РЕШЕНИЕ
№ 782
София, 12. ноември 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на петнадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1121 по описа на Трето гражданско отделение за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр.чл. 218е ГПК(отм).
Обжалвано е на основание чл. 218а, б. “а” ГПК (отм.) решението на Врачанския окръжен съд от 29.11.2007 г. по гр.д. № 639/2007, с което е потвърдено решението на Козлодуйския районен съд, с което са уважени предявените искове по чл. 109 ЗС и 431, ал. 2 ГПК.
Недоволен от решението е касаторът Б. Г. П., които го обжалва в срок с оплаквания съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон.
Касаторът счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е допуснал като доказателство нотариалната преписка по констативния нотариален акт на ищеца и в нарушение на материалния закон е приел, че предявеният иск не е за граници, а за собственост, като неправилно приема, че УПИ * и УПИ * са идентични, при положение че регулацията не е променяна от 1908 г. В представената писмена защита се излагат и други оплаквания срещу решението, които не следва да бъдат обсъждани предвид забраната на чл. 218, ал. 1, изр. 1 ГПК (отм.)
Ответникът по жалбата И. М. К. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на УПИ * по регулационния план от 1908 г., тъй като се е снабдил с нотариален акт за собственост по давност за него през 1990 г. и най-малко от тогава го владее несмущавано до 2001 г., когато възникват споровете между страните. През 2006 г. ответникът също се снабдява с нотариален акт за собственост по давност върху имота, но фактическа власт той не е упражнявал. Като предприема действия по преместване на съществуващата от 1990 г. ограда между процесния и съседния УПИ *, ответникът пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно въззивният съд е приел, че предявеният иск е негаторен. Между страните няма спор за граници. Къде е преминавала границата между притежаваните от техните наследодатели имоти преди 1908 г. е без значение, тъй като настоящата граница е установена с прилагането на регулационния план от 1908 г. най-късно през 1990 г. Правилно въззивният съд не е изискал нотариалното дело от 1990 г., тъй като дори то да е запазено след изтичането на срока на съхранението му, то не може да съдържа доказателства за правно релевантни факти по делото. Също без значение е от кои имоти е образуван процесният парцел **** през 1908 г. Той е придобит по давност от ищеца и ответникът не може да има претенции за никаква част от него.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Ответникът по касацията не претендира разноски.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Врачанския окръжен съд от 29.11.2007 г. по гр.д. № 639/2007.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.