Р Е Ш Е Н И Е
№ 788
гр.София, 19.11.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №1664 по описа на І г.о. за 2008 год.
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК/отм./.
С решение от 23.07.2007г. по гр.д. №280/2007г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 14.12.2006г. по гр.д. №87/2006г. на Кюстендилски районен съд, с което са уважени предявените от Д. Й. Н., Л. Й. Т. и М. Й. Д. , тримата от с. Д., срещу Д. Й. С. и Б. Г. К. искове с правно основание чл.108 от ЗС.
Решението е обжалвано от Б. Г. К. с касационна жалба, в която се поддържа, че в обжалваното решение е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата Д. Й. Н. оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор.
Ответникът по жалбата Л. Й. Т. и М. Й. Д. не вземат становище.
Д. Й. С. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК/отм./ и е процесуално допустима в частта срещу решението по предявените срещу касатора ревандикационни искове. В останалата част – по ревандикационните искове срещу ответника Д, решението е влязло в сила като необжалвано от легитимираната страна – Д. С. Предвид изложеното в частта срещу решението по исковете срещу С. касационната жалба на другия ответник по иска К. е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което са уважен предявените от Д. Й. Н., Л. Й. Т. и М. Й. Д. срещу Д. Й. С. и Б. Г. К. искове за ревандикация на имот №113067 по картата на землището на с. Д..
Ищците са поддържали, че правото на собственост върху процесния имот са придобили по наследствено правоприемство от Е. М. Н. , на която е възстановен имота по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници.
Ответниците по иска са оспорвали материалноправната легитимация на ищците, като сами са претендирали, че са собственици на имота, придобит чрез договор за покупко-продажба, сключен с н.а. №151/1963г. С въззивната жалба касаторът е направил възражение за изтекла придобивна давност.
На доводите на касатора за недопустимост на иска и на решението с оглед забраната за чл.224, ал.1 от ГПК/отм./ за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение, във въззивното решение е даден правилен отговор, че е неоснователно. Решението по гр.д№858/1996г. на Кюстендилски районен съд, на което касаторите се позовават, е постановено по иск само на един от ищците по настоящия спор и то при релевирано от него друго основание за собственост – друго решение на ПК, което не се отнася до процесния имот, видно от мотивите на касационното решение по другия спор. Поради липса на идентичност на предмета на спора по двете дела доводите на касатора по допустимостта на атакуваното решение са неоснователни.
Установено е, че с решение от №05999 от 05.09.2003г. на ПК- Н. с заверена скица, представляваща негова неразделна част, е признато правото на собственост на Е. М. Н. в стари реални граници на нива от 0,517дка, имот №113067 по картата на землището на с. Д.. Ищците са законни наследници на Е. Н. становена е идентичност на този имот със закупения от Й. С. К. имот чрез договор за покупко-продажба, сключен с ТКЗС”Мир”, с. Н., оформен с н.а. №151/1963г. Ответникът по иска Д. С. е един от законните наследници на Й. К. , починал през 1989г.
Съгласно нормата на чл.10, ал.13 /нова – ДВ, бр. 98 от 1997 г./ се възстановява собствеността върху земеделски земи, притежавани от собствениците им преди образуването на ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, които са били продадени или предоставени на трети лица от тези организации или от други държавни или общински органи, с изключение на изрично посочените случаи по този закон. Приобретателите не могат да се позовават на придобивна давност.
С разпоредбата на чл.10, ал.13/нова – ДВ, бр. 98 от 1997 г./ от ЗСПЗЗ се отнема вещнопрехвърлителния ефект на всички транслативни актове /гражданскоправни и административноправни/, извършени със земеделска земя от ТКЗС или от други държавни или общински органи в полза на трети лица, освен в изрично предвидените в закона случаи /чл. 10, ал. 7 и чл. 10б от ЗСПЗЗ /.
Правилно са прието, че в случая не са налице изключенията от посочената разпоредба, предвидени в чл.10б от ЗСПЗЗ. Доводите на жалбоподателя, че в имота е извършено законно строителство, което е пречка за възстановяване на собствеността, които се субсумират под нормата на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, не са подкрепени с доказателства в инстанциите по съществопо на спора.
При данните по делото правилно въззивният съд е приел, че предявеният ревандикацинен иск е основателен, тъй като е налице приключила административна процедура по възстановяване правото на собственост върху процесния имот на наследодателката на ищците, като ответниците не могат да им противопоставят свои права с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ. На основание чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ се възстановява собствеността върху земи, притежавани от собствениците преди образуването на ТКЗС, които са били продадени или предоставени от ТКЗС на трети лица, както е в разглеждания случай. Поради това придобиването на земята от страна на ответниците е непротивопоставимо на ищците като наследници на собственика на земята, внесъл я в ТКЗС, чийто права подлежат на възстановяване и са възстановени по реда на ЗСПЗЗ със завършилата административната процедура .
В нарушение на чл. 188, ал. 1 от ГПК /отм./ въззивният съд не е обсъдил възражението на Б. К. за придобиване на процесния имот по давност, направено във въззивната жалба. Съгласно т. 6 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. по гр. д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, такова възражение може да се направи за първи път и пред въззивната инстанция. Въпреки това, в решението си въззивният съд не е изложил никакви мотиви относно това възражение на ответника Б. К. .
С оглед на допуснатото нарушение на чл.188, ал.1 от ГПК/отм./ и съобразно разпоредбата на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./ въззивното решение трябва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото въззивният същ ще следва да обсъди и даде отговор на възражението за изтекла давност, като съобрази разпоредбите на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ / и разпоредбата на чл.10, ал.13 от ППЗСПЗЗ относно придобивната давност ако Б. К. е наследник на Й. К. /.
П. изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 23.07.2007г. по гр.д. №280/2007г. на Кюстендилски окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 14.12.2006г. по гр.д. №87/2006г. на Кюстендилски районен съд за уважаване на предявените от Д. Й. Н., Л. Й. Т. и М. Й. Д. срещу Б. Г. К. искове с правно основание чл.108 от ЗС.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Кюстендилски окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Б. Г. К. срещу решението от 23.07.2007г. по гр.д. №280/2007г. на Кюстендилски окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 14.12.2006г. по гр.д. №87/2006г. на Кюстендилски районен съд, за уважаване на предявените от Д. Й. Н., Л. Й. Т. и М. Й. Д. срещу Д. Й. С. искове с правно основание чл.108 от ЗС и ПРЕКРАТЯВА касационното производство в тази част.
Решението, в частта за оставяне без разглеждане на жалбата, представляваща определение, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС с частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщението. В останалата част решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: