О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 783
София, 12.08.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юли , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 618/2009г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Ж. Д., Ц. Г. Д., Р. М. Ж. и Е. Ж. С.,всички от гр. В., срещу въззивно решение №161 от 13.02.2009г. по гр. дело № 801/2007г. на Варненския окръжен съд.
Касаторите са изложили твърдения за произнасяне в решението по материалноправни и процесуалноправни въпроси относно приложимия закон за установяване възникването на правото на ползване върху земеделска земя, предоставено по ПМС 21/63г., за приложението на правилата на ГПК по отношение доказателствената стойност на актовете, които удостоверяват това право като документи, неоспорени по реда на чл.154 ГПК, както и за възможността за възстановяване на собствеността на земеделски имот, попадащ в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗС. Въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. По последния въпрос касаторите се позовават и на дадени противоречиви разрешения от съдилищата като прилагат такива.
Ответниците по касационната жалба В. Н. Ж. и Т. Й. Т., гр. В., не изразяват становище в срока по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение от 09.01.2007г. по гр. д. №4584/2005г. на Варненския районен съд и по реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ е уважен искът, предявен от В. Н. Ж. и Т. Й. Т., срещу Д. Ж. Д., Ц. Г. Д., Р. М. Ж. и Е. Ж. С. с правно основание чл.108 ЗС за имот – реална част от 351 кв.м. от ПИ № 177 по КП на местност „В”, целият с площ 800 кв.м. при посочени граници на реалната част. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците са собственици по реституция по ЗСПЗЗ на процесния имот съгласно решение на ПК от 15.07.1994г. Ответниците не са установили твърдението си, че на наследодателя им е предоставено право на ползване по реда на ПМС 21/1963г. и правото на ползване се е трансформирало в право на собственост. За да направи този извод въззивният съд е приел, че макар да не е открито производство по оспорване по реда на чл.154 ГПК /отм./ след като ищците са твърдяли, че на ответниците не е предоставено право на ползване, то те са оспорили и верността на съдържанието на представения от ответниците препис – извлечение № 341/22.09.1969г. Препис-извлечението е официален свидетелстващ документ, който сам по себе си не е правопораждащ правото на ползване акт. Такъв е решението на ИК на ОНС. Препис извлечението само удостоверява, че такова право е било предоставено с протокол № 20, Решение № 4 от 04.11.1968г. Те обаче не установяват да е налице предоставяне право на ползване на имота на наследодателя на ответниците. Въззивният съд е приел, че при това положение препис-извлечението е неистински, неверен документ. Оттук и ищците не са могли да изкупят по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ 600 кв.м. от имот пл. №177 по КП на м.”В”, целият с площ 800 кв.м., което прави безпредметно обсъждането на останалите предпоставки на §4а ПЗР ЗСПЗЗ.
Налице визираното в касационната жалба основание по чл.280, ал.1, т.1/2/ ГПК за допускане на касационното обжалване по въпросите относно приложимостта служебно на разпоредбата на чл.154 ГПК /отм./ при липса на оспорване истинността на официален свидетелстващ документ, както и по отношение на въпроса за възможността за възстановяване на собствеността на земеделски имот, попадащ в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗС. Даденото от въззивния съд разрешение по процесуалния въпрос не съответства на трайната съдебна практика по приложение разпоредбата на чл.154 ГПК /отм./ и доказателствената сила на актовете, представляващи официални документи. От неговото разрешение е обусловен изхода на спора, тъй като е относим към установяване на твърдените от ответниците по иска права на ползуватели въз основа на надлежно предоставено право на ползване по ПМС №21/1963г., трансформирало се по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ в право на собственост. Следва да се има предвид и наличието на противоречиви решения по въпроса за правото на собственост, основано на реституцията на имоти, попадащи в терени по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ на м.”В”, вкл. срещу ползуватели, позовали се на препис извлечения от протоколи с решения на ИК на ОНС – Р№1162/2008г. по гр.д. №3434/2007г.
Изложеното налага извод, че по поставените в касационната жалба въпроси е налице визираното в касационната жалба основание по чл.280, ал.1, т.1/2/ ГПК за допускане на касационното обжалване.
На касаторите следва да се укаже в едноседмичен срок да представят доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №161 от 13.02.2009г. по гр. дело № 801/2007г. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на Д. Ж. Д., Ц. Г. Д., Р. М. Ж. и Е. Ж. С.,всички от гр. В., да внесат по сметка на ВКС на РБ държавна такса в размер на 50 лева и да представят вносния документ в едноседмичен срок от съобщението.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за което то да се докладва на Председателя на ІI г.о. на ВКС за определяне на дата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.