Р Е Ш Е Н И Е
№ 783
София, 29.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 474/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./ вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Р. М. А. ЕГН ********** от с. Б., община П. чрез адвокат Х против въззивно решение на Бургаски окръжен съд, първи въззивен граждански състав № 210/6.11.2007 г. по гр. д. № 199/2007 г., в частта, с която Р. М. А. е осъден да заплати на Е. С. К. сумата 3 060 лв., като остатък от цената по предварителен договор за покупко-продажба на УПИ *, кв. 17 по плана на с. Б. в двуседмичен срок от влизане на въззивното решение в сила.
С жалбата са заявени доводи за неправилност на въззивното решение в посочената част, поради противоречие с материалния закон и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. „в” ГПК.
Ответник по касация Е. С. К. е оспорила жалбата по съображения, изложени с писмена защита. Счита, че решението е правилно и следва да се остави в сила с присъждане направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
На 16.08.2001 г. между Е. С. К. и Р. М. А. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот-парцел ****, кв. 17 по плана на с. Б., представляващ дворно място от 1690 кв. м. ведно с къща на 65 кв. м. за сумата 1500 лв.
С искова молба от 14.04.2006 г. купувачът е поискал обявяване на предварителния договор за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Разпитана от съда по реда на чл. 114 ГПК ответницата е признала, че при сключване на предварителния договор купувачът й е заплатил за имота не уговорената цена от 1500 лв., а 5000 лв.
Районен съд Поморие е уважил иска. Обявил е за окончателен предварителния договор, като с решението е посочил действителната площ на парцела 2080 кв. м. В мотивите съдът е посочил, че по нотариалния акт за собственост, с който продавачът се е легитимирал за собственик към датата на сключване на предварителния договор квадратурата на имота е 1690 кв. м. съгласно действащия дворищнорегулационен план, който план на място към този момент, обаче, не е бил приложен. Съдът е приел и че предмет на договора е имотът с действителната му квадратура, тъй като владението на имота е било предадено на купувача още при сключването на предварителния договор, по което не се спори. Не се спори и че след сключването на предварителния договор купувачът е застроил имота със сграда, в която живее и досега.
Пред въззивния съд ответницата-продавач на имота е поискала купувачът да й заплати допълнителна цена за разликата в квадратурата от 320 кв.м., като се е позовала на чл. 210,ал. 2 ЗЗД. Въззивният съд е уважил възражението и й е присъдил сумата 3060 лв., като е приел, че разликата в квадратурата от 340 кв.м.
Касационната жалба е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 210, ал. 1 ЗЗД когато при продажба на недвижим имот цената е определена общо за целия имот, ако пространството на имота е посочено в договора и то се окаже по-голямо с повече от 1/10 продавачът има право да иска увеличение на цената, но в такъв случай купувачът може да се откаже от договора. Съгласно чл. 211, ал. 1 ЗЗД искът трябва да бъде предявен в срок от една година от предаването на имота.
Конкретният случай не е такъв.
Със сключения между страните предварителен договор ответницата по касация се е задължила да продаде на касатора описания с договора недвижим имот за посочената в договора цена. Купувачът фактически е заплатил три пъти по-висока цена и е получил владението върху имота още към датата на сключване на предварителния договор.
Неправилно въззивният съд е приел, че шест години по-късно /към датата на сключване на окончателния договор/ продавачът има право да получи стойността на действителната разлика в квадратурата. При положение, че квадратурата на имота е по-голяма с повече от 1/10 продавачът е имал право да предяви иска по чл. 210, ал. 2 ЗЗД. Тази възможност законът свързва с определен срок. В случая в срока иск не е предявен. Възражението, заявено пред въззивния съд в производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е несвоевременно /6 години след сключване на договора-обещание за продажба/. Независимо от това чл. 210, ал. 2 ЗЗД дава право и на купувача по предварителния договор да се откаже от договора, когато пространството е с 1/10 по-голямо или по-малко от показаното в договора. Това право може да бъде реализирано, но също при спазване на изискването на закона за срок съгласно повелителната разпоредба на чл. 211, ал. 1 ЗЗД.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение на Бургаски окръжен съд, първи въззивен граждански състав № 210/6.11.2007 г. по гр. д. № 199/2007 г. в частта, с която Р. М. А. ЕГН ********** от с. Б., община П. е осъден да заплати на Е. С. К. ЕГН ********** от гр. Б., ул. „Л” № 70 остатък от цената по сделка покупко-продажба на УПИ *, кв. 17 по плана на с. Б. по предварителен договор от 16.08.2001 г. в размер на 3060 лв. в двуседмичен срок от влизане на решението в сила.
В останалата част въззивното решение е влязло в законна сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: