О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 786
София, 01.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2541 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба от 18.04.2019 г. на С. Т. Т.–П. чрез адвокат В. А. от АК-В. срещу решение № 306 от 11.03.2019 г. по гр.д. № 2297/2018 г. на Окръжен съд Варна, с което се потвърждава решение от 27.06.2018 г. по гр.д. № 10815/2017 г. на Районен съд Варна, с което е определен режим на лични отношения на С. А. П. и Е. Г. П. – П. с техния малолетен внук Б. Е. П., както следва: „Всяка нечетна седмица от календарната година, считано от началото на годината, за времето от 10,00 часа до 17,00 часа в събота“ и „правото да осъществяват определения режим на лични контакти на бащата Е. С. П.“ с детето Б. Е. П. в случаите, при които бащата временно не е в състояние да упражнява този режим поради отсъствието му от страната.
В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо, очевидно неправилно и необосновано, а в изложение към нея се твърди, че са налице и основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1. „Е ли в настоящото производство съдът спорна съдебна администрация и разполага ли с възможността да действа като ищец като преквалифицира иска, предявява различна от заявената с исковата молба претенция и постановява решение по нея?“ 2.„Е ли елемент от „най-добър интерес на детето“ преценката за съществуваща опасност или вреда, която би била причинена на детето?“ 3. „Длъжен ли е съда да изследва конкретни обстоятелства за неспособността на прародителите да се грижат за детето, изпълнявайки в пълен обем РЛО на бащата и тяхната годност да отглеждат детето с оглед способността им да осъществяват фактическите действия?“ 4. „Дължи ли съдът произнасяне по предявения в условия на евентуалност иск по чл.128, ал.3 от СК, при уважаване на главния иск по чл.128, ал.1 от СК?“ 5. „Длъжен ли е съда да преценява качествата и физическите възможности на бабата и дядото, с оглед запазване интереса на детето, в случай, че са налице данни за риск, поставящ детето в опасност?“ Според касатора, въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, спорът е разрешен противоречиво от съдилищата, а поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона поради неточното му тълкуване.
От С. С. А. не е постъпил писмен отговор.
За да постанови решението, въззивният съд приема, че съвкупната преценка на събраните доказателства и определения по гр.д. № 595/2018 г. на Варненския окръжен съд, режим на лични контакти на бащата Е. С. П. с детето Б., възрастта и здравословното състояние на ищците, водят до извод, че няма пречка отношенията между дядого и бабата по бащина линия с техния внук да бъдат осъществявани както е поискано от тях, като им бъде предоставено и правото да осъществяват определения от съда режим на лични контакти между бащата и детето, с оглед отсъствието на бащата от страната за сравнително дълго време, когато изпълнява трудовите си задължения.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че доводите на касатора за нарушение на съдопроизводствените правила във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск и произнасянето по евентуално предявения иск, без да е настъпило условието за неговото разглеждане, са изцяло неоснователни. В случая, въззивният съд се е произнесъл по заявените в исковата молба фактически обстоятелства, с която дядо и баба на малолетно дете искат да им бъде определен режим на лични контакти с техния внук, като им се даде възможност да се ползват и от режима определен на бащата на детето, когато той е извън страната, в случай че бъде определен такъв. Следователно, обективно съединените искове по чл.128, ал.1 и 3 СК са предявени кумулативно, а не евентуално, поради което съдът дължи произнасяне по всеки от тях и не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване поради недопустимост на решението (чл.280, ал.2, пр.2 ГПК).
Не е налице и поддържаното основание за очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, доколкото липсват доводи за нарушения на основни принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с упражняване правото на дядото и бабата да поискат от съда да им определи мерки за лични отношения с техния внук съгласно чл.128 СК. Липсва явна необоснованост на мотивите или нарушаване на императивни правни норми, а решението съдържа преценката на съда за установените факти и приложението на закона към тях в съответствие с основните начала на гражданския исков процес, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност, засягаща търсената от страните защита.
При тези мотиви на въззивният съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице основание за допускане до касационно обжалване по уточнения при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, материалноправен въпрос, за предпоставките, при които съдът преценява най-добрия интерес на детето, при определяне режима на лични отношения между малолетното дете и неговите баба и дядо, съгласно чл.128, ал.1 и 3 СК. Повдигнатият въпрос обуславя изхода на делото, но е разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС, обобщена в раздел ІV от Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленум на Върховния съд и решение № 275/18 от 18.01.2019 г. по гр.д. № 799/2018 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о. което е основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 306 от 11.03.2019 г. по гр.д. № 2297/2018 г. на Окръжен съд Варна.
УКАЗВА на С. Т. Т. – П. чрез адвокат В. А. от АК-В., в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева по сметка на Върховния касационен съд на Република България.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.