Р Е Ш Е Н И Е
№ 789
София 13.01.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
в присъствието на прокурора,
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 45 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. И. И. от[населено място],чрез процесуалния си представител – адвокат П. против въззивно решение № 309 от 2.10.2009г. по в.гр.д. № 654 по описа за 2009г.на Великотърновски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 346 от 11.05.2009г.по гр.д. № 56 по описа за 2009г. на Районен съд Велико Търново.Искането в касационната жалба е за отмяна на постановения въззивен акт на основание чл.281 т.3 от ГПК и алтернативно-или за връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд или за решаване на спора по същество с отхвърляне на предявения иск.
С определение № 420 от 26.04.2010г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК само по поставения въпрос за характера на разпоредбата на чл.72 от СК,изискваща преди да разреши спора относно упражняването на родителските права-да бъдат изслушани и двамата родители и последиците,в случай че съдът не изпълни това свое задължение и единия от родителите не бъде изслушан /в случая майката на детето/. По втория поставен въпрос –съдът не е допуснал касационно обжалване пред вид липсата на противоречие в установената вече практика за допустимостта на иск с правно основание чл. 72 от СК/отм./- за постановяване от съда на решение,заместващо липсващо съгласие на бащата на малолетно дете да напусне пределите на страната, придружено от майка си и съответно да му бъде издаден документ за това.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
По поставения въпрос:
Съгласно чл.70 ал.2 от СК/отм./-понастоящем чл.123 ал.2 от СК – при разногласие между родителите относно упражняването на родителските права или задължения – спорът се решава от съда след изслушване на родителите.Идеята е –именно защото между родителите съществува разногласие- да се даде възможност на всеки един от тях да изложи,аргументира и защити позицията си,така че съдът имайки преди вид всяко едно от становищата на двете страни -да разреши спора, съобразявайки интереса на детето.Затова за да се счете,че е спазено изискването на закона-определящо е не личното явяване на всеки един от родителите /съдът няма как принудително да задължи родителя да се яви лично, ако той не желае/,а осигуряването и гарантирането от страна на съда на всички процесуални възможности за изразяване на съответната позиция- чрез конституиране на всеки един от родителите като страна в процеса,чрез предоставяне на възможност за изразяване на становище, ангажиране на доказателства, организиране на защита.При осигурени процесуални възможности– неявяването на един от родителите и неизслушването му – не може да бъде квалифицирано като допуснато от съда съществено процесуално нарушение,служещо за основание за отмяна на постановения съдебен акт.
По основателността на подадената касационна жалба съобразно дадения отговор:
Производството по делото е висящо единствено по направеното в приключилото вече производство по чл.106 ал.5 от СК/отм./ насрещно искане на С. Е. П. съдът да постанови съдебен акт, заместващ липсващото съгласие на бащата А. И. И.- малолетното им дете – А. А. И.,родена на 24.01.2001г.да напуска страната.
За да потвърди първоинстанционния акт,с който е постановено на основание чл.72 от СК детето А. А. И. да напуска пределите на Р.,респективно-да й бъде издаван съответен паспорт за това- без съгласието на бащата А. И. И. за времето,през което не е предвидено той да упражнява определения с решение № 929 от 30.06.2006г.на В. по гр.д.№ 309/06г. режим на лични отношения с детето на територията на Република България,а при промяна на този режим – съобразно същата,както и докато майката С. Е. П. обичайно/трайно/пребивава на територията на Република Г., въззивният съд е приел,че приоритет следва да се даде на влязлото в сила съдебно решение,с което е предоставено упражняването на родителските права на майката /която постоянно живее в Г./,като се осигури възможност за неговото реално изпълнение.
Определеният с решение № 929 от 30.06.2006г.на В. по гр.д.№ 309/06г. режим на лични отношения на бащата с детето на територията на Р. е: „през зимата,по коледните и новогодишните празници, считано от 18 часа на 20.12. до 20 часа на 10.01.всяка година,както и през лятото,считано от 18 часа на 1.07. до 20 часа на 31.07.,като майката С. Е. П. се задължава да предаде лично или чрез упълномощено от нея лице детето на бащата А. И. И. в мястото на местоживеене на бащата в[населено място],в часовете и дните, определени по-горе и съответно бащата се задължава да върне детето лично или чрез упълномощено от него лице по местоживеене на майката в[населено място],Г. в часовете и дните,посочени по-горе.Бащата има право на контакти с детето по пребиваването му в[населено място],Г. на всеки два месеца,извън определеното по-горе време,по пет дни”.
Като цяло изложените изводи на въззивния съд за това,че в производството по чл.72 от СК -съдът е обвързан от вече приетото с постановените и влезлите в сила съдебни актове /по чл.99 ал.1 от СК/отм/ и по чл.106 ал.5 от СК/отм./,се споделят от настоящия състав.Пред вид твърде общия диспозитив на въззивния акт,несъответстващ на приетото в мотивите, е наложителна частична корекция в следния смисъл:
В постановени по реда на чл.290 от ГПК актове/например решения № 236 от 30.06.2010г.по гр.д.№ 4549/08г.,№ 480 от 6.07.2010г.по гр.д.№ 4313/08г./ – ВКС прие,че съдът не може да разреши на ненавършило пълнолетие дете неограничено/по отношение на брой,време и дестинация/ извършване на пътуване в чужбина без съгласието на единия родител,тъй като е възможно детето да бъде отведено в място на размирици,природни бедствия,или където временно не е препоръчително пътуване,тъй като това не би било в негов интерес.Затова -при разногласия между родителите- съдът може да разреши само конкретни пътувания-за определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания,през определен период от време, до определени държави.При положение,че Семейният кодекс/чл.127а/и Законът за българските лични документи /чл.76/ изискват общото съгласие и на двамата родители за решаване на въпросите, свързани с пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите му лични документи, съдът не може по принцип,веднъж завинаги да замени съгласието на родителя.Съдът се произнася по отделен, конкретно възникнал между родителите спор,който решава съобразно интересите на детето.
При положение,че в настоящето специфично производство по спорна администрация,в което съдът е обвързан от направеното искане /което в случая е направено от майката и е мотивирано с необходимостта да бъде изпълнено решението на съда,с което на нея й е предоставено упражняването на родителските права, пред вид нейното постоянно пребиваване в Г. и заявеното от бащата несъгласие детето да пътува, за да може да живее с нея –постановеният съдебен акт,заместващ липсващото съгласие на бащата – може да е само относно пътувания на детето до Република Г.,само за времето,през което майката постоянно живее там и само за тези периоди,през които бащата не осъществява определените му от съда лични контакти с детето. Тъй като е в интерес на детето да поддържа контакти и с двамата си родители – съдът следва да гарантира както възможността за пълноценно упражняване на определения режим на лични отношения,така и изпълнението на постигнатото споразумение относно упражняването на родителските права.
Гореизложеното налага отмяна на постановения въззивен акт и решаване на спора,чрез постановяване на нов,с който да бъде дадено заместващо съгласие детето А. А. И. да напуска пределите на Р.,респективно-да й бъде издаден съответен документ за това без съгласието на бащата А. И. И. за неограничен брой пътувания,но само до Г. и само за времето,през което не е предвидено бащата да упражнява определения с решение № 929 от 30.06.2006г.на В. по гр.д.№ 309/06г. режим на лични отношения с детето на територията на Р.,а при промяна на този режим-съобразно същата и да бъде определен краен срок на неограничения брой пътувания – докато майката С. Е. П. трайно пребивава на територията на Г..
С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 309 от 2.10.2009г. по в.гр.д. № 654 по описа за 2009г.на Великотърновски окръжен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :
ПОСТАНОВЯВА детето А. А. И. ЕГН [ЕГН] да напуска пределите на Република България за неограничен брой пътувания,но само до Република Г. без съгласието на бащата А. И. И. ЕГН [ЕГН] с постоянен адрес:[населено място] [улица] вх.А за времето,през което не е предвидено бащата да упражнява определения му с решение № 929 от 30.06.2006г.на В. по гр.д.№ 309/06г. режим на лични отношения с детето на територията на Р. /т.е. извън коледните и новогодишните празници, считано от 18 часа на 20.12. до 20 часа на 10.01.всяка година, както и през лятото,считано от 18 часа на 1.07. до 20 часа на 31.07./ ,а при промяна на този режим-съобразно същата,с краен срок на неограничения брой пътувания- докато майката С. Е. П. трайно пребивава на територията на Република Г..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.