Р Е Ш Е Н И Е
№ 785
София, 29.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 632/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./ вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. П. А. ЕГН ********** от с. Г., община П. чрез адвокат Ж против въззивно решение на Бургаски окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав № ІV-125/12.09.2007 г. по гр. д. 482/2006 г.
С обжалваното решение е оставено в сила решение на РС П. № 49/21.03.2006 г. по гр. д. № 307/2005 г., с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предявен от ищците А. П. А., Я. П. К., Д. А. С., П. А. Б., С. К. А. и К. К. Р. протин ответниците М. Н. А. и К. Н. А. за приемане за установено, че наследодателят на ищците П към образуване на ТКЗС е бил собственик на недвижим имот-нива от 1232 кв.м. в м. „Ю”, попадаща в регулацията на с. Г. по кадастралния план от 2005 г., както следва: 531 кв.м. в имот пл. № 7* целият с площ 803 кв. м., записан на името на К. Н. А. и 701 кв. м. в имот пл. № 7* целият с площ от 968 кв. м., записан на името на М. Н. А..
С жалбата са заявени доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. „в” ГПК.
Ответниците по касация Я. П. К., Д. А. С., П. А. Б., С. К. А., К. К. Р., М. Н. А. и К. Н. А. не са изразили становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:
От фактическа страна е безспорно установено, че ищците са наследници по закон на П. А. М. , починал на 1.05.1978 г., а ответниците са наследници по закон на Н. А. А. , починал на 11.04.1967 г. Съгласно заключение на в. л. в кадастралната основа на плана на с. Г. от 1933 г. е заснет имот пл. № 35, целият с площ 4670 кв. м. /скица на л. 5 от гр. д. на РС/ записан в разписния списък към плана на името на наследодателя на ищците П. Имот пл. № 35 попада в регулация по план от 1933 г., като за част от имота е образуван парцел ****, кв. 7, а претендираната част от имота е придадена към парцел ****, записан на П. Ж. и към парцел ****а-60, записан на К. Т. Видно от у-ние № 1/5.09.1991 г. на Кметство с. Г. от преписка на ОСЗГ, приложена към делото/ частта от имота-парцел **** е изключена от регулационния план на селото със заповед № 381/29.03.1977 г. на основание ПМС № 216 и е включена към земите на ТКЗС. И досега за с. Г. действащ е регулационен план от 1977 г. , по който имотът не е заснет, тъй като е извън регулация. С протокол № 13/1989 г. на ОблНС Бургас част от имот пл. № 35 с площ от 1140 кв.м. е включен в регулация като терен без изработен и одобрен ЗРП. Със заповед № РД-16-664/19.07.2005 г. за с. Г. е одобрен нов кадастрален план, в който са заснети имот пл. № 711 с площ 967.88 кв.м. и имот пл. № 712 с площ 803.15 кв.м., записани на името на ответниците М. Н. А. и К. Н. А.. Съгласно заключението на в. л. частта от бившия имот пл. № 35 по плана от 1933 г., която е предмет на спора между страните, пренесена върху действащия сега кадастрален план, попада в регулацията върху имоти пл. № 711 и пл. № 7* записани на ответниците.
Видно от приложена по делото преписка № 63/18.09.1991 г. на ОСЗГ-гр. Поморие наследниците на П. А. М. са заявили за възстановяване нива от 3.5 дка в м. „Ю”. С решение № 204/18.07.1996 г. бившата ПК П. им е възстановила право на собственост върху нива от 3 дка в м. „К”, представляваща имот № 3* по план за земеразделяне. Според в. л. имотът граничи с регулацията на с. Г., но не е възстановен в стари реални граници. М. „К” включва в себе си няколко местности, сред които е и м. „Ю”. Видно от писмена декларация на наследодателя на ищците, приложена към преписката той не е внесъл земеделска земя в ТКЗС, намираща се в местност „Ю”. По преписката е приложено удостоверение № 647/4.12.1998 г. на ОбПК- П. , видно от което на името на наследодателя на ищците П в местността „Ю” са заявени 3.5 дка и възстановени 3.00 дка в непосредствена близост с границите на населеното място. Част от посочения имот попада в чертите на населеното място, площта на който е над заявените 3.5 дка.
Видно от договор за замяна на имоти от 21.02.1945 г. Никола А. на ответниците и К. Г. са получили по замяна една къща в с. Г., както и дворно място от 1 дка при съседи: Трифон К. , П. Ж. и път. Съгласно заключението на в. л. пред въззивния съд къщата е построена в имот пл. № 34 по отменения план на с. Г. от 1933 г., който имот е идентичен с имота по нот. акт № 1* том І, дело № 241/1992 г. и с имот пл. № 12 по кадастралния план на селото от 1977 г. и имот пл. № 35 по плана от 2005 г. Относно дворното място от 1 дка се установява, че местоположението му съответства на имоти № 711 и № 712 по кадастралния план на селото от 2005 г. по две от описаните в договора три граници, а именно: Петко Ж. и път. По отношение на третата граница Т. К. няма идентичност на имената, но съседния на имот № 711-имот пл. № 719 е записан на А. Т. К. на Т. К. и на С. Н. К.
При тези данни въззивният съд е квалифицирал предявения иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и го е отхвърлил като неоснователен, като е приел, че спорната част от 1232 кв. м. от имот пл. № 35 в м. „Ю”, землище с. Г. по регулационен план от 1933 г. е придадена към парцел **** и към парцел ****а-60, в резултат на което е загубила качеството си на земеделска земя, а и не е имала статут на земеделска земя и към образуването на ТКЗС през 1945 г. по силата на чл. 24 и чл. 35 от Закона за благоустройство на населените места в К. България от 1905 г. /действал от 1905 г. до 1941 г./ поради отчуждителното действие на регулацията по отношение на недвижими имоти. Върху придадените по регулация части правото на собственост е придобито по силата на закона от собственика на парцела, към който са придадени с влизане в сила на дворищнорегулационния план.
Не е установено по делото впоследствие наследодателят на ищците да е придобил собствеността върху процесните 1232 кв. м. с характер на земеделска земя. Имотът от 1 дка по писмения договор за замяна от 21.02.1945 г., по който една от страните приобретатели е наследодателят на ответниците Н съответства по местоположение на имоти пл. № 711 и № 7* записани по кадастралния план от 2005 г. на ответниците върху които попада претендираната част ог бившия имот пл. № 35 по плана от 1935 г./закл. в. л./. Съгласно показанията на свидетелитне М. и С. процесните 1232 кв .м. са били във владение на наследодателите на ответниците- Н. А. и съпругата му П. М. , които са ги обработвали, а впоследствие владение върху тях имат ответниците М. Н. А. и К. Н. А.
Няма данни по делото за обобществяване на процесните 1232 кв. м., като основание да се претендира възстановяване на собствеността върху тях. Процесният имот е изключван и отново включван в регулацията на с. Г. от 1977 г. имотът не е заснет, защото не е попадал в регулация, а с протокол № 13/1989 г.на ОблНС Бургас част от имот пл. № 35 с площ 1140 кв. м. е включен в регулация като терен без изработен и одобрен ЗРП/. Липсват данни по делото имотът да е бил внесен в ТКЗС.
Въззивният съд се е произнесъл недопустимо по съществото на спора без да се произнесе по правния интерес от иска. За предявяването на всеки установителен иск абсолютна процесуална предпоставка е наличието на правен интерес от търсената защита.
Относно характеристиката и допустимостта на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ Върховният касационен съд се е произнесъл с ТР № 1/1997 г. С оглед разясненията в тълкувателното решение и последователната практика на ВКС правната същност на този иск е установяване кому принадлежи правото на възстановяване на собствеността върху земеделски имот определен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ към момента на образуване на ТКЗС. Спор е налице във всички случаи, при които различни лица претендират възстановяване на собствеността върху една и съща земеделска земя. В настоящия случай такъв спор няма, тъй като ответниците не черпят права от реституция по ЗСПЗЗ. В този смисъл е у-ние № 537/27.11.2006 г. на ОСЗГ-гр. Поморие. Следователно, липсва правен интерес от предявения установителен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ към момента на образуване на ТКЗС, което обуславя недопустимост на образуваното съдебно производство. Такъв интерес не може да се обоснове с факта, че ищците са завели дело пред ОСЗГ- гр. П. по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за възстановяване право на собственост в стари реални граници върху претендираната по настоящото дело земя, производството по което е спряно. Доколкото ОСЗГ-гр. Поморие е приела, че е налице спор, който следва да се разреши в съда за спорната квадратура ищците е следвало да предявят отрицателен установителен иск за собственост.
По изложените съображения въззивното и оставеното с него в сила първоинстанционно решения следва да се обезсилят и производството по делото да се прекрати, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Бургаски окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав № ІV-125/12.09.2007 г., постановено по гр. д. № 482/2006 г. и оставеното с него в сила решение на Поморийски районен съд, Гражданско отделение № 49/21.03.2006 г., постановено по гр. д. № 307/2005 г., с което е отхвърлен предявения от А. П. А., Я. П. К., Д. А. С., П. А. Б., С. К. А. и К. К. Р. против М. Н. А. и К. Н. А. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и ПРЕКРАТЯВА производството по делото по този иск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: