О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 784
София, 16.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 236/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
В. Т. И. от гр. К., област Бургас е подал касационна жалба против решението на Окръжен съд – Бургас по гр. д. № 554/2008 год. и приложил изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът З. „О”, гр. К. счита, че касационната жалба е недопустима на посоченото основание – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК и е неоснователна поради липса на касационни основания – нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.
След проверка, касационният съд установи следното:
Бургаският окръжен съд с въззивно решение от 27. 1. 2009 год. по гр. д. № 554/2008 год. е отхвърлил иска на И. срещу З. „О” в размер на сумата 3105 лв. – равностойност на 1035 бали ливадно сено, в който размер искът на И. е уважен от районния съд. Изложени са съображения, че сумата се претендира от ищеца на основание развален договор, т. е. връщане на даденото при отпаднало основание, съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, а от доказателствата по делото е установено, че между страните не е съществувала облигационна връзка и конкретно, уговорка за замяна на притежаваната от кооперацията самоходна сенокосачка срещу балите сено, доставени от И. С въззивното решение е уважен насрещният иск на ЗПКУ „О” срещу В. И. за сумата 4272 лв., представляваща обезщетение за лишаване на кооперацията от ползване на собствената й сенокосачка за периода от 1. 10. 2006 г. до 31. 1. 2008 год.. Съдът е приел, че между страните е съществувал срочен договор за наем, въз основа на който В. И. , в качеството му на наемател, е имал право да ползва сенокосачката до 30. 9. 2005 год., когато наемното правоотношение е прекратено с изтичане на уговорения срок. Приел е, че след тази дата наемният договор не е трансформиран в безсрочен и ползването на сенокосачката от И. /което ползване той не оспорва/ е без правно основание, поради което той дължи обезщетение по чл. 59 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че страните не спорят за размера на наема при цена по 3 лв. на бала, на която база съдът е определил месечната наемна цена от 267 лв. и сумата 4272 лв. за целия исков период от 1. 10. 2006 г. до 31. 1. 2008 г. в размер на 16 месеца.
Касационният съд счита за основателно искането на жалбоподателя И. за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасяне на въззивния съд по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона.
Съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона. Разпоредбата е указание, че решаващият съд не е обвързан от правната квалификация, която е посочена или формално следва от твърденията на ищеца, а следва да приложи относимата правна норма към фактите, които е счел за доказани. В случая, съдът е приел за недоказано между страните да има действителна уговорка за замяна на бали сено срещу сенокосачка, и при направеното признание от кооперацията, че е получила 1035 бали сено от И. , е следвало да приложи основния правен принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване, предвиден в чл. 59 ЗЗД. В този смисъл въззивното решение представлява неточно прилагане на материалния и процесуалния закон.
Решението в частта, с която е уважен насрещния иск, също е свързано с неточно прилагане на закона. Съдът е приел, че между страните няма наемно правоотношение, в резултат на трансформиране на срочен наемен договор в безсрочен, както е твърдяла З. „О” в насрещната искова молба, поради което, ответникът по насрещния иск И. дължи обезщетение на кооперацията за ползване на сенокосачката на основание чл. 59 ЗЗД. При определяне на обезщетението, обаче, съдът се е позовал на определен от страните размер на наема по 3 лв. на бала и определил, че месечният наем е 267 лв.. Този механизъм на определяне на обезщетението за неоснователно обогатяване не е подчинен на ясна и точна преценка от страна на съда и съдържа вътрешно противоречие. След като е прието, че между страните няма наемно правоотношение за ползване на сенокосачката от И. срещу доставяне на бали сено на кооперацията, съдът неточно се е позовал на чл. 130 ГПК/отм./ и не е имал законово основание да се позове на наема, уговорен по срочния наемен договор, прекратен на 30. 9. 2005 год., а е следвало да ползва заключение на вещо лице относно действителния размер на обедняване на кооперация в резултат на лишаването й от ползване на сенокосачката.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 27. 1. 2009 г. по гр. д. № 554/2008 г. на Бургаския окръжен съд по жалбата на В. Т. И. от гр. К…
УКАЗВА на жалбоподателя В. Т. И. да внесе сумата 145.74 лв. държавна такса за разглеждане на касационната му жалба, определена по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата по ГПК.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: