О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 787
София 17.06.2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2045/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. о., подадена от пълномощника и адвокат А. Д., срещу въззивно решение №19534 от 29.12.2014 г. по гр.д. №10421/2013 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 06.06.2013 г. по гр. дело №7047/2013 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на основание чл. 49 ЗЗД на А. Ц. С. 3 500 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат от ухапване на безстопанствени кучета на 01.12.2012 г. в [населено място], кв. К., заедно със законната лихва от датата на деликта – 01.12.2012 г. до окончателното изплащане. Въззивният съд е приел за установено, че през есента на 2012 г., в [населено място], [улица], ищцата била нападната от кучета, които я съборили на земята. Свидетел на инцидента я видял паднала в локва и 4 – 5 кучета около нея, които прогонил. Същите кучета виждал често в района, а след инцидента, през м. януари – февруари 2013 г. кучетата били кастрирани и им били поставени маркери. От нападението на кучетата ищцата е получила травматични увреждания, изразяващи се в рана от ухапване на дясното коляно, кръвонасядания и охлузвания по долните крайници, както и открита рана на подбедрицата. Установени са рани от ухапване на кучета в областта на дясната задколянна ямка и дясната хълбочна област, състоящи се от разкъсно – контузни рани, кръвонасядания и охлузвания с подкожни хематоми, дълбоки драскотини на дясната подбедрица. Раната в дясното коляно е причинила затрудняване движенията на десния долен крайник за срок по – кратък от 30 дни. Същата е обработена в УМБАЛСМ „Пирогов“ чрез първична хирургична обработка и протовотетанична профилактика. Преживяното е довело до разстройство в адаптацията – остра стресова, кризисна реакция, кризисно състояние. Ищцата има посттравматично стресово разстройство, което е невротично заболяване и е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. след инцидента. Тя е била в тежко физическо и психическо състояние, оплаквала се от силни болки. Едва две седмици след инцидента е започнала да излиза сама навън. Изпадала е в паника при всяко минаване на куче и развила страх от кучета, въпреки, че самата е отглеждала куче преди това. Посещавала психиатър. Изпитвала панически страх дори когато си е в къщи. В ЗЗЖ са предвидени редица задължения на общинските органи за овладяване популацията на безстопанствените кучета, като несъмнено целта на закона е подобни кучета да не се намират в свободно състояние в населените места, понеже са заплаха за живота и здравето на хората. В изпълнение на тези разпоредби законът предвижда, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти (чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ). Основната мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в приюти – чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ, като само по изключение се допуска кучетата да бъдат връщани на местата, от които са взети -чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ. Съгласно § 5 от ПЗР на ЗЗЖ в 3 – годишен срок от влизането в сила на закона (продължен с § 17 от ЗИДЗЗЖ – ДВ, бр. 92/2011 г. до 31.12.2015 г.), общинските съвети и кметовете на общини осигуряват настаняването на безстопанствените животни в приютите по чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ. Същевременно, в чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ изрично е предвидено, че кучетата са под надзора и грижите на общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки същите следва да гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида на тези мерки (дали чрез настаняване в изолатор или чрез връщане по места). Обстоятелството, че в случая безстопанствените кучета са проявили непредизвикана агресия и са наранили човек, само по себе си означава, че общината чрез своите органи не е изпълнила надлежно законовите си задължения за надзор по ЗЗЖ.
Касаторът е изложил доводи, че въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси за това дали нараняването на човек от безстопанствени кучета при предприети мерки от общината по ЗЗЖ само по себе си може да обоснове извод за противоправно бездействие като основание за отговорност по чл.49 ЗЗД и за задължението на ищеца да проведе пълно и главно доказване на правопораждащите отговорността факти. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са ППВС №7/1958 г., ППВС №9/1966 г. и съдебни решения.
Ответницата по жалбата А. Ц. С., [населено място], оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №19534 от 29.12.2014 г. по гр.д. №10421/2013 г. на Софийския градски съд по първия повдигнат въпрос, който обуславя крайното решение и е решен в противоречие с практиката на ВКС – представеното с касационната жалба решение №488 от 07.02.2012 г. по гр. дело №899/2010 г. на ВКС, IV г.о.
На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 70 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №19534 от 29.12.2014 г. по гр.д. №10421/2013 г. на Софийския градски съд.
УКАЗВА на С. о. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 70 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.