РЕШЕНИЕ
№ 783
София, 09. декември 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на петнадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1153 по описа на Трето гражданско отделение за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр.чл. 218е ГПК(отм).
Обжалвано е на основание чл. 218а, б. “а” ГПК (отм.) решението на Кюстендилския окръжен съд от 27.09.2007 г. по гр.д. № 973/2005, с което по реда на чл. 218з ГПК (отм.) е прекратено производството по предявения иск за прогласяване нищожността на протокол за приемане и предаване на държавно имущество и по ревандикационния иск за част от имота, като за останалата част искът е отхвърлен.
Недоволни от решението са касаторите С. Г. Е., Б. Г. И., Л. Г. З., Г. В. П. и Л. В. К., които го обжалват в срок с оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон.
Касаторите считат, че в нарушение на съдопроизводствените правила по делото не е конституирана като ответник държавата, представлявана от министъра на земеделието и горите, която притежава дял от дружеството ответник, неправилно е осъществен косвен съдебен контрол върху административните актове, с които е отказано възстановяване на земите по чл. 10б ЗСПЗЗ, обезщетяването с компенсаторни инструменти и възстановяването в стари реални граници; и в нарушение на материалния закон е прието, че правото на собственост не е възстановено на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ.
Ответникът по жалбата К. ” Е. , София я оспорва като счита, че правилно въззивният съд е приел, че той е надлежен ответник по исковете, а не държавата, представлявана от МЗГ, която притежава 0,7 % от неговите дялове и също правилно е приел, че съдебните решения по административните дела, които истците са водили срещу ОСЗГ не са му противопоставими. Притежаваната от наследодателя на истците 65 дка земеделска земя е заменена с решение на ТПС комисия през 1957 г. с други 130 дка земя, а обезщетението за сградите е получено от наследодателя им. Претенцията за собствеността върху тези сгради е отхвърлена с влязло в сила съдебно решение, а собственост върху процесната земя не е възстановявана по реда на ЗСПЗЗ. Оспореният протокол удостоверява факти, а не волеизявления, поради което иск за нищожността му е недпустим.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че правото на собственост върху нивата от 7,2 дка не е възстановено в стари реални граници, тъй като същите не са определени нито могат да бъдат определени в съдебното решение, с което е отменено възстановяването с план за земеразделяне. В останалата част земеделската земя е вън от урбанизираната територия и е застроена, поради което не подлежи на възстановяване нито е възстановена, като законността на застрояването е без правно значение. Истците не са собственици на процесните сгради, тъй като с деактуването им правото на собственост не се възстановява, и връщането на полученото обезщетение не е основание за това.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че истците не могат да се позовават на неучастието на държавата като контролираща страна по предявения от тях иск за собственост, тъй като с това правото им на защита не е ограничено. Правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че правото на собственост върху земеделска земя не може да бъде възстановено по право, а единствено с административен акт при наличието на предпоставките по ЗСПЗЗ. Към момента на отнемането й притежаваната от наследодателя на истците земя е била земеделска, тя е отнета с решение на ТПС комисия и към момента на приключването на устните състезания пред въззивния съд земята продължава да е земеделска. Във връзка с искането за възстановяване са постановени поредица от актове, но решение за възстановяване в реално определени граници не е постановено, поради което право на собственост върху реално обособен обект не е възникнало за истците. Право на собственост не може да възникне за истците с деактуването на имоти от министъра на финансите през 1993 г. С издадената заповед 60-00-024/02.06.1993 деактуваните имоти са предадени не на лицата, от които са отнети, а на ТКЗС “Д” (в ликвидация), за да бъде възстановена собствеността по реда и при наличието на препоставките на ЗСПЗЗ. Право на собственост за исците не може да възникне и от решението на съда, с което е отменено решението за възсатновяване с план за земеразделяне, тъй като в производството по жалба срещу решение на ОбПК съдът не може промени плана за земеразделяне и да определи възстановимите граници на имота. Също правилно въззивният съд е приел, че оспореният протокол удостоверява факти, а не волеизявления, поради което иск за нищожността му е недопустим
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е по същество правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Ответникът по касацията не претендира разноски.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Кюстендилския окръжен съд от 27.09.2007 г. по гр.д. № 973/2005.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.