О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 788
София, 28,12,2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 637/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. Д. П. от гр. С. срещу решение №140 от 23.03.2009г. по гр.д.1322/08г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 31.05.2007г. по гр.д. 02254/06г. на Софийски градски съд, в частта му, с която е уважен иска на касатора П. против З. “ ДЗИ” – гр. С. с правно основание чл.349, ал.2 ЗЗД / отм./ за разликата над сумата от 1600лв. до присъдения размер от 40000лв.-съставляващи претендирано обезщетение за неимуществени вреди и по същество иска в същата част е отхвърлен. В останалата част – с която е била присъдена сумата от 1600лв. – обезщетение за неимуществени вреди, решението на първостепенния съд е оставено в сила, като същото е обезсилено, в частта, с която е отхвърлен иска по чл.45 ЗЗД на касатора П. против П. И.
Ответникът по касация- П. Х. И. от гр. С. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът по касация З. “ ДЗИ” – гр. С. е заявил становище по касационната жалба, която счита за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Софийски апелативен съд е приел, че предявения от касатора П. иск за репариране на претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на нейния баща, починал при ПТП, причинено в резултат на нарушаване на правилата за движение по пътищата от втория ответник – П. И. е основателен в пълния предявен с исковата молба размер от 1600лв. и го е уважил в такъв размер срещу застрахователя на основание чл.349,ал.2 ЗЗД / отм./, който е предпочитан ответник по предявените в евентуално съединение искове. За сумите, с които иска е бил увеличен по реда на чл.116 ГПК / отм./ решаващият състав е мотивирал погасяването им по давност, като е обосновал този извод с това, че по своето същество увеличението на иска по този ред съставлявало предявяване на нов иск и спрямо него се прилагали общите правила при преценка на давността.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационната жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. От приложеното към жалбата, по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, се извежда релевантния материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд със своето решение, относно това, към който момент се извършва преценка за изтичане на погасителната давност спрямо сумите, с които по реда на чл.116 ГПК/отм./ е бил увеличен предявения иск. Страната е сочила, че този въпрос бил решен в противоречие с приетото с ТРОСГТК №5/06г. на ВКС на РБ, с което било мотивирано, че пострадалия бил задължен да предяви своя граждански иск не по-късно от изтичане на петгодишен срок по чл.110 ЗЗД, но след предявяването му, давността спирала да тече. Поддържано е още и противоречие с решение по гр.д. 2364/72г. на ВКС, І г.о., което обаче е в съответствие с приетото от въззивния съд, относно приложението на давността спрямо сумите, с които е увеличен иска по реда на чл.116 ГПК/ отм./. Развити са и доводи, че приетото от въззивният съд е относимо само към частично предявените искове и в тази връзка е цитирано решение по гр.д. 191/03г. на ВКС, V г.о. Макар и така развитите доводи да не обосновават предпоставките на чл.280, ал.1 т. 1 и 2 ГПК,тъй като цитираното ТРОСГТК №5/06г. изрично не третира хипотезата на чл.116 ГПК / отм./ и не разглежда приложението на давността по отношение на сумите, с които е бил увеличен иска по този ред, а приложените решения на ВКС са правно ирелевантни към поддържаните доводи на страната, то налице са предпоставките по чл.280, ал.1 т.3 ГПК във връзка с поставения въпрос относно приложението на института на давността по отношение на сумите, с които се увеличава иска по реда на чл.116 ГПК / отм./, тъй като по този въпрос е налице неточно тълкуване на нормата на чл.116 ГПК вр. чл. 115, ал.1, б. “ ж” ЗЗД, обуславящо различно прилагане на института на давността по отношение на увеличението на иска в рамките на висящ и образуван процес. Това неточно тълкуване обосновава наличие на предпоставките за допускане до касационно обжалване на съдебния акт, не само с оглед разкриване на точния смисъл на посочените разпоредби в съответствие с чл.5 ГПК, но и поради задължението на съдилищата за съобразяване с общите принципи на правото, залегнали в Конституцията, еманиращи съществения и значим интерес на претърпелия вреди от непозволено увреждане, да получи пълният им стойностен адекват. С оглед това, налице са предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Въпросът, поставен от касатора относно справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, съобразено с инфлационните процеси в страната не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд, който не е приел, че иска в останалата му заявена част е неоснователен, а това, че същия макар и основателен е погасен по давност.
С оглед направеното от ответната страна възражение за това, че приетото с въззивното решение е в съответствие със задължителна практика на ВКС и съответно не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, то следва да се отбележи, че това разбиране е неправилно. Макар и съставът на САС да се е позовал на такава практика, то не означава, че това позоваване е обосновано. Въпреки, обаче, че обсъждането на правилността на решението е въпрос, който е ирелевантен към производството по чл.288 ГПК, доколкото наличието на такава практика изключва допускането на касационно обжалване, това възражение следва да бъде разгледано. Цитираната от ответника по спора –пряк извършител на увреждането т.14 на Постановление №7/77г.на Пленума на ВКС е неотносима към случая, тъй като не засяга въпроса относно това как се прилага давността по отношение на сумите, с които иска е бил увеличен по реда на чл.116, ал.1 ГПК / отм./, а с т.9 на ТРОСГК №1/2000г. макар и прието, че по своето естество увеличението на иска съставлява нов иск, то веднага след това е добавено, че този иск се съдържа имплицитно в първоначално предявения т.е. не се касае за иск, различен от предявения, както е дефиниран в същите мотиви “ новия” иск/ като промяна на петитума и основанието/ и поради това е изведена допустимост на увеличението и намаляването на иска и пред втората инстанция. Цитираното от ответника по касация И. решение на ВКС, съставляващо казуална практика на тричленен състав на ВКС, постановена по реда на чл.218а ГПК / отм./, потвърждава разбирането на настоящия състав, че релевантния въпрос е решаван при неточно тълкуване на разпоредбите, поради което и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което следва да бъде допусната до касационно обжалване. На основание чл.18,ал.2,т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 1188лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на №140 от 23.03.2009г. по гр.д.1322/08г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора- И. Д. П. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 1188лв., в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: