О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 781
София, 27.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 22 юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 566/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 20.03.07 г. по гр. д. № 25 /2002 г. Исперихски районен съд е отхвърлил предявен от К. Т. , Ш. Т. и М. Т. срещу А. В. и Е. Р. , наследници на Р. Р. , устанивителни искове за собственост на дворни места (яслаци) с обща площ от 6517 кв. м. изключени от регулационния план на селото `1962 г. и попадащи в м. “Я” в масив 10 по плана за земеразделяне на с. Б..
С решение от 25.04.2008 г. по гр. д. № 59/2008 г. Разградски окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от ищците в срока по чл. 283, ал. 1 ГПК с довод за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. В изложението към касационната жалба поддържа, че материалноправният въпрос от значение за спора е дали имотът е могъл да бъде обект на давностно владение с оглед на това, че e бил застроен с жилище, е имал селищен характер. Този въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, което е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
Ответницитe по касация намират жалбата за неоснователна.
След проверка на данните по делото съобразно релевираното основание за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС на РБ, І г. о. намира, че е налице основание по т. 1 от чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
От фактическа страна е установено, че праводателят на ответниците е бил собственик на дворно място пл. № 1* за част от който имот са били отредени три парцела ІV, ІІІ и ІІІ, а останалата част с незатворена южна граница е била извън регулацията на с. Б., община И. по плана от 1937 г. Ответниците не са установили на какво основание праводателят им е придобил право на собственост върху имота и дали е бил носител на това право към момента на образуване на ТКЗС. Няма данни и за това дали Р. да е бил член на ТКЗС.
През 1962 г. спорните два имота са били изключени от регулацията на селото, но не са включвани в блокове на ТКЗС, а са раздавани за лично ползване.
През 1971 г. лицето Х. Ч. се е позовал на давностно владние за тях и снабдил с нот. акт за собственост, съставен по реда на чл. 483, ал. 2 ГПК. Същата година е продал имотите заедно с построената жилищна сграда, състояща се от пети стаи и салон и одая от две стаи, на наследодателя на ищците при спазване нотариалната форма на разпореждане.
Ответниците са заявили имотите за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и в тяхна полза е издадено позитивно решение. По искане на ищците също е постановено решение от ОСЗГ за възстановяване на имота в полза на ищците.
За да отхвърли искове съдът е приел за установено, че с изключване на имотите от строителните черти на населеното място, те са загубили земеделския си характер. Поради въведената законова забрана за придобиване на земеделски земи по давност, праводателят на ищците не е придобил вещни права върху тях на това основание, а сключеният от него договор за продажба не е породил прехвърлително действие.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи настоящият тричленен състав на ВКС, І г. о намира, че е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
Разрешеният материално правен въпрос е за това дали имот, застроен с жилищна сграда, след изключването му от застроената част на населеното място загубва селищния си характер и придобива земеделски е от значение за изхода на спора. Той е решен в противоречие с трайната практика на ВС на РБ и ВКС, която приема, че имотите извън регулация, но в непосредствена близост до селищните имоти, които се ползват за живеене, не придобиват земеделски характер, а запазват селищен такъв, поради което като реално обособени обекти могат да бъдат обекти на гражданския оборот.
При липса на данни имотите да са внасяни в кооперативното стопанство, изводът че това изключва приложението на давностното владение като придобивен способ е направен преди делото да е изяснено напълно от фактическа страна. Разрешаването на този процесуален въпрос също е в разрез с постоянната практика на ВКС, което е основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
Р Е Ш И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.04.2008 г. по гр. д. № 59/2008 г. Разградски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторките да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за таксите събирани от съдилищата, в едноседмичен срок от съобщението, за което да представят доказателство.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: