ЗК е прогласена нищожност на чл.11, ал.1 от Устава на ответната кооперация /предвиждащ прекратяване на членството при прекратяване на трудовото правоотношение/ по съображения за недопустимост на иска като е прекратено производството по делото по този иск.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изложени са съображения, че предвиденото в чл.11, т.6 от Устава основание за прекратяване на членството при прекратяване на трудовото правоотношение с кооперацията не противоречи на императивни разпоредби на Закона за кооперациите, а само допълва предвидените в чл.12 хипотези, които са примерно, а не изчерпателно изброени. Навеждат се доводи, че в случая се касае за трудовопроизводителна, а не за потребителна или земеделска кооперация и изрично в устава й е залегнало като условие за членство полагането на личен труд, поради което е необходимо кандидатите да имат сключен трудов договор и най-малко пет години трудов стаж в кооперацията или в нейни дружества. В тази връзка прекратяването на членството на основание чл.11, т.6 от Устава не е изключване, а безвиновно основание, действуващо автоматично при прекратяване на трудовото правоотношение с кооперацията. Посочва се още, че обсъждайки срочността на подадената искова молба по чл.58 ЗК съдът недопустимо без да е сезиран се е произнесъл по редовността на процедурата за уведомяването на ищцата за процесното Общо събрание, тъй като в исковата си молба, а и впоследствие тя не твърди, че не е била поканена за събранието, а че не й било съобщено своевременно за взетите решения, за които тя е узнала по-късно когато е получила препис-извлечение от протокола.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК като обосновава противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС и съдилищата по поставения съществен материалноправен въпрос: императивна ли е нормата на чл.12 ЗК и допустимо ли е в Устава на кооперацията да се предвидят и други безвиновни основания за прекратяване на членството свързани с прекратяване на трудовото правоотношение с член-кооператора. Позовава се на приложените към жалбата две съдебни решения: № 81/20.10.2010 год. по гр.дело № 54/2010 год. на Царевския районен съд и р.№ 17/25.01.2011 год. по гр.дело № 793/2009 год. на ВКС, ГК-ІV г.о. Поставен е и процесуалния въпрос допустимо ли е в производството по чл.58 ЗК произнасяне по пороци на решението на ОС, свързани с процедурата за уведомяване, които не са били релевирани с исковата молба.
Ответницата по касационната жалба Р. Г. Т. от [населено място] не ангажира становище в законоустановения сок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, а с оглед изложените от касатора доводи, налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен предявеният иск по чл.58 ЗК и е отменено като незаконосъобразно решението на ОС на ТПК”М. Д.”, [населено място], отразено в протокола от 24.04.2009 год. за прекратяване членството на Р. Т. поради прекратяване на трудовото й правоотношение с кооперацията. Основният довод на съда е, че това решение е взето в противоречие с нормата на чл.12 ЗК. Изложени са съображения, че в закона са изброени изчерпателно хипотезите за прекратяване на членственото правоотношение и е недопустимо друго уреждане на основанията за прекратяване на членството извън посочените в ЗК, които не могат да бъдат произволно допълвани. В тази връзка е направен решаващият извод, че предвиденото в чл.11, ал.1, т.6 от Устава на кооперацията основание за прекратяване на членството при прекратяване на трудовото правоотношение се явява в противоречие с цитираната императивна норма на закона и не следва да бъде прилагано. Преценявайки допустимостта на предявения иск относно спазването на предвидения в ал.3 на чл.58 ЗК двуседмичен преклузивен срок въззивният съд се е произнесъл и по предвидения в Устава начин на уведомяване, като е приел, че ищцата не е била надлежно уведомена за насроченото на 24.04.2009 год. ОС на кооперацията, на което е било взето и атакуваното решение.
Така постановеното решение съдържа произнасяне по поставения в касационната жалба материалноправен въпрос: изчерпателно ли са изброени в чл.12 ЗК основанията за прекратяване на членството в кооперацията и в тази връзка – законосъобразно ли е прекратяване на членственото правоотношение поради прекратяване на трудовия договор с член-кооператора предвидено в Устава на кооперацията. Изхождайки от изложеното в касационната жалба, настоящият съдебен състав квалифицира основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предвид липсата на задължителна съдебна практика по този въпрос, тъй като няма данни, че приложеното към касационната жалба решение на РС-Царево е влязло в законна сила, а представеното решение по чл.290 ГПК на състав на ВКС, ГК е постановено по различен казус, свързан с прекратяване на трудово правоотношение и предявени искове по чл.344, ал.1 КТ за отмяна на уволнение на член-кооператор.
По поставения от касатора в изложението му правен въпрос може ли съдът в рамките на производството по чл.58 ЗК да разглежда основания за отмяна на решенията на ОС, на които ищецът не се е позовал, е налице задължителна практика на ВКС, която е в смисъл, че проверката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът е ограничена само до изрично посочените в исковата молба нарушения. Не могат да бъдат разглеждани други основания за отмяна, с които съдът не е сезиран в рамките на преклузивния срок по чл.58, ал.3 ЗК, както и допълнително наведени в хода на съдебното производство. В случая, обаче, поставеният процесуален въпрос не е релевантен, тъй като не се явява обуславящ за крайния изход на делото. Това е така, защото при изрично разгледаните във въззивното производство първоначално наведени от ищцата основания, обусловили крайния изход на спора, допълнително изложените от въззивния съд аргументи, че освен тях не е надлежно изпълнена процедурата за надлежното й уведомяване за процесното ОС, не обосновават извод за недопустимо произнасяне, тъй като мотивите не могат да бъдат обект на самостоятелно обжалване – аргумент от т.18 на ТР № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС.
По изложените съображения налице е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на ОС-Плевен само в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта относно уважения иск по чл.58 ЗК и е отменено решението на ОС за прекратяване членството на ищцата в ответната кооперация. След внасяне на следващата се държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси от страна на касатора делото следва да се насрочи в открито съдебно заседание.
По отношение на останалата част на въззивното решение, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е прогласена на основание чл.26, ал.1, пр.първо ЗЗД нищожността на клаузата на чл.11, ал.1, т.6 от Устава на ТПК”М. Д.” и е прекратено производството по делото в тази част не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като в касационната жалба липсва изрично искане и обосновка за наличие на основания по чл.280, ал.1 ГПК. Независимо от това, в тази част въззивното решение е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС, според която за разлика от сделките по ЗЗД, учредителните актове и решенията на ОС нямат облигационен характер и по отношение на тях са приложими специфични норми и критерии въведени в специални закони, което изключва приложимостта на нормите на ЗЗД относно тяхната недействителност.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд № 446/28.09.2011 год., постановено по в.гр.дело № 693/2011 год. в частта му, с която е потвърдено решението на Плевенския районен съд № 1098/05.07.2011 год. по гр.дело № 3171/2009 год. в частта, с която на основание чл.58 ЗК е отменено решението на ОС на ТПК”М. Д.”, [населено място] от 24.04.2009 год. за прекратяване на членството на Р. Т. в кооперацията.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок да представи документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 25 лева, след което делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: