Р Е Ш Е Н И Е
№ 789
София, 27.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 1855/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а, ал.1,б.”а” ГПК / отм./ във вр. пар.2,ал.3 ПЗР на ГПК/ обн. ДВ , бр.59/20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. Н. от гр. П. срещу решение от 31.01.2008 год., постановено по гр.д. № 661/2007 год. на Окръжен съд гр. П.. Касаторът развива доводи и оплаквания за нарушение на материалния закон и процесуалните правила при разглеждане на делото и постановяване на решението. Счита, че с въззивното решение е оставено в сила едно недопустимо решение на Плевенския районен съд. Моли обжалваното решение на Плевенския окръжен съд да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което първоинстанционното решение да бъде обезсилено.
Ответниците по касационната жалба – К. Р. Р., Н. Т. Г., В. Д. К. и Д. Т. Н. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. , приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК / отм./, от страна, която има правен интерес от обжалване на решението , поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение е оставено в сила решение №19/15.03.2007 год. , постановено по гр.д. № 3224/2004 год. на Районен съд гр. П., ІІ-ри състав , с което е допусната съдебна делба при равни права между К. Р. Р. от гр. В. и С. Д. Н. от гр. П. на описаните в решението 7 / седем/ броя земеделски недвижими имоти е не е допусната делба по отношение на В. Д. К. , Н. Т. Г. и Д. Т. Н. и тримата от гр. П..
С решението на въззивният съд е прието , че по силата на земеделската реституция собствеността върху имотите, предмет на иска за делба е била възстановена на наследниците на Н. К. Х. становено е, че ищцата по иска К. Р. Р. се явява наследник на починалата на 06.03.2004 год. дъщеря на общия наследодател Д, а ответниците са наследници на починалия на 15.09.2003 год. негов син – Т. Н. К. е , че Д. Н. К. се е отказала от наследството на своя баща Н като към момента на направения отказ, същата е била поставена под ограничено запрещение с попечител – нейния брат Т. Прието е и не се спори, че с нотариален акт № 193/24.07.1998 год., дело №993/1998 год. на нотариуса при Плевенския районен съд Т. Н. К. е продал на внука си С. Д. Н. имотите, предмет на иска за делба. При тези данни , въззивният съд е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 73,ал.3 СК / отм./ във вр. чл. 122 СК/ отм./ във вр. чл. 118,ал.1 СК/ отм./, извършения отказ от наследство от наследодателката на ищцата –, е нищожен. Приел е също така, че същият няма действие по отношение на имотите, предмет на делбата, доколкото възстановяването на собствеността върху тях със съответните решения на поземлената комисия, е извършено след направения отказ и имотите се явяват новооткрито наследство./В тази връзка съдът е взел аргумент от разпоредбата на чл. 9а ЗН/. С оглед на това според въззивният съд Т. Н. К. , не е могъл да се разпореди изцяло със имотите, предмет на делбата и извършеното им прехвърляне в полза на С. Д. Н. следва да бъде зачетено до размера на правата на прехвърлителя, които по силата на наследственото правоприемство са в размер на ? ид. част. По тези съображения съдът е приел, че решението на първоинстанционния съд, с което делбата върху процесните имоти е допусната между ищцата и С. Д. Н. при равни права и от делбата са изключени първоначалните ответници по иска, е правилно. Приел е, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение при конституирането на С. Н. като страна по иска, доколкото съдът следи служебно за конституирането на всички съделители в делбеното производство като е отчел, че в случая искане за такова конституиране е постъпило и от самата ищца.
Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са оплакванията на касатора за недопустимост на първоинстанционното решение и неправилност на потвърдителното въззивно решение. В производството по съдебна делба съсобствениците на имота, предмет на делбата / ищци и ответници/ се явяват задължителни другари. С оглед на това, конституирането на всички съсобственици като страни в делбеното производство е въпрос на редовност на исковата молба , за която, като абсолютна положителна процесуална предпоставка, съдът следи служебно. В случая, както правилно е посочил и въззивният съд, ищцата по собствена инициатива е поискала конституирането на С. Н. като страна в делбеното производство. Доколкото по делото е имало данни за участие на С. Н. в съсобствеността на имотите, предмет на делбата , същият правилно е бил конституиран като страна в процеса. Правилни са изводите на въззивният съд , че по силата на извършената покупко – продажба с нотариален акт № 193/1998 год. на Нотариуса при Плевенския РС , същият не е могъл да стане изключителен собственик на процесните имоти, доколкото неговият праводател не е бил такъв. В тази връзка правилно и в съотвествие с материалния закон съдът е приел, че извършения от наследодателката на ищцата отказ от наследство не може да породи правни последици, поради което наследодателката на К. Р. Р. е запазила своя дял от наследството на Н. К. Х. и Т. Н. К. не е могъл да се разпореди изцяло със процесните имоти в полза на С. Н. , а само до размер своята наследствена ? ид. част. С оглед на това съдът правилно е допуснал делбата между К при равни права и е изключил от делбата ответниците и наследници по закон на Т. Н. К. Последните нямат участие в собствеността на имотите, доколкото техния общ наследодател приживе се е разпоредил със своята част от тях в полза на касатора С. Н. Възражението на касатора, че е придобил изключителната собственост върху имотите по силата на давностно владение е голословно и неподкрепено от каквито и да било доказателства по делото.
С оглед на изложеното, решението не страда от визираните в касационната жалба пороци, водещи до неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 719 от 31.01.2008 год., постановено по гр.д. № 661/2007 год. на Плевенския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :